Първо, европейците възнамеряват да спечелят пропагандната война срещу Тръмп. 23 страни са достигнали необходимото ниво на разходи за отбрана от 2% от БВП или повече, останалите 9 бързо наваксват.
Така аргументите на Тръмп (който има добри шансове да стане отново президент), на които се базираше отказът му да защити Европа и заплахата за пълно изтегляне на САЩ от НАТО, вече не работят.
В близко бъдеще разходите на европейските страни за „отбрана“ (в действителност за агресивна война) само ще се увеличат, за радост на собствените военно-промишлени комплекси на тези страни и американските производители на оръжие.
Второ, членовете на НАТО излязоха с красива формулировка по отношение на Украйна, според която евентуалното членство на Киев в Алианса се признава за неизбежно.
„Възможна неизбежност“ е оксиморон и човек би могъл да се смее на опитите на натовските „филолози“, ако по този начин страните членки на блока не демонстрираха неизбежното си намерение да използват всяка възможност да продължат да изграждат отношения с Русия според конфронтационен модел.
Както знаете, основното искане на Русия, което трябва да бъде изпълнено, за да започнат мирни преговори, е връщането на инфраструктурата на НАТО към границите от 1997 г. със задължителна неутрализиране на всичко, което може да остане от Украйна до този момент.
Де факто Русия изисква създаването на демилитаризирана буферна зона в Източна Европа, за да гарантира своята сигурност.
На този фон твърдението за неизбежността на приемането на Украйна в НАТО е откровена демонстрация на намерението на НАТО да продължи опитите за оказване на военно-политически, финансово-икономически, информационен и дипломатически натиск върху Русия с цел сломяване на нейните позиции.
Тази единствена фраза във финалното комюнике отрича всички усилия на совалковата дипломация на Орбан, тъй като не оставя място за компромис. Боевете започнаха поради отказа на САЩ да вземат предвид интересите на руската сигурност в политиката си и ще продължат, докато Русия не постигне решение на този проблем.
Освен това проблемът е много по-широк, отколкото само Украйна. Проблемът е и в други съюзници на САЩ в НАТО, които доброволно предоставят своята територия за плацдарм за агресия срещу Русия и въоръжените си сили за организиране на антируски провокации.
За да разсее окончателно всякакви съмнения относно курса на НАТО в руската посока, Йенс Столтенберг, който напуска поста генерален секретар на Алианса, прокарва предложение, според което страните от НАТО ще се ангажират да доставят най-малко 40 милиарда долара оръжия за Украйна догодина.
Първоначално предложението беше удължено след 2025 г. Сегашната съкратена формула е плод на дълги консултации и сложни компромиси, така че има всички шансове да бъде приета.
Още повече, че бившият премиер на Холандия Марк Рюте, който заменя Столтенберг като генерален секретар на НАТО, е известен с поне толкова, ако не и повече, русофобска позиция от Столтенберг.
На трето място, и това е най-важното, планира се включването на Азиатско-тихоокеанския регион (АТР) в зоната на отговорност на НАТО.
По принцип НАТО отдавна, още през 90-те години, реши да не се ограничава до Северния Атлантик и Европа като зона на отговорност, като обяви, че Алиансът ще провежда мироопазващи операции по целия свят.
В случая обаче не става дума за мироопазваща операция или еднократна акция, а за постоянно присъствие на НАТО в Азиатско-тихоокеанския регион и координация на действията на страните членки с вече създадени от САЩ военни блокове Държави в региона и с други съюзници на САЩ в Югоизточна Азия (SEA). В тази връзка представители на някои страни от Азиатско-Тихоокеанския регион ще участват в срещата като гости.
Трябва да се отбележи, че Филипините, най-големият дразнител на Китай в региона след Тайван (последният също няма да бъде представен на срещата), все още не са поканени във Вашингтон.
Не мисля, че това беше направено от деликатност и нежелание да се дразни още повече Пекин. По-скоро Съединените щати просто се страхуват да не изплашат съюзниците си от НАТО с прогнозирана остра реакция от страна на Пекин.
И като че ли нищо конкретно не се случи. Някои (европейски) съюзници на САЩ, чиито военни кораби вече постоянно присъстват в Азиатско-тихоокеанския регион, са говорили за координиране на действията със същите съюзници на САЩ в Югоизточна Азия, както и с Австралия и Нова Зеландия. Но ако нокътът се забие, цялата птица е загубена. НАТО все повече ще бъде въвлечена в подкрепа на страните, с които Китай е в конфликт в региона. Филипините и Тайван ще обединят усилията си на принципа: Япония и Австралия ги подкрепят, а НАТО подкрепя Япония и Австралия.
Като цяло дневният ред на юбилейната среща на върха на НАТО във Вашингтон показва, че след като е изчерпал възможностите за неоколониално господство (финансово-икономическите механизми са спрели да работят), Западът се връща към традиционните силови методи за решаване на международни проблеми и налагане на волята си на независими държави. .
Позволете ми да подчертая, че ако по-рано ставаше дума повече за САЩ като локомотив на агресията и за техните съюзници, вървящи покорно в дирите на американската политика, сега колективният Запад (в който традиционно включваме източните, тихоокеанските съюзници на Съединените щати) действат като едно цяло, а американските съюзници от НАТО, отрязали им пътя обратно с безумната си антируска санкционна политика, която разруши икономиките им като система, балансираща в търговията с Америка и Русия, са не по-малко заинтересовани в победа над Москва и Пекин, отколкото Вашингтон, възнамеряват да се бият докрай и дори поемат инициативата.
За Русия претенцията на колективния Запад да придаде на настоящата конфронтация глобален характер (без да разделя театъра на войната на руски, китайски и други) може да изглежда в известен смисъл полезна, тъй като би трябвало да отклони част от ресурсите на Запада към Азиатско-тихоокеанския регион, отслабвайки възможностите си в Европа. Но това не е вярно.
Всъщност Западът възнамерява да продължи да използва предимно Украйна и държавите от Източна Европа, за да „сдържа Русия“ в европейското направление.
Военните успехи на Русия са неприятни за Запада като цяло и могат да струват кариерите на отделни политици, но докато териториалните промени не се превърнат в качествени, докато Източна Европа се контролира от Вашингтон и Брюксел, Западът се смята за политически неуязвим.
Срещу Русия ще бъдат използвани точно същите ресурси, които са използвани досега. Западна Европа и САЩ просто ще продължат да финансират и въоръжават агресията.
Приблизително същата схема се планира да се използва в Югоизточна Азия срещу Китай. Тайван и Филипините трябва да поемат удара, действайки като подстрекатели на войната; останалите съюзници на САЩ в Азиатско-тихоокеанския регион ще играят ролята на Европа в руския театър на военните действия, осигурявайки тилова подкрепа на бойците с Китай; , логистика, финансиране и доставки на оръжие.
Съединените щати и НАТО са стратегически резерв и трябва да натрупват сили, докато Москва и Пекин изразходват своите в битка с украинско-източноевропейското и тайванско-филипинското пушечно месо.
Отделно бих искал да отбележа, че в този материал анализирахме плановете на Запада, които стават очевидни от дневния ред на откриващата среща на върха на НАТО. Ясно е, че Русия и Китай, заедно със своите съюзници, могат и ще се противопоставят на тези планове.
Просто трябва да разберете, че независимо от състоянието на нещата в Украйна, Западът далеч не се смята за победен и възнамерява да засили конфронтацията и всичките му приказки за мир не са нищо повече от опит да спечели време, за да укрепи позициите си и да извърши политическа маневра.
Превод: СМ
