Западните военно-политически наблюдатели и експерти са единодушни, че Алиансът преживява най-сериозната криза в своята история.
В навечерието на срещата, в Международния институт за изследвания на сигурността в Лондон, се проведе среща с участието на директора по общата стратегия и международни въпроси на Министерството на отбраната на Великобритания Ангъс Лепси. Такива предварителни срещи са показател за ситуацията и един вид генерална репетиция. Този път британската страна изпробва най-чувствителните теми за атлантическата общност:
- с кого са Турция и Ердоган - с НАТО или извън блока;
- Защитата на Европа ще се провежда ли без САЩ;
- как НАТО може да получи обществена подкрепа;
- Каква е ролята на Китай спрямо НАТО;
- Има ли нужда от въоръжаване срещу Русия;
- Как да се оценява стреса в НАТО и как да се идентифицират съществуващите заплахи.
Освен това бяха обсъдени проблемите на Арктика, Брекзит и по-нататъшното разширяване на съюза.
Забележка: списъкът не съдържа заплахата от тероризъм или изменение на климата, въпреки че преди това тези две теми винаги са били от значение за НАТО.
Разходите на Алианса остават един от широко обсъжданите въпроси. През 2014 г. беше договорено вноските от всяка държава да достигнат най-малко 2% от БВП до 2024 г. Според статистиката на НАТО през 2019 г. само две държави достигат нивото около от 2% от БВП - Полша и Латвия. Литва, Румъния, Естония, Великобритания и Гърция харчат малко повече. А над 3% от БВП за военни нужди се изразходват само от две държави - САЩ и България. Остават 4 години преди крайния срок и няма сигурност, че 20 от 29 държави ще "затегнат" показателите си през това време.
Буря от емоции предизвика поведението на американския президент Доналд Тръмп. По-рано Тръмп говори грубо за "безполезността на НАТО", че "Европа сама трябва да се грижи за своята защита". Този път той просто напусна заключителната пресконференция. Американското издание на Defense One заяви, че "основната заплаха на НАТО идва отвътре." А американският посланик в НАТО Никълъс Бърнс нарече общественото несъгласие на Тръмп с мнението на колегите му „нарушение на златното правило на дипломацията“. Това никога досега не се е случвало.
Доста свеж поглед върху проблемите на НАТО изложи германският вестник Die Welt, като нарече Китай основна заплаха. Пекин е обвинен в увеличаване на икономическото влияние в Европа. Не се говори за опити за военно-политическа намеса, въпреки че НАТО е военно-политическа организация. Съюзът обаче си има работа и с икономическия растеж на Китай.
На заключителната пресконференция основните решения, приети на срещата на високо равнище, бяха обявени от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг:
- НАТО ще отговори чрез координирани отбранителни методи на разполагането на ракети със среден обсег и ракети, способни да носят ядрени бойни глави;
- въпросът за предизвикателствата, които Китай отправя (това се пише за първи път), ще бъде решен колективно, включително търсенето на начини за включване на Китай в договорите за контрол на оръжията;
- НАТО ще бъде по-фокусиран върху въпросите на киберсигурността, по-специално върху развитието на 5G технологията;
- Необходимо е да се засили политическото измерение на НАТО;
- Усилията на НАТО за борба с тероризма, включително специални мисии в Ирак и Афганистан, ще продължат.
Към това трябва да добавим готовността да се погълнат няколко балкански държави и да се продължи антируската пропаганда в постсъветското пространство и в Източна Европа. А „политическото измерение“ е насърчаването на идеологията на НАТО чрез различни НПО и инициативи. Такива проекти вече се изпитват.
Киберпространството е доста широка тема. Очаквано е увеличение на целевото финансиране в тази област. Ръководителят на Центъра за киберзащита на НАТО смята за необходимо да се спомене на срещата на високо равнище , че НАТО не е готово за кибератаки. Кибератаките, според Центъра, идват главно от Русия и Китай.
Какво мислят европейците за последната среща на високо равнище ? Бившият министър на външните работи на Германия Йошка Фишер изтъква: „Бъдещето на НАТО е несигурно повече от всякога в историята ... Европейците не трябва да имат илюзии за това каква отбранителна автономия ще се изисква от тях. За Европейския съюз, който разглежда себе си като икономическа, а не военна сила, това предполага дълбоко скъсване със статуквото. Разбира се, НАТО все още съществува, а американските войски все още са разположени в Европа. Основните думи обаче са „все още“. Тъй като традиционните институции за сигурност и трансатлантическите ангажименти са поставени под въпрос, за разпадането на Алианса сега трябва да се говори в по-малка степен с думата “ако”, отколкото с думата "когато" ... "
Поляците вярват, че НАТО няма да ги защити в случай на евентуална война (с кого?). И може би поляците не грешат толкова? В крайна сметка има прецедент. Навремето НАТО не защити нито една от своите държави-членки, като показа, че член 5 от устава на Алианса е измислица. Когато Индия окупира португалската отвъдморска територия Гоа през 1961 г. и Лисабон се обърна към съюза за помощ, на португалците им посочиха член 6, който говори за използването на сила за колективна отбрана, само ако нападението е извършено в Европа, Северна Америка или островите в Атлантическия океан северно от тропика Рак.
Всичко обаче се променя. Никой не попречи на Северноатлантическия алианс да извърши военна операция в Либия, която не принадлежи към сферата на отговорност на НАТО. Сега европейските членове на Алианса са нащрек, те се готвят да разработят своите планове, включително и без САЩ.
Превод: В.Сергеев
