/Поглед.инфо/ Дълго време не съм писал за икономическите основи на американската политика, време е да се върна към тази тема. Освен това Тръмп и Пауъл дадоха поредния повод. Но първо, кратък преразказ на предишните епизоди.
Спорът между Тръмп и Пауъл (ръководителят на Федералния резерв, тоест всъщност главният функционер на "западния" глобален проект, заедно с ръководителя на МВФ) беше посветен на основния лихвен процент. Пауъл искаше да повиши процента (и този процес дори започна), тъй като възвръщаемостта на капитала днес е отрицателна и това създава сериозни проблеми за банките. Тръмп, който се отказва от модела от Бретън Уудс и иска да върне производството в Съединените щати („Нека отново направим Америка велика!“), се нуждае от вътрешно търсене, което на фона на домакинствата-длъжници ще падне, ако лихвата се повиши. Съответно той поиска отново да се понижи.
И спечели. Но след това започна поредният кръг на кризата, което наложи рязко емитиране. Той отново породи спор за това кой ще получи парите - държавата или банките. И отново Тръмп спечели, основното изкупуване на активи е от предприятия в реалния сектор. Но проблемите (по някаква причина) не свършиха. Какво следва и впрочем, защо не свърши?
Нека започнем с втория въпрос. Американските домакинства харчат малко повече, отколкото реално печелят (виж „Спомени от бъдещето“), така че веднага след като започне кризата, търсенето драстично намалява. Това може да бъде компенсирана по три начина. Първият (ръст на търговското кредитиране) вече не работи, защото банките не вярват, че парите ще се върнат. Остават два варианта. Вторият е пряка подкрепа на гражданите (тоест рязко опростяване на системата за стимулиране на търсенето), а третият е кредитирането на акции за малки и средни предприятия. Заемите с емисии се различават от търговското кредитиране по това, че в първия случай банките просто действат като оператори, не носят риска от неизпълнение на заемите, а единствено ги отпускат , като вземат малък марж.
И така, проблемът не е, че тези механизми не могат да компенсират спада на търсенето (въпреки че не са успели да направят това в някои сектори на икономиката, което е очевидно, защото в САЩ дефлацията започна), а в това, че те разрушават сложния механизъм за стимулиране на търсенето. Тъй като те са по начало неотменими, хората започват да правят неадекватни покупки и собствениците на фирми са напълно склонни да съкращават работни места (тоест търсенето спада допълнително), вместо това фалират фирми и оставят получените пари частично за лично потребление, а отчасти и като „възглавница“ за бъдеще, вижте цитираната по-горе статия. Ако всичко върви нагоре, ще отворят нов бизнес, ако не, защо да хвърлят пари на вятъра?
В резултат на това опитите за компенсиране на недостатъците на механизма за стимулиране на търсенето водят до още по-голямото му унищожаване. И има една много интересна картина. Домакинствата получават приблизително 3 трилиона долара годишно. Те харчат тези пари (покупки на стоки, услуги, погасяване на кредити), отиват при продавачите, които ги предават по-надолу по веригата и така нататък. И в резултат тези три трилиона се движат стъпка по стъпка. Сами по себе си 3 трилиона не са толкова много (вече са отпечатани повече). Номерът е различен: ако механизмът за насърчаване на парите започне да се руши, тогава компенсация е необходима на всяка стъпка!
Иначе казано, даването на 3 трилиона на домакинствата няма да работи, ще е необходимо да се дадат колкото се може повече на продавачите, техните доставчици и т.н. Тъй като никой няма да изпълни задълженията си в условията на криза, те ще „покрият“ парите колкото е възможно повече. Разбира се, на първия етап на кризата са необходими не три трилиона, а по-малко, множителят така и така още работи. Дадоха пари на хората, малките предприятия и банките ... И колкото повече дават, толкова по-зле работи механизмът, толкова повече пари са необходими в следващата стъпка.
Тръмп се опитва да рестартира механизма. И той работи от 1981 г. при постоянно намаляване на лихвения процент. И така, какво е нужно? Трябва да се спре раздаването и да започне ново намаляване на процентите. В отрицателната област. Пауъл, между другото, изобщо не е идиот и знае, че от гледна точка на макроикономическата теория понижаването на основния лихвен процент е равносилно на емитиране на пари. Единственият проблем е механизмът: емисията е монетарен, тоест увеличение на паричната база. Намаляването на лихвения процент води до емисия на кредитите. И едното, и другото увеличава разширеното парично предлагане, но структурата е напълно различна, в първия случай кредитният мултипликатор е нисък, във втория - висок. Или в обратния случай, в първия случай паричната база е много по-голяма (като процент от разширеното парично предлагане), отколкото във втория.
Тъй като банките разширяват базата си, ако множителят е висок, тогава банките стават основни в икономиката. А ако е нисък - тогава държавата. Тоест Тръмп. И тук е основният спор. Кой ще бъде начело - банкерите, управлявали в продължение на много десетилетия, или индустриалците, които успяха да качат своя представител Тръмп в Белия дом. Това е основният сблъсък на съвременната икономика.
Е, още един аспект: ако печатницата спре (както иска Тръмп), тогава големите банки ще се сринат (тъй като в действителност балансите им не са много добри, те също се опитват да скрият проблемите си от обществото под капака на кризата. А Тръмп се опитва да проведе ревизия на Федералния резерв и да започне начисто) Така че за тях това също е въпрос на живот или смърт. Тръмп не се притеснява - в САЩ има много малки банки, които могат да провеждат парични операции много добре, а лидерите на големи многонационални банки са негови политически противници.
Точно това е ключовият въпрос на нашето време. И ако банкерите загубят (а за момента губят), тогава тяхната власт над света приключва. Ще падне веселба!
Превод: В. Сергеев