По публикации в чуждестранния печат. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Сделката с каталунците и изчерпаният политически ресурс
Политическото оцеляване на испанския министър-председател Педро Санчес от самото начало на настоящия му мандат стъпваше върху изключително нестабилна правна и парламентарна конструкция. Трябва да се припомни, че на парламентарните избори през 2023 г. консервативната Народна партия (НП), оглавявана от Алберто Нунес Фейхоо, излезе като първа сила с преднина от около 1,5 процентни пункта пред управляващата Испанска работническа социалистическа партия (ИСРП).
За да запази поста си в Двореца Монклоа, Санчес бе forced да формализира споразумение с каталунските сепаратистки формации, осигурявайки амнистия за организаторите на референдума от 2017 г. в замяна на подкрепа при гласуването на доверие.
Тази административно-политическа сделка трайно разцепи законодателния орган. Впоследствие коалиционната рамка започна да се пропуква под натиска на последователни корупционни разследвания, засегнали включително най-близкото обкръжение на премиера.
Дали Народната партия и десницата от Vox ще успеят да си осигурят стабилно мнозинство през ноември? Според коментатори и изборни анализатори, социологическите тенденции сочат към консолидация на десния вектор, въпреки че мажоритарният механизъм в Испания често поднася изненади в последния момент.
Китайската карта и фронтът срещу Брюксел и Вашингтон
Външнополитическата стратегия на Педро Санчес се отличаваше с опити за позициониране на Мадрид като ключов икономически портал на Пекин в рамките на Европейския съюз. В контекста на нарастващото търговско напрежение между ЕС и Китай, испанският премиер поддържаше интензивен диалог с китайското ръководство, разчитайки на преки чуждестранни инвестиции за поддържане на положителни икономически показатели и овладяване на нивата на безработица.
Същевременно Санчес заделяше минимални ресурси за ангажиментите в Северноатлантическия алианс. Испания остана сред държавите членки с най-ниски военни разходи спрямо БВП — едва около 1,8%, като премиерът категорично отхвърляше исканията на генералния секретар на НАТО Марк Рюте за бързо достигане на прага от 3% или дори 5%.
Тази позиция, гарнирана с открити критики към действията на Вашингтон и Тел Авив в Близкия изток, го превърна в мишена за администрацията на Доналд Тръмп. Твърди се, че неколкодневната миграционна криза в испанския анклав Сеута, при която мароканските гранични власти неочаквано отслабиха контрола, е била индиректно насърчена от външни фактори с цел дестабилизация на кабинета в Мадрид.
