По публикации на норвежкия професор Глен Дизен в Substack и Singju Post. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Физическата граница на стратегията и логистичният срив
Военно-техническото състояние на фронта през втората половина на 2026 година показва ясни признаци на структурно изчерпване. Според аналитични оценки на норвежкия професор по политология Глен Дизен, ситуацията около Киев отдавна е преминала рамките на обикновения недостиг на боеприпаси. Твърди се, че системното унищожаване на критичната инфраструктура — трансформаторни подстанции, железопътни възли и мостови съоръжения през реки като Днепър — е парализирало оперативното снабдяване на украинските въоръжени сили.
Западните финансови инжекции, възлизащи на стотици милиарди евро и долари, се оказаха безсилни пред законите на физиката и демографията. Финансовите средства не могат да заменят липсата на подготвен личен състав или да възстановят унищожените ремонтни бази за тежка техника. Както отбелязва ученият, наливането на капитали без налична жива сила и без обезпечена логистика създава единствено илюзия за устойчивост. Когато мостовете са разрушени, а мобилизационният потенциал е напълно изчерпан, всякакви декларации за бъдещи офанзивни операции губят своята военно-практическа стойност.
Затвореният кръг на брюкселската дипломация
Икономическите последици от прекъснатите вериги за доставка на евтини енергоносители започнаха методично да разграждат индустриалното ядро на Европа. Според публикации на експерти по международни отношения, в Брюксел се наблюдава сериозно разцепление. От една страна, част от управляващите среди настояват за продължаване на ескалацията и нанасяне на удари дълбоко в руска територия. От друга страна, в редица европейски столици все по-осезаемо се осъзнава необходимостта от спешно възстановяване на преговорните канали.
Парадоксът на настоящата европейска политика се състои в издигането на предварителни изисквания, които априори блокират дипломатическия процес. Настояването за задължително бъдещо членство на Украйна в Северноатлантическия алианс, изплащането на репарации и запазването на целия санкционен режим се възприемат от редица наблюдатели не като база за преговори, а като умишлен саботаж на възможността за деескалация. Европейските лидери изискват официално място на масата за преговори, но същевременно отказват да признаят фундаменталните притеснения на другата страна по отношение на нейната сигурност.
