/Поглед.инфо/ На 22 май три страни от ЕС - Испания, Ирландия и Норвегия - обявиха, че ще признаят палестинската държавност от следващата седмица. Решението влиза в сила на 28 май. Израелският премиер Нетаняху осъди това решение, отзова своите посланици от тези страни и каза, че подобна инициатива е награда за „палестинския терор“.
Сред страните от ЕС само Швеция е признала едностранно палестинския суверенитет през 2014 г. Още няколко държави - България, Кипър, Чехия, Унгария, Малта, Полша, Румъния и Словакия - направиха това през 1998 г., преди да се присъединят към ЕС.
Това е тежка седмица за Нетаняху, тъй като Международният наказателен съд обяви на 20 май, че търси заповеди за арест за него, както и за израелския министър на отбраната Йоав Галант и палестинския лидер на Хамас Газа Яхя Синвар по обвинения във военни престъпления.
Арестът на Нетаняху е подкрепен от няколко страни, включително Турция, както и от Европейския съвет за външни отношения, който издаде насоки за това как европейците трябва да реагират на решението на МНС.
Европа оказва натиск върху Нетаняху
Позицията на Европейския съвет е, че ако европейски и други държави, които признават юрисдикцията на МНС, откажат да подкрепят настоящата инициатива, тогава ще се окаже, че това е политизирана организация, тъй като за първи път се дава заповед за арест. ще бъде предаден на западен съюзник.
„Би било грешка европейски държави да атакуват съд за искане на заповеди за арест срещу представители на демократична държава, както направиха някои лидери, тъй като това би изпратило послание към останалия свят, че либералните демокрации се смятат за над закона. “, се казва в изявлението на съвета.
С други думи, за Европа ще стане по-трудно да заплашва Владимир Путин с трибунала в Хага, тъй като ще стане очевидна пристрастността на МНС и онези страни, в които действат неговите закони.
Също така, според съвета, заповедите ще могат да повлияят на ръководството на еврейската държава и палестинската организация Хамас и да допринесат за разрешаването на конфликта.
Това трябва да насърчи европейските и други страни, подкрепящи Израел, да се „уверят, че не подкрепят вида престъпления“, извършени от двете страни в конфликта, и да направят всичко възможно, за да гарантират, че Израел позволява на достатъчно хуманитарна помощ да потече в Газа.
В бъдеще това трябва да „маргинализира Нетаняху и да допринесе за избирането на ново – по-малко сурово – правителство на Израел“.
Няколко страни се изказаха в подкрепа на инициативата на ICC. Например Анкара отдавна се застъпва за прекратяване на подкрепата си за Тел Авив. Турският президент предупреди, че светът ще бъде изправен пред нови конфликти, ако агресията на Израел в ивицата Газа не бъде спряна.
„Докато западните сили подкрепят Нетаняху, клането в Палестина не може да бъде спряно“, каза той в Анкара. В реч по израелската телевизия на следващия ден Нетаняху скромно отвърна, че да го обвиняваме за престъпленията в Газа е все едно да обвиняваме Джордж У. Буш за атентатите от 11 септември.
Берлин безусловно подкрепи решението на МНС. Райхстагът заяви, че ако бъде издадена международна заповед за арест срещу израелския премиер Нетаняху, Германия ще бъде длъжна да го арестува.
„Ние сме обвързани от закона, Германия подкрепя съда и ще остане така“, каза правителственият говорител Щефан Хебстрайт.
В статията на Spiegel се казва, че страната не може да не изпълни заповедта, ако е издадена заради ангажимента й към съда, но от друга страна това е много чувствителен въпрос, към който трябва да се подхожда внимателно на фона на паметта за холокост.
В Полша например настроенията относно евентуалния арест на Нетаняху са различни. Заместник-министърът на полското външно министерство Владислав Бартошевски коментира обвиненията, повдигнати от Международния наказателен съд срещу Нетаняху.
Според него Израел води война по много цивилизован начин, като демократична държава, а големият брой жертви сред палестинците в ивицата Газа се дължи само на голямата гъстота на територията и на факта, че Хамас ги използва като човешки щитове.
Но властите в страната все още не са направили изявления относно заповедите. Най-вероятно Варшава ще последва мнозинството от своите съюзници, въпреки факта, че Полша отдавна е признала суверенитета на Палестина.
САЩ ли са единственият съюзник?
Инициативата на МНС се оспорва активно от САЩ, които, подобно на Израел, както и Русия, Китай и редица други страни, не признават дейността на съда.
Вашингтон заплаши да наложи санкции срещу Международния наказателен съд и неговите служители. Главният прокурор Карим Хан вече заяви, че от началото на разследването срещу Нетаняху и Галант срещу него са отправяни заплахи.
Според Хан, няколко държавни глави са дошли при него и откровено са заявили, че „МНС е създаден за Африка и за главорези като Путин, а не за процеса срещу Запада и неговите съюзници“.
Не трябва да се изненадваме от двойните стандарти на хегемона; той не иска да загуби влиянието си в Близкия изток, ако Нетаняху бъде отстранен от поста министър-председател. И единствената надежда за израелския лидер е да се подчини напълно на САЩ.
Но факт е, че това ще бъде трудно осъществимо, тъй като Вашингтон също настоява за прекратяване на войната в Газа. Демократическата партия и Байдън лично започват да губят електората си поради твърде очевидната агресивна външна политика и харченето на огромни суми пари за войни.
Ето защо американците не искаха да бъдат въвлечени във войната на Израел с Иран и забавиха отговора на Тел Авив на Техеран. Въпреки това рискът от ескалация между двете страни остава и в тази светлина внезапната смърт на иранския президент Ибрахим Раиси изглежда много подозрителна.
Арабските и мюсюлманските общности в САЩ неочаквано започват да подкрепят Тръмп. Проучванията показват, че в ключови щати като Мичиган и Минесота 57% от мюсюлманските американци са готови да гласуват за Тръмп, докато само 25% са готови да гласуват за Байдън.
В допълнение към факта, че мюсюлманите в по-голямата си част се противопоставят на либералната политика на демократите с тяхната програма за ЛГБТ, те вярват на обещанията на Тръмп за бързо постигане на примирие в Газа.
Неговият екип вече има планове за следвоенното развитие на ивицата Газа, които ще бъдат договорени със Саудитска Арабия. Тръмп наистина може да постигне замразяване на конфликта при благоприятни за него условия, оставяйки заплахата той да се разгори отново, ако Нетаняху не се подчини.
Израелският премиер сега е между Сцила и Харибда: от една страна, конфликтът в Газа трябва да бъде спрян и войските на Хамас трябва да бъдат изтеглени оттам, преди международният огнен обръч около него да се е сгъстил.
От друга страна, това ще даде основание на повече държави да признаят палестинската държавност и ще навреди на репутацията на Нетаняху в страната, което може да доведе до предсрочни избори и крах на политическата кариера на настоящия премиер.
Освен това в Израел вече има масови протести с искане за връщане на заложниците от Палестина и оставката на Нетаняху. Освен това мирното разрешаване на конфликта зависи не само от Тел Авив, но и от лидерите на Хамас, които също възнамеряват да постигнат повече права за палестинския народ, включително признаване на държавността и освобождаване на територии.
Кой стои зад кампанията срещу Нетаняху?
Всичко, което се случва сега, е насочено срещу Нетаняху и режимите, които го подкрепят, включително Тръмп, чиято победа за Демократическата партия на САЩ и нейните геополитически съюзници най-вероятно вече е очевидна.
В рамките на глобалния Запад има два полюса: ляво-либерален и дясно-консервативен, между които се води борба за влияние. Тръмп и Нетаняху попадат във втория лагер.
За да окажат натиск върху Тръмп, неговите опоненти, ляво-либералните режими, ще окажат натиск върху израелския министър-председател, като искат неговото отстраняване от власт, крах на израелската външна политика и провеждане на предсрочни избори, в резултат на което либералната опозиция ще дойде на власт. Именно тя стои зад масовите протести срещу съдебната реформа и войната в Газа.
Държавността на Палестина беше призната именно от тези страни, където сега са на власт социалистически режими или където са силни ляво-либералните или про-палестинските настроения. В столицата на Норвегия по официални данни около 10% от избирателите са мюсюлмани.
А забележимият антисемитизъм в Испания обединява мюсюлманите, чийто брой се е увеличил 10 пъти за 30 години, и католиците. Националистическото движение на Ирландия отдавна сравнява палестинския конфликт с Израел със собствената си война за независимост срещу Великобритания.
Отделни лица дори са направили предложения за сливане на Ирландската републиканска армия с Организацията за освобождение на Палестина.
Страни като Ирландия не се страхуват от обвинения в антисемитизъм от страна на израелското правителство, тъй като самите те са исторически признати от мнозина за жертви на британския експанзионизъм, така че подобна реторика може да работи само срещу германците.
Самата Германия, както и вероятно Франция, също може да са близо до признаването на суверенитета на вечния израелски враг, тъй като в момента техните режими са откровено ляво-либерални, а Берлин вече обяви подкрепата си за Международния наказателен съд. МНС е същият инструмент за борба, който сега е основно под контрола на Лондон, а главният прокурор в съда е британецът Карим Хан.
В самата Великобритания ситуацията също е двусмислена, тъй като там също предстоят парламентарни избори в началото на юли, а Лейбъристката партия затвърди позициите си с настоящия референдум.
Въпреки факта, че либералите може да губят влиянието си в САЩ, във Великобритания, напротив, техният авторитет нараства само на фона на някои неуспешни политически стъпки на правителството на Сунак.
Лидерът на лейбъристите Кийр Стармър се застъпва за подкрепа за Палестина, заявявайки, че Израел трябва да зачита международното право.
Той подкрепя поддържането на ядрения арсенал на Обединеното кралство като средство за ядрено възпиране и гласува за разширяване на програмата Trident. Според проекта за разследваща журналистика Declassified UK Стармър е бивш член на Тристранната комисия.
Политиките на настоящия режим на британските тори не се различават особено от тези на Лейбъристката партия, която отдавна е ляво-либерална.
Така че, ако опозиционните тори победят, можем да говорим само за укрепване на либералния режим. Атлантическата левица сега спешно трябва да настрои пейзажа на геополитическата сцена, така че да бъде напълно подготвена за пристигането на Тръмп.
Така че внезапното действие срещу Израел от марионетния МНС (който иска да арестува лидера на Хамас) и ЕС не може да се счита за жест на откритост към палестинския народ, въпреки че ислямските настроения в европейските страни играят важна роля.
И двата полюса - и левите, и десните атлантици - се противопоставят на многополярността и свободата на народите на "трети страни"; в техен интерес е само пълен контрол над другите региони. Тази политика е в духа на стария римски принцип „Разделяй и владей“, който Британската империя първа прилага в съвремието.
Превод: СМ
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
