/Поглед.инфо/ Първата космическа станция, "Салют 1", беше изстреляна от Съветския съюз през 1971 г. Въпреки че беше в орбита само за малко повече от 170 дни, тя започна поток от по-нови и по-добри версии през годините – от Скайлаб до Тянгонг. Тези станции се превърнаха в характеристика на изследването на космоса, трансформирайки завинаги нашите възгледи за това как хората могат да взаимодействат извън Земята за по-дълги периоди от време.

Едновременно с това те разшириха нашето разбиране за биология, физика, астрономия и инженерство. Космическите станции са не само обекти от научен интерес. Както при много аспекти на социалния свят, те са обект на конкуренция на великите сили, социални отношения и сътрудничество. Тази статия ще се фокусира върху преплитането на глобалната политика и космическите станции, опитвайки се да определи как космическите станции са повлияли на международната политика.

Международната космическа станция (МКС) и Тянгонг са основни фокуси на изследването по три причини. Първо, те са най-новите примери за функционални постоянни космически станции в околоземна орбита. Второ, поради своята продължителност и влияние, МКС е може би най-важната космическа станция, която е съществувала.

Поради променящия се характер на международната система, особено възхода на Китай, също е необходимо да се проучи каква роля играе или ще играе станцията Тянгонг в глобалната политика. Трето, и двете се основават или ще се основават на широко международно сътрудничество в общи или специфични аспекти.

Международната космическа станция

Международната космическа станция е част от нощното небе, която може да се види с просто око. Това позволи на човечеството да разбере по-добре как хората живеят в космоса, както и насърчава международното научно сътрудничество в широк мащаб.

Станцията е в орбита от 1998 г. и е обитаема повече от двадесет години вече. Състои се от 16 модула под налягане и понякога е етикетирана като най-скъпата човешка конструкция в историята.

Идеята зад това, което сега е известно като МКС, възниква по време на президентството на Роналд Рейгън (1981-89), много преди края на Студената война. Въпреки че космическата станция така и не се появи, политическото измерение вече се задейства.

Първо, проектът е трябвало да се основава на международно сътрудничество, особено на държави с еднакво мислене, но под ясно американско ръководство (Logsdon, 1991).

Второ, продемократичният (или антисъветски) характер на станцията е подчертан в името й – Космическа станция "Свобода".

Трето, политическите амбиции, свързани с МКС, са очевидни в самата му реч за състоянието на Съюза, като Рейгън очаква, че Америка може да „се пресегне отново към величието“ чрез „нашите мечти за далечни звезди, да живеем и работим в космоса за мирна, икономическа и научна печалба” (Рейгън, 1984).

Държавите-участнички трябваше да са близки съюзници и в американската сфера на влияние (Европа чрез Европейската космическа агенция, Япония и Канада), страни, които искат да „укрепят мира, да изградят просперитет и да разширят свободата“ (Рейгън, 1984).

Този проект е перфектен пример за това как космическите станции се преплитат с международната политика – той трябваше да бъде инструмент в идеологическата битка срещу комунизма, да покаже технологичното превъзходство на капитализма и да обвърже американската сфера на влияние в общо начинание.

И все пак едва след Студената война МКС се реализира. Падането на Съветския съюз през 1991 г. създаде момент на еднополярност в глобалния баланс на силите, оставяйки САЩ като единствената суперсила, позволявайки на страната да доминира в международната политика. Междуправителственото споразумение (IGA), което е обвързващото регулаторно споразумение по отношение на МКС, свидетелства за това господство.

Първата глава гласи, че партньорите „ще обединят усилията си, под водещата роля на Съединените щати за цялостно управление и координация, за създаване на интегрирана международна космическа станция“ (Споразумение относно сътрудничеството на Международната космическа станция. С договорка за изпълнение, 1998 г.) .

Макар и съвместен проект, все пак имаше ясен лидер. Това представи САЩ като абсолютен водач в науката и технологиите, престижна позиция, която подчертаваше новия баланс на силите. Може би самата американска позиция даде възможност за такова сътрудничество на първо място, като гарантира стабилност чрез еднополярност.

Политическото измерение по време на създаването на МКС не приключи с IGA. Привличането на Русия към проекта, особено под официалното американско водачество, беше още по-впечатляваща политическа победа. Като държава наследник на Съветския съюз, основният противник на Америка на земята и в космоса, присъединяването на Русия към проекта за МКС даде известно признание за позицията, която САЩ спечелиха.

Политическото измерение на участието на Москва в проекта е дори по-важно от единия престиж. Вашингтон успя да повлияе на руските политики в областта на космическите технологии, като спиране на продажбата на криогенни технологии в Индия (Хладек, 2017) и да гарантира, че руските учени ще запазят работните си места в Русия, като по този начин спря възможното разпространение на критични космически технологии сред други нации ( Молц, 2011).

Чрез ангажирането на Русия с МКС, САЩ успяха успешно да използват станцията като инструмент в своята дипломация и да използват определени решения, които Москва трябваше да вземе, за да се възползва от МКС.

Въпреки това е важно да се подчертае, че докато космическите станции влияят върху международната политика, те също са повлияни от международната политика – МКС е добра илюстрация.

Първата голяма турбуленция в сътрудничеството по проекта МКС започна след руската "инвазия" (думата "инвазия" е използвана в оригиналния англоезичен текст, кавичките са на Поглед Инфо, б.р.) в Крим през 2014 г. НАСА забрани повечето контакти с руските си колеги, след което Дмитрий Рогозин, ръководител на руската космическа агенция написа в Туитър, че САЩ трябва да доставят „пратят астронавти към МКС с батут” (Джонсън-Фрийз, 2017).

Освен това ескалиращото напрежение между Вашингтон и Москва през последните няколко години постави под въпрос по-нататъшното сътрудничество. Руското ръководство понякога дава сигнали, че обмислят прекратяване на сътрудничеството (Ройтерс, 2021 г.).

Любопитен случай на взаимодействието между глобалната политика и Международната космическа станция е ролята на Китай.

Пекин от години се опитваше да стане част от космическата станция, но безуспешно. НАСА следва политика на изключване спрямо Китай от известно време, позовавайки се на притеснения относно трансфера на технологии (Молц, 2011). Разбираемо безпокойство, което беше подчертано при присъединяването на Русия към програмата.

Руското участие в проекта обаче е факт, въпреки опасенията от трансфер на технологии. Това показва, че политиката към Китай може да се основава на други аспекти, като например блокиране на престижа, произтичащ от участието или опит да се запази американското господство и да не се отстъпи на нарастващата суперсила.

Следователно Международната космическа станция е обект на международната политика в продължение на повече от 20 години, свидетел на много събития и промени на Земята, особено в политическата област.

Бъдещето на станцията остава под въпрос, с нарастващото колебание на Русия да продължи програмата и нарастващите технически проблеми през последните години. Тя е била и си остава символ на сътрудничеството в космоса, изградено по време на глобален оптимизъм след Студената война.

Китайската станция Тянгонг

През април 2021 г. Китай изстреля модула Тианхъ – първият градивен елемент в новата им пилотирана космическа станция. Преди това Пекин стартира две по-малки космически лаборатории като част от по-широката програма за космическа станция Тянгонг, но тя ще бъде сглобена през 2021 и 2022 г. и ще бъде кулминацията на цялата програма за "Тянгонг".

Тя ще се състои от най-малко три основни модула, като е възможно повече да бъдат добавени в бъдещето (Джоунс, 2021b). Нейната маса и размер ще бъдат много по-малки от МКС, но по-сложни от гледна точка на технологиите, което ще позволи най-съвременни изследвания и непрекъсната обитаема среда за трима души. Въпросът, който трябва да се зададе е: защо това е толкова важно за международната политика?

Първо, космическата станция Тянгонг ще бъде първата истинска постоянна космическа станция на Китай в околоземна орбита, като предишните Тянгонг-1 и -2 служеха по-скоро като тестове за китайски способности.

В резултат на това постоянната космическа станция ще бъде маякът на технологичните възможности на Пекин в космическото пространство, подобно на МКС за САЩ. Космическата програма на Китай винаги е била съсредоточена върху престижа, както вътрешния, така и международния (Шийхан, 2011). Така Тянгонг ще бъде следващата стъпка в представянето на развитието на страната през годините.

Елементът на престижа е от решаващо значение за разбирането на взаимодействието между космическите станции и глобалната политика. С променящия се баланс на силите, престижът играе важна роля при определянето на това кой се разглежда като лидер в различни области, като например технологиите.

Разработването на напълно нова постоянна космическа станция с екипаж е добър индикатор за амбициите на Китай в международните отношения, особено когато се сравни с МКС, която страда от парализиращи технически проблеми (BBC, 2021).

Второ, макар и да не е многонационален (проект) по своята същност като МКС, Пекин наистина предвижда международно сътрудничество по космическата станция Тянгонг.

До момента много нации и организации са заявили желанието си да участват в начинанието, включително Европейската космическа агенция (The Guardian, 2021) и Русия (Джоунс, 2021a), като експерименти от множество изследователски институции от различни страни ще се извършват на станцията (Малапати, 2021 г.).

Установяването на международно сътрудничество на станцията Тянгонг би било много полезно за Китай от политическа гледна точка по две причини:

(i) Китай ще покаже, че изгражда нова международна коалиция в космоса, засягаща баланса на силите в орбита и; (ii) Пекин може да използва космическата станция като инструмент в своята дипломация, както САЩ направиха с МКС. Вторият аспект може да стане важен, ако МКС бъде изведена от експлоатация в близко бъдеще и станцията Тянгонг стане единствената постоянна станция в орбита, като по този начин обуславя достъпа до станцията въз основа на благоприятни политики към Китай.

Следователно станцията Тянгонг е съвременен пример за това как политиката и космическите станции взаимодействат една с друга. Станцията е представителство на китайската амбиция в глобалната политика, като демонстрира технологичния напредък, който страната е постигнала. Въпреки че все още се създава, Тянгонг вече се превръща в решаващ аспект на глобалната космическа политика.

Борба за доминация

Промените в баланса на силите по света, особено съперничеството между САЩ и Китай, оказват пряко въздействие върху случващото се в нашата орбита, като космическите станции не са освободени от тази борба.

Наскоро НАСА беше призована да не оставя „празнина в космическите станции“, след като МКС бъде изведена от експлоатация (Фоуст, 2021). Космическата агенция в момента разглежда възможностите за комерсиални космически станции в ниска околоземна орбита (LEO), същата орбита, която използват станциите на МКС и Тянгонг.

Въпреки това, ако програмата на МКС приключи в близко бъдеще, Вашингтон ще има проблеми по отношение на позицията си в космоса, тъй като Тянгонг ще бъде единствената постоянна космическа станция в орбита. Това може да доведе до сериозни проблеми с имиджа на САЩ, в контраст с Китай и неговата нова станция от най-съвременни технологии.

Може да се окаже, че космическите станции са представяне на текущия баланс на силите в околоземната орбита. Международната космическа станция се появи по време на господство на САЩ на световната политическа сцена, обединявайки старите съюзници и бивши противници под свое ръководство.

Стабилността на програмата започна да се разпада, когато геополитическите цели на Русия влязоха в игра, като по този начин влошиха отношенията между Вашингтон и Москва.

Освен това възходът на Китай и други участници започна промяна в баланса на силите, което също се видя в космоса чрез амбициите, които Китай постави в своята космическа програма. Трудно е да не се види символиката на разпадащата се МКС под американското ръководство и материализиращия се китайски Тянгонг с все повече страни, желаещи да участват в програмата.

Бележки:

‘Chinese cargo craft docks with future space station in orbit’, The Guardian, 30 May 2021, Accessed on 3 October 2021, <https://www.theguardian.com/science/2021/may/30/chinese-cargo-craft-docks-with-future-space-station-in-orbit>.

Chladek, J. (2017), Outposts on the Frontier: A Fifty-Year History of Space Stations, University of Nebraska Press, Lincoln.

Foust, J. (2021), ‘NASA urged to avoid space station gap’, Space News, 23 September 2021, Accessed 1 October 2021, <https://spacenews.com/nasa-urged-to-avoid-space-station-gap/>

‘International Space Station facing irreparable failures, Russia warns’, BBC, 1 September 2021, accessed on 2 October 2021, <https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-58408911>.

Johnson-Freese, J. (2017), Space Warfare in the 21st Century: Arming the Heavens, Routledge, London.

Jones, A. (2021a), ‘Russia wants to send cosmonauts to China space station’, Space.com, 22 June 2021, Accessed on on 3 October 2021, <https://www.space.com/russia-cosmonauts-may-visit-china-space-station> .

(2021b), ‘China’s Tiangong space station’, Space.com, 24 August 2021, Accessed on 3 October 2021, <https://www.space.com/tiangong-space-station>.

Logsdon, J. M. (1991), ‘International cooperation in the space station programme’, Space Policy, 7.

Mallapaty, S., (2021), ‘China’s space station is preparing to host 1,000 scientific experiments’, Nature, 23 July 2021, Accessed on 3 October 2021, <https://www.nature.com/articles/d41586-021-02018-3>.

Moltz, J. C (2011), The politics of space security strategic restraint and the pursuit of national interests (2nd ed.), Stanford University Press, Stanford.

Sheehan, M. (2007), The International Politics of Space, Routledge, London.

Reagan, R. (1984), Address Before a Joint Session of the Congress on the State of the Union, Speech given on 25 January 1984, Accessed on 1 October 2021, <https://www.presidency.ucsb.edu/documents/address-before-joint-session-the-congress-the-state-the-union-4>.

‘Russia plans to launch own space station after quitting ISS’, Reuters, 21 April 2021, Accessed on 2 October 2021, <https://www.reuters.com/lifestyle/science/russia-plans-launch-own-space-station-after-quitting-iss-2021-04-21/>.

US State Department, Agreement Concerning Cooperation on the International Space Station. With Implementing Arrangement, signed January 29 1998, Accessed on 2 October 2021, <https://www.state.gov/12927>.

Превод: СМ