/Поглед.инфо/ Борбата в НАТО за поста на генералния секретар на алианса се изостря
НАТО изостри борбата за поста генерален секретар, който се освобождава след напускането на Йенс Столтенберг , чиито пълномощия изтичат на 1 октомври 2024 г., съобщава Bloomberg. Посочени са няколко кандидатури: премиерът на Нидерландия в оставка Марк Рюте , ръководителят на естонското правителство Кая Калас и латвийският външен министър Крисиянис Каринс .
Както съобщава агенцията, най-голям шанс има Рюте. По всички признаци тази кандидатура може да бъде подкрепена от Турция. Но Анкара постави, макар и засега неофициално, редица искания: да бъде включена в споразуменията за партньорство на НАТО с ЕС и премахване на експортните ограничения в отбранителния сектор между страните от НАТО.
В тази връзка се създава усещането, че след скандала около присъединяването на Швеция към НАТО, Анкара допълнително изостря отношенията в рамките на алианса, поставяйки своите искания към все още неназначения нов генерален секретар на алианса. Така ли е? Това обсъжда колумнистът на REX Станислав Тарасов .
„Първо трябва да вземете решение относно формалните характеристики на ситуацията. В края на септември изтичат пълномощията на генералния секретар на НАТО Столтенберг. По традиция САЩ не номинират свой представител за тази длъжност, тъй като по принцип американски генерал заема един от най-високите военни постове в алианса - върховен главнокомандващ в Европа.
Но без съгласието на Вашингтон нито един от кандидатите не може да заеме позицията на генерален секретар на алианса, въпреки че има много ограничени правомощия и играе по-представителна за обществото роля. Оттук и заключението: исканията на Турция към Рюте не са персонализирани. Те са адресирани главно и предимно към Съединените щати“, - разказва Тарасов.
Освен това те са хибридни по природа.
„Съединените щати могат самостоятелно да решат да премахнат ограниченията за износ на отбранителна техника за Турция. Но от десетилетия те не успяха да прокарат подобно решение за Турция в ЕС. Малко вероятно е Рюте да успее да направи това, ако бъде избран за генерален секретар на НАТО.
Второто заключение следва от това: Турция очевидно играе за влошаване на нещата в НАТО. От една страна, под предлог за „изравняване на възможностите“ във военната сфера, от друга страна, актуализиране на геополитическия фактор с включване в ЕС, показвайки на хоризонта възможността за диверсификация не само на външнополитическите връзки“, отбеляза Тарасов. .
Но основната интрига тук е, че Турция стана по-смела и по-решителна в предявяването на исканията си към САЩ и другите съюзници в НАТО. В същото време тя се опитва да „пречупи“ Вашингтон, повдигайки, както пише Daily Sabah, „въпроси“.
„В същото време, по мнението на известния турски експерт Самир Денмез, „не бива да се увличате с описания на сюжетите и условията, с които Анкара обуславя поемането на поста от холандеца Рюте, това всъщност е интрига от второ ниво“.
Смисълът на първото е, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган, създавайки за пореден път кризисна ситуация в алианса, се опитва да изведе диалога със САЩ на нивото на почти задкулисни двустранни отношения. В историята с Швеция нещо му се получи, други неща – не. Дали ще се получи нещо с Рюте, все още не се знае", завърши Тарасов.
Превод: ЕС