/Поглед.инфо/ Лукашенко отива в Москва - това е първото чуждестранно посещение на белоруския лидер след победата му на изборите, в чиято честност се съмняват както на Запад, така и в самата Беларус. В този труден момент Батька беше принуден да забрави за многовекторните игри и да разчита изключително на Русия. Какво може да поиска Москва в замяна от Лукашенко и какви отстъпки е готов да направи самият белоруски президент?
Руският премиер Михаил Мишустин ще пристигне в Минск в четвъртък. В Двореца на независимостта той трябва да проведе разговори с белоруския си колега Роман Головченко, а след това и с президента Александър Лукашенко. Прави впечатление, че Мишустин ще проведе разговора с Лукашенко насаме, без свидетели. Този нюанс е подчертан в съобщението на пресслужбата на президента на Беларус.
На свой ред в сряда в Москва преговорите бяха проведени от външните министри на двете републики - Сергей Лавров и Владимир Макей. Според Лавров пристигането на госта от Минск „подчертава нашето взаимно разположение за по-нататъшно развитие на равни, взаимноизгодни отношения, включително в рамките на Съюзната държава“.
През следващите две седмици самият Лукашенко ще бъде на официално посещение в Москва. Това ще бъде първото му обявено задгранично пътуване след преизбирането му. Ръководителите на двете държави се договориха за предстоящата среща през почивните дни по време на телефонен разговор.
Вече е ясно: предстоящото посещение на Лукашенко няма да бъде подобно на предишното. Сега е в морален дълг към Москва, след като получи важна подкрепа от Изтока в решаващ момент.
Пьотър Петровски, изследовател от Института по философия на Националната академия на науките на Беларус, предполага, че Москва сега ще изисква отстъпки за сближаване в рамките на Съюзната държава. „През 2017 г. Русия намекна на Беларус, че би искала да види преразпределение на транзита от балтийските пристанища на Литва и Латвия до нейното пристанище Уст-Луга. Второто е по-строго отношение към опитите за внос и легализация на санкционирани стоки от Европейския съюз през Беларус“, напомни Петровски.
Политологът не изключва, че Москва ще повдигне въпроса за приватизацията на беларуски предприятия пред Лукашенко. „Позицията на Минск в диалога с Москва отслабна и най-вероятно ще направи някои отстъпки, но те няма да бъдат свързани с ликвидацията на републиката под каквато и да е форма“, заключи източникът. Експертът не вярва, че и най-малкият напредък в сферата на белоруския суверенитет ще се превърне в резултат от посещението. „В тази връзка ръководството на Беларус твърдо ще се придържа към факта, че споразуменията на Съюзната държава и Евразийския икономически съюз могат да се прилагат само при равни условия“, смята Петровски.
Първият заместник-председател на Комитета на Държавната дума по въпросите на ОНД Константин Затулин обаче вижда „намерението на Лукашенко да върви най-накрая напред към интеграцията в рамките на Съюзната държава“, но му беше трудно да си представи до каква степен Лукашенко „може да изпълни своите решения“ относно интеграцията на двете страни.
Депутатът припомни, че споразумението за съюз, подписано преди повече от 20 години, все още не е изпълнено, тъй като "Лукашенко се отказа от политическата интеграция, предпочитайки да търси икономически ползи и предимства от Москва". Затулин е разстроен от факта, че решенията за сближаване между двете републики могат да се вземат на изключително негативен фон.
„В Беларус много хора вероятно ще кажат, че Русия е решила да използва момента. Ситуацията в републиката не е такава, че хората да подкрепят всички решения на властите. И в това отношение наистина не бих искал съдбата на по-нататъшната ни интеграция да зависи от превратностите на вътрешнополитическата криза “, призна Затулин.
На свой ред Евгений Минченко, президент на едноименен комуникационен холдинг изобщо не очаква пробив от преговорите. Той припомни, че темата за приватизацията на беларуските предприятия се обсъжда отдавна, но всъщност тези активи не са особено привлекателни за инвеститорите. „В беларуските предприятия има много проблеми. Например, днес почти навсякъде има свръхзаетост“, заяви Минченко.
В Беларус в сряда продължиха уличните демонстрации на опозицията, макар и не толкова многолюдни, колкото шествието в неделя. Така на паметника „Минск - град-герой“ над сто жени се наредиха във верига на солидарност, някои доведоха децата си със себе си. Повечето от участниците държаха плакати с протестни лозунги.
Опозицията е убедена, че резултатите от президентските избори на 9 август са фалшифицирани и че победата спечели не Лукашенко, а Светлана Тихановская. Обвиненията във фалшифициране, както и прекомерната жестокост, проявена от силите за сигурност по време на разпръскването на протестите, станаха причина за рязко засилване на натиска върху Батька от Запад. Балтийските страни вече са забранили влизането на президента и неговите сътрудници на своя територия. А в сряда се оказа, че Канада, САЩ, Европейският съюз и Великобритания обсъждат възможни санкции срещу Беларус.
Що се отнася до позицията на Русия, тя призна резултатите от изборите в Беларус. Както вече беше отбелязано, този факт повлия на решението на Батька да засили контактите с Москва. От скорошно интервю с Путин стана известно, че Русия дори е подготвила „резерв от служители на реда“ за евентуално използване на територията на Беларус, ако ситуацията излезе извън контрол.
Преди президентските избори Лукашенко не беше съсредоточен върху сближаването с Москва. През декември миналата година той категорично отказа да подпише "31-вата пътна карта" за интеграция на Русия и Беларус в рамките на Съюзната държава. По-специално този пакет от документи съдържа предложенията на Москва за създаване на повече от десет наднационални органи, включително единни емисионен център, Сметна палата, съд и митници. Лукашенко отхвърли идеята за създаване на наднационални органи.
„Ако мислим логично, то Лукашенко наистина е сврян в ъгъла. Сега можете да му поискате отстъпки, можете да настоявате за по-плътен процес на интеграция, да се върнете към темата за единния емисионен център“, казва Константин Симонов, директор на Националния фонд за енергийна сигурност. „От друга страна е ясно, че ситуацията е рязко изострена от самия Лукашенко и ако се вземат решения от този вид, тя ще се превърне в червен парцал, който само ще засили протестите и ще предизвика открита враждебност към Русия в Беларус“, допълни той.
Експертът припомни, че Русия вече е собственик на газопреносната система на Беларус, а газопроводът Ямал - Европа принадлежи на „Газпром“. Също така старата съветска тръбопроводна система, която сега се нарича ОАО „Газпром Трансгаз Беларус“, беше изкупена; значителни дялове от руски компании вече съществуват в белоруските рафинерии.
Събеседникът подчерта, че няма да се успее да поиска от Лукашенко да "предаде страната" в замяна на неговото спасение. „Този сценарий би бил погрешен. В Беларус все пак има избиратели, лоялни към нас. А самият Лукашенко доказа, че грубите действия могат да предизвикат съвсем очевидно раздразнение у хората. Сега, когато ситуацията му изглежда проблематична, той открито се крие зад гърба на Москва “, убеден е Симонов.
В същото време за Русия спасяването на управлението на Лукашенко чрез инвестиране в беларуската икономика се превръща в проблем. „Това ще бъде форма на подкрепа за Беларус без ясни взаимни ангажименти от Лукашенко. Надяваме се помощта да не бъде безпрецедентно широка. Може би ще се вземат повече решения зад кулисите, например, на военна база “, предположи експертът.
Минският икономист, президент на изследователския център „Мизес“ Ярослав Романчук предполага, че Лукашенко ще бъде попитан за съдбата на „Белгазпромбанк“. Тази „дъщеря“ на „Газпром“ (която беше оглавявана от обвинявания в престъпления банкер и опозиционер Виктор Бабарико) е под контрола на белоруския кабинет от юни.
Лукашенко може да предложи на руския бизнес да участва в приватизацията на рафинерията в Мозер, предлага Романчук. Експертът признава, че президентът на Беларус може да направи и политически отстъпки, които са били търсени от него в Москва - „признаване на позицията по отношение на Украйна и Грузия“.
Между другото, възможно е Батька да не дойде в Москва сам, а със сина си, а синът да не се върне в Минск. По-рано стана известно, че 15-годишният Николай Лукашенко е взел документите от лицея на Белоруския държавен университет, където е постъпил през лятото, след като е завършил 9 клас. Това съобщават източниците на портала TUT.by. Тази информация беше потвърдена от „Еврорадио“ и служителите на Лицея на БДУ. В тази връзка в социалните мрежи се появиха непотвърдени съобщения, че Лукашенко-младши ще продължи обучението си сега в Русия - в едно от училищата в Москва. В началото на август Александър Лукашенко заяви, че най-малкият му син е в „много добри отношения“ с Владимир Путин.
Превод: В. Сергеев