/Поглед.инфо/ Когато всичко приключи и димът се изчисти, първото нещо, за което Китай ще помисли, е как да отговори на САЩ за всичко, което са направили с порядъчните китайски граждани. И за внезапните търговски войни, и за ученията край бреговете на Поднебесната империя, и за Хонконг, и сега - най-важното, за COVID-19. Който тези господа отвъд Тихия океан вкараха първо в Ухан под най-правдоподобния претекст - участие в Световните армейски игри.
След това същият този Китай беше обвинен в укриването на вируса в световен мащаб, както и в по-нататъшното му разпространение (доказателство за авторство на САЩ можете да прочетете тук).

А отговорът в съвременния свят вече не са ракетите и танковете. Самите САЩ демонстрираха какви оръжия, по думите на известния политолог Сергей Кургинян, „са станали много по-ефективни от атомната бомба“.

Първото е биологично оръжие - и коронавирусът го показа. Тогава е почти невъзможно реалистично да се докаже кой е инициирал провокацията и световната агресия. И нека никой не се заблуждава от броя на случаите в САЩ - видите ли, защо да се заразяват така масово? Само че обикновените американски граждани, за тези които са започнали всичко това, струват точно толкова, колкото обикновените китайски граждани.

Тоест - нищо!

Второто оръжие са икономическите санкции. САЩ всеки път и по принцип доста успешно демонстрират това, както, например, с Русия и Иран, и сега те добавиха Китай към тази компания.

Да отговориш на САЩ е трудно. Защото икономиката е пари. А парите са долари, които САЩ контролират.

Но все пак има добра възможност!

Ракетите в Куба в тила на САЩ са вчерашно нещо, неефективно и несериозно. А на пръв поглед безобидният строеж на Никарагуанския канал, който ще свързва Тихия и Атлантическия океан - напротив. Сега, както знаем, цялото световно корабоплаване се осъществява през Панамския канал, който строго се контролира от Съединените щати, които считат самата Панама за принципно своя собствена.

Всъщност целият световен воден транспорт в този регион е под негласното око на САЩ.

Но Панамският канал е технически леко остарял, въпреки че през последните години той се разширява. Кораби със свръх голяма водоизместимост не можеха да минават тук преди, а пропускателната способност до 50 кораба на ден оставаше крайно недостатъчна.

Междувременно Никарагуа мечтае за свой канал. В противовес на Панама и в противовес на САЩ, които шият ли шият нови санкции на никарагуанците.

И колко щастлива беше Никарагуа, когато преди 5 години се обяви, че „Големият трансокеански канал на Никарагуа“, както се наричаше тогава, ще бъде построен! Китай ще стане инвеститор, Русия ще бъде неофициален наблюдател.

Работата е там, че на всички беше ясно, че САЩ просто няма да позволят някой да им се размотава в задния двор. Те могат в чужди дворове. Но в никакъв случай в техния.

Има само една военна сила, способна да устои на американците, така че те да не се осмеляват да превърнат конфликта в истински сблъсък. Русия! На Русия беше поверено с флота си да защитава това грандиозно строителство, за което, разбира се, се съгласи.

Инвеститорът обаче не бяха китайските власти, а Ван Цзин, частен предприемач от Китай. Според условията на концесията той трябваше да инвестира 40 милиарда долара. Никарагуанската държава не инвестира собствени финансови средства. След отварянето на канала тя трябваше да получи фиксирана сума от 10 милиона долара годишно от инвеститора в рамките на 10 години, след 50 години те трябваше да имат на разположение 51% от концесията, а след 100 години - 99%.

В крайна сметка, кое е безспорното предимство на Никарагуанския канал? По маршрута на канала, който трябва да бъде 278 километра, 105 километра се заемат от естествените води на езерото Никарагуа. Тоест повече от една трета от маршрута е готова! А останалата част от местността за полагане на канали не е твърде трудна - не е планинска, което, разбира се, улеснява строителството.

Разбира се, в Никарагуа има такива, които казаха, че това ще нанесе голяма вреда на екосистемата на езерото, къде без тях ?! Но 200 хиляди нови работни места и бъдещ доход надвишават, разбира се, всички съмнения.

Каналът е трябвало да бъде дълбок 30 метра и широк 500 метра, което, за разлика от Панамския канал, позволява преминаване на контейнеровози с капацитет до 25 000 TEU и танкери с капацитет до 400 хиляди тона петрол. За годината пропускателната способност на Никарагуанския канал би била 5100 кораба, а времето за преминаване през самия канал 30 часа. Във всички отношения каналът би отговарял на съвременните световни изисквания, за разлика от Панама.

Самото място за свързване на двата океана тук е толкова изгодно, че са мислили за подобен канал в Никарагуа преди Панама и дори преди образуването на самата Панама.

През XVI век, според историка Гомар, испанският крал Карл V провежда подобно проучване и дори планира подобно строителство за 1795-та година.

През целия XIX век са създавани десетки проекти на Никарагуанския канал и дори се стига дотам, че през 1891 г. 18 километра железопътна линия и пристанището Грейтаун са построени специално за този проект. През 1894 г. проектът става още по-оживен и, изглежда, че Конгресът на САЩ най-накрая ще отпусне необходимите 100 милиона долара.

Намесва се съдбата. Никарагуанската поща през 1900 г. издава серия марки, на които е изобразен местният вулкан Момотомбо. За по-голям ефект художникът го рисува със струя дим. Най-много са впечатлени американските конгресмени. Те се страхуват от вулканична дейност в страната, която може да застраши корабоплаването, и решават да не насочват инвестиции към Никарагуа, а към Панама.

Проектът на Никарагуанския канал отново остава неосъществен.

Въпреки това, през 1914 г. Никарагуа и Съединените щати разработват Договора Брайън-Чамаро, който дава на САЩ правото да построят канал през Никарагуа. В същност обаче американците вече не се интересуват от неговото изграждане и се нуждаят от това споразумение само за да защитят инвестициите в Панамския канал. Не позволяват никому друг да строи в Никарагуа. Особено е необходимо да се противопоставят на Великобритания, която се интересува от подобна конструкция.

В резултат договорът е прекратен едва през 1970г.

Сега можете да си представите как САЩ ще се вбесят, ако изведнъж някой се осмели да осъществи онова, за което с право вярват, че принадлежи единствено на тях. Ако се появи Никарагуанският канал, това ще се превърне в икономически загуби и най-важното - в репутационни загуби. Безспорният крал на региона ще претърпи фиаско, пускайки на своя територия не кой да е, а основните му политически противници - Китай и Русия.

Може би затова Ван Цзин, споменатият китайски гражданин, който беше готов да инвестира 40 милиарда, по “най-чуден” начин фалира.

Изпълнителите успяха да започнат само подготвителната фаза - изграждането на пътища до местата за копаене. Ван Цзин инвестира в пускането на телекомуникационни спътници, което се превърна във финансов провал. По-голямата част от богатството му се изпари и от 2015 г. нищо не се чува за него.

Ясно е, че Русия няма 40 милиарда, но Китай ... Когато мисли как да отговори на САЩ, „никарагуанският вариант“ може да се окаже най-подходящ. И тези 40 милиарда за втората икономика на света в светлината на бъдещите дивиденти са напълно осъществими.

И ние от своя страна можем да заемем същата позиция, която беше определена за нас по-рано - защитата на проекта. За пари - или за последващи икономически дивиденти.

Освен това президентът на тази страна е нашият стар приятел и съюзник Даниел Ортега, който се върна на власт през 2017 година.

Нека ви припомня, че той беше водач на прочутата Сандинистка революция от 1979 г., която свали диктаторския режим на семейство Сомоса. Тогава Никарагуа попада под протектората на СССР.

Ортега/на снимката/ е президент от 1985 до 1990 г., след това страната се отдалечава от социалистическия модел на икономиката и в Никарагуа стигат до многопартийна политическа система.

Когато Ортега се върна в президентството, той отново се обърна към нас - вече към Русия. В резултат от 2007 г. насам страната е получила над 151 милиона долара от Русия. През това време Москва изпраща различни стоки в Никарагуа, като започва от пшеница и завършва със стари автобуси - точно както в съветско време. Ортега също одобри разполагането на около 400 чуждестранни военни служители в страната, повечето от които са руснаци. Освен това Русия доставя в Никарагуа танкове Т-72, самолети Як-130, хеликоптери Ми-17 и бронирани коли “Тигър”.

И най-важното е, че Никарагуа е една от страните в света, които официално признават Крим за руски. Между тези осем, между другото, има още две държави от този регион, от Централна Америка - Венецуела и Куба.

Но сега - заедно с Китай - можем да играем на едро. Анализаторите и експертите са съгласни, че бъдещият Никарагуански канал вече се превръща в поредното бойно поле на Студената война. От една страна, слабите централноамерикански страни Никарагуа и Венецуела, заедно с неслабите Китай и Русия, от другата - САЩ, Панама и другите сателити на американците.

За нас това може да бъде чудесна платформа за натиск върху САЩ!

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели