/Поглед.инфо/ Темата за отношенията между Русия и Китай не оставя Запада на мира - и сега, на фона на поредната среща на Владимир Путин и Си Цзинпин (този път в Астана, в кулоарите на срещата на ШОС), се появи обсъждане на “китайско-руското съперничество в Централна Азия”. Нищо ново, всичко си е както си е било дълги години подред: Пекин постепенно измества Москва от слабото ѝ място и т.н., и т.н. Всичко това се повтаря дори не от години, а от десетилетия и затова не привлича особено обществено внимание. Трябва да измислят нови обрати по темата - и ето, че имаше.
Финландския президент Александър Стуб в интервю за “Блумбърг” даде рецепта за прекратяване на кръвопролитията в Украйна: „Сега Русия е толкова зависима от Китай. Президентът на Китай Си може да реши кризата с едно позвъняване. Ако каже: “Време е да започнем преговори”, Русия ще бъде принудена да направи това. Те няма да имат друг избор”.
“Блумбърг” отбелязва, че финландският президент е дал интервюто в „позлатен дворец от XIX век, който преди е бил резиденция на руския цар“, може би това е повлияло на заключенията на Стуб? Великото княжество Финландия получава своята държавност от ръцете на руския монарх - да, под формата на автономия в рамките на империята, но преди (тоест под управлението на Швеция) не е имало и това. Затова сегашният собственик на бившия царски дворец знае, че влиянието на голямата държава върху малка съседка може да бъде почти неограничено.
Но да се сравняват отношенията на Руската империя и нейните територии с отношенията между две велики сили е просто глупаво. Руско-китайските отношения датират от няколко века и имаше само един епизод на неравностойни връзки - през втората половина на XIX век, когато Китай навлезе в период на вековна криза (която по-късно се превърна в колапс). Тогава наистина Русия можеше да наложи и диктува нещо на Китай, който отслабваше все повече и повече под натиска на външни сили (сред които Русия далеч не беше първата, не основната и не най-безцеремонната - на фона на англосаксите и другите европейци). Оттогава досега Русия никога не е налагала нищо на Китай – дори в периода, когато комунистите дойдоха на власт там, директно обявявайки желанието си да се учат от по-големия си брат. Настоящият период на растеж на отношенията между двете страни продължава вече три десетилетия, като най-активната му фаза е от 2012 г. Тогава Си Цзинпин застана начело на Китай – а личните му отношения с Владимир Путин бяха най-важният ускорител за укрепване на двустранните връзки. А основата на отношенията между Путин и Си е личното доверие, което допълва и ръководи съзнателния избор на ръководството на двете страни в полза на стратегически съюз.
Следователно в отношенията между Русия и Китай ситуацията, за която говори финландският президент, е просто невъзможна: Си Цзинпин няма да диктува нищо на Путин, както няма да му направи „предложение, което не може да бъде отказано“. Да, сега Русия и Китай частично смениха местата си в сравнение със ситуацията отпреди 70 години - икономиката на КНР е с пъти по-голяма от руската. Но отношенията между двете сили не се определят само от размера на БВП - зад тях, особено в случая с Русия и Китай, стоят история, цивилизационен опит и стратегически планове на лидерите. И изпитаното във времето лично доверие между тях, което, естествено, не е еквивалентно на човешките понятия за „любов и приятелство“, но е от голямо значение за изграждането на междудържавни отношения.
Интересите на Русия и Китай на световната сцена не са напълно идентични, но това не може да се случи между силни суверенни държави (дори такива сиамски близнаци като САЩ и Великобритания). Но независимо от това дали Китай се нуждае от война в Украйна или не (много еднакво убедителни аргументи могат да бъдат приведени както в полза, така и против), е ясно, че Си Цзинпин не само уважава, но и разбира причините, поради които Владимир Путин реши да започне СВО. Освен това без такова взаимно разбирателство спецоперацията нямаше да започне. Не защото Путин поставя нещо над националните интереси на Русия, а защото стратегическото разбирателство с Китай се превърна в една част от нашата борба за изграждане на нов световен ред, а противопоставянето на опитите Украйна да бъде отведена на Запад е друга. И това не са само двете страни на една и съща монета – това е същината на случващото се.
Превод: В. Сергеев