В същото време той продължава активната външна политика, която в никакъв случай не носи ползи на никой американец.
Иронично, но новата администрация на Джо Байдън без съмнение, ще установи собствените си приоритети след 20 януари, ако предположим, че резултатите от изборите се задържат, като по този начин лесно ще може да промени всякакви правителствени действия, предприети от Доналд Тръмп в чужбина.
Тъй че може би е голяма работа за едно нищо. Но намесата в политиките на други, създаването на врагове, там където такива не съществуват, както и започването на "малки войни" за да се докаже нашата вирилност на света, създават едно нещастно и неловко наследство.
По никакъв начин тези действия не печелят приятели или пък влияние по света.
Има много опасни интеракции в редица контексти, може би най-опасната е продължаващото пробутване на "заплахата", която уж идвала от Китай за Америка.
Съединените щати продължават да подчертават растежа на китайските чуждестранни инвестиции, създаването на китайския нов Път на коприната през Азия и в Европа, както и нарастващата военна мощ на Пекин. Казионните американски медии най-редовно разпространяват страхове, че китайската икономика ще задмине тази на Съединените щати до едно десетилетие, ако не го е направила вече.
Администрацията, понякога фино, а понякога и не толкова , свързва Китай директно с появата на коронавируса и намеква, че разпространението му е част от глобален план за унищожаване на западната демокрация и подмяната й с комунизма.
Новият бюджет за отбрана включва промяна в разходите за драстично увеличаване на разширяването на флота, за да се изправи срещу китайците в техните собствени крайбрежни води. Разбира се, въоръжените сили на Китай също се прекрояват, съизмеримо със световната роля на Пекин, но реално не оспорват доминацията на Съединените щати и няма да го направят, дори ако решат да продължат да се разширяват.
Независимо от това, нещото, което започна като търговска война, сега се изменя в подобен на Армагедон конфликт за глобално господство, като на борда са както Белият дом, така и демократите, републиканците и медиите.
Русия също, която е вечният враг, за щастие е избегнала прякото нападение от Белия дом, което от своя страна доведе до нови твърдения, че президентът Доналд Тръмп е марионетка на руския лидер Владимир Путин.
Последното твърдение е, че вълна от хакване на правителствени и други интернет сайтове в Съединените щати е извършена от Русия, въпреки че има предоставени твърде малко ценни доказателства в подкрепа на това твърдение.
Джо Байдън поде този наратив, като заяви, че ще отговори на тази предполагаема атака "подобаващо". Здравей кибервойна! В същото време няколко демократически сенатори попитаха реторично дали тези хаквания са "обявяване на война".
Дори се предполага, че Русия ще се намеси в предстоящите балотажи за двете места в Сената в Джорджия, които вероятно ще решат кой контролира горната камара на Конгреса на САЩ през следващите две години.
Но най-големият победител в лотариите "мразен от Америка" е обичайният фаворит Иран. На 20 декември няколко ракети удариха по укрепеното американско посолство в Багдад, което от своя страна се намира в силно охраняваната и защитена Зелена зона по поречието на река Ефрат, където се намират повечето посолства и правителствени служби.
Доколкото беше съобщено от медиите, ракетите са нанесли малко щети и са убили един иракски цивилен. Трябва да се отбележи, че оръжията не са много сложни и са от тип, който е лесно достъпен в Близкия изток.
Подобни атаки срещу Зелената зона с помощта на едни и същи неуправляеми и допотопни ракети се превърнаха в редовна характеристика на дипломатическия и правителствен живот в столицата на Ирак.
Доналд Тръмп отговори три дни по-късно с характерна нелепа поредица от туитове:
"Посолството ни в Багдад беше ударено в неделя от няколко ракети. Три ракети не успяха да стартират. Познайте откъде бяха: ИРАН."
"Сега чуваме приказки за още атаки срещу американци в Ирак ... Няколко приятелски здравословни съвета за Иран: Ако един американец бъде убит, ще държа Иран отговорен. Помислете", написа той в социалната мрежа.
Няма никакви доказателства, че Иран е извършил или спонсорирал нападението срещу посолството. Освен това, снимките на невзривените ракети със стандартен калибър 107 мм, широко разпространени и използвани в цял свят, имат маркировки, написани на английски, а не на фарси.
Както често се случва, Тръмп избра да интерпретира действителната история и се стреми както да демонстрира иранско участие, така и да го определи като провокация, която би заслужила военен отговор, който може да започне война. Той и неговите хора от Пентагона биха избрали да го нарекат "установяване на възпиране" или "самозащита".
Говорител на Централното командване описа атаката като:
"... почти сигурно проведена от подкрепена от Иран бандитска милиция", добавяйки също, че обстрелът с 21 ракети "очевидно НЕ Е имал за цел да избягва жертви".
"Почти сигурн"“ в правителственото говорене означава "ние не знаем", докато преценка на "очевидно НЕ е имала за цел" би била невъзможна да се направи окончателно при настоящите обстоятелствата.
Толкова невъзмутима и неприкрита е омразата към Иран и всички негови приятели, че администрацията на Тръмп през последните си дни на управление е стигнала дотам, че да санкционира Асма, съпругата на сирийския президент Башар Асад, както и цялото й уважавано семейство живееща в Англия, където е родена и израснала самата първа дама на близкоизточната страна.
Реалността е, че САЩ и Израел няма да се спрат пред нищо, за да очернят това, което те удобно описват като "престъпни режими", когато единствените истински мошеници са във Вашингтон и Йерусалим.
Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху искаха да започнат война с Иран през последните четири години и се опитваха да провокират иранците в отговор, който може да бъде използван за оправдание на мащабна контраатака.
Причината, поради която всичко това се случва е, защото американците и израелците се стремят да създадат смокинов лист, който да ги скрие, докато извършват военно престъпление, т.е. докато започват агресивна война, където няма заплаха от другата страна.
Вместо това те участват в това, което наричат "максимален натиск", като използват икономически санкции и убийства, надявайки се да накарат Иран да отвърне силно срещу тях, за да могат правдоподобно да твърдят, че са жертвите и участват във "възпиране" или дори "самоотбрана".
Именно това мотивът, който седеше зад убийството от страна САЩ на иранския генерал Касим Солеймани преди единадесет месеца и израелското убийство на високопоставения ирански учен Мохсен Фахризаде през ноември.
По ирония на съдбата, ако в Близкия изток има значително напрежение, включително ракетите срещу американското посолство, това се дължи на действия, предприети от Израел и самите САЩ. Израел поддържа гърнето да ври и кипи, като редовно атакува "цели" в Сирия, много от които са описани като "свързани с Иран". На Коледа Израел е нарушил въздушното пространство на Ливан, преди да удари град Масиаф в Сирия, който има голямо християнско малцинство, като според съобщенията убива петима и унищожава изследователски център.
Войната с относително ниска интензивност, която се води от еврейската държава е практика, подкрепяна изцяло от Съединените щати, които продължават да поддържат сили в Сирия, за да "пазят петролните полета", като същевременно подкрепят усилията за смяна на режима в Дамаск.
Възможността да има война в Близкия изток, подбудена от Белия дом на Тръмп като последен подарък за Израел, трябва да се възприеме сериозно, въпреки оставащия кратък срок. Тръмп също продължава с финансираните от американските данъкоплатци на "сделки"“ с различни арабски държави, за да ги накара да установят дипломатически връзки с еврейската държава.
И има други признаци, че нещо предстои да се случи...
Израелците са преместили една от своите бойни подводници, въоръжени с ядрени ракети и крилати ракети в Персийския залив, за да си осигурят по-добър прозорец за нападение срещу Иран и намекват, че може да предстоят военни действия.
Също така има слухове във Вашингтон, че Съединените щати може да затварят посолството си в Багдад поради "заплахата", тоест една възможна първа стъпка за намаляване на броя на американците, уязвими в една военна зона, която неизбежно ще включва силно шиитския Ирак.
И какво биха могли да направят Конгресът и американският народ, за да не се случи всичко това? Нищо, което реално би имало някакво въздействие.
Превод: СМ
