Киевският хазарт: Защо радостта на Зеленски може да се окаже преждевременна
В Киев реакциите след обявяването на резултатите от междинните избори в САЩ бяха забележително открити. Украинското ръководство и лично Владимир Зеленски не скриха надеждата си, че преминаването на Конгреса в ръцете на демократите ще възстанови мащабните пакети за финансова и военна помощ, които бяха забавяни или блокирани през последната година.
Тази стратегия обаче съдържа сериозни изчислителни грешки:
- Разпределение на бюджетните правомощия: Вярно е, че съгласно Конституцията всички законопроекти за приходите и бюджета трябва да произтичат от Камарата на representatives (Article I, Section 7). Демократите могат да гласуват нови милиарди за Киев. Но тези пари не могат да бъдат похарчени, ако президентът откаже да подпише съответния бюджетен закон или използва механизми за забавяне на средствата чрез Службата за управление и бюджет (OMB).
- Контрол върху оръжейните арсенали: Доставката на конкретни оръжейни системи (като ракети ATACMS, танки Abrams или системи за противовъздушна отбрана Patriot) се управлява от Департамента по отбраната под прякото ръководство на президента. Nawet при наличен бюджет, Белият дом може да забавя логистиката, да изисква допълнителни инспекции за корупция или да класифицира определени оръжия като „критични за собствената отбрана на САЩ“, блокирайки трансфера им.
- Личният фактор и реваншизмът: Доналд Тръмп рядко забравя политически демарши. Откритият залог на Зеленски върху демократите – демонстриран както по време на визитите му в САЩ, така и в коментарите му след изборите през 2026 г. – поставя Украйна в ролята на активен участник във вътрешноамериканския конфликт.
Вместо да получи мечтаната финансова инжекция, Киев е изправен пред две години, в които Тръмп разполага с пълния набор от дипломатически и икономически лостове да упражнява натиск за започване на преговори при условия, които Украйна досега категорично отхвърляше. Санкциите, забавянето на разузнавателната информация (която се предава по линия на ЦРУ и ДИА – агенции на пряко подчинение на Белия дом) и публичният натиск в социалните мрежи остават в ръцете на Тръмп.
Хронология на институционалната криза във Вашингтон (2024–2026)
За да се разбере пълният контекст на настоящия пат, трябва да се проследи веригата от събития, довели до изборния срив през ноември 2026 г.:
- Ноември 2024 г.: Доналд Тръмп печели президентските избори, а Републиканската партия поема контрола над Сената и запазва крехко мнозинство в Камарата на представителите.
- Пролет 2025 г.: Начало на новата икономическа политика – въвеждане на мита върху вноса от Китай и Европейския съюз. Външнополитическият курс към Украйна се втвърдява, зачестяват исканията европейските държави от НАТО да поемат 100% от финансирането на гражданския бюджет на Киев.
- Есен 2025 г. – Пролет 2026 г.: Рязко ескалиране на напрежението около Ормузкия проток. САЩ засилват военното си присъствие в Близкия изток, последвано от директни сблъсъци с ирански прокси организации и удари по ирански обект. Цените на суровия петрол на международните борси отбелязват скок, което рефлектира върху цените на бензина в САЩ.
- Лято 2026 г.: Вътрешнопартийни разцепления сред републиканците. Умереното крило в Капитолия изразява недоволство от растящия бюджетен дефицит и инфлационния натиск. Законодателната дейност забавя темп.
- Ноември 2026 г.: Междинни избори. Избирателите гласуват протестно срещу ценовата нестабилност и опасенията от нов голям въоръжен конфликт в Близкия изток. Демократите печелят мнозинство в двете камари на Конгреса.
Административната машина срещу парламентарния вик
Разделеното управление (Divided Government) е класическо състояние за американската политика. Историята показва, че когато президентът загуби Конгреса, борбата се пренася в сферата на изпълнителните заповеди и регулаторните органи.
Президентът контролира Министерството на правосъдието (DOJ), Министерството на финансите (US Treasury) и Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC). Това означава, че прилагането на санкции – било то срещу руски субекти, ирански банки или китайски компании – остава изцяло в правомощията на администрацията. Тръмп може едностранно да облекчи или втвърди санкционния режим за определени държави, без да иска разрешение от Капитолия.
Конгресът може да провежда изслушвания, да вика министри на разпит и да създава специални комисии. Но администрацията на Тръмп вече е демонстрирала в миналото, че активно използва принципа на „изпълнителната привилегия“ (Executive Privilege), за да блокира предаването на вътрешни документи и да забранява на сътрудници от Белия дом да дават свидетелски показания. Резултатът от това ще бъде правен маратон във Върховния съд на САЩ – процес, който отнема месеци, а понякога и години. В този Върховен съд, заслужава да се припомни, има консервативно мнозинство от 6 на 3 гласа, формирано до голяма степен от назначенията по време на първия мандат на Тръмп.
Външнополитическата сцена след ноември 2026 г. няма да стане по-спокойна. Надеждите, че загубата на Конгреса ще превърне Тръмп в кротък наблюдател, игнорират както конституционализма в САЩ, така и специфичния профил на самия президент. Предстоят две години на интензивна институционална война във Вашингтон, от която най-потърпевши могат да се окажат онези чуждестранни партньори, които бързаха да празнуват резултатите от изборната нощ.
