Тези фантазии, превръщайки се в идеи и представи, овладяват съзнанието както на социалните структури, така и на лидерите, принуждавайки ги да вземат определени решения, така и на масите.
Качествено нараства ролята и мястото на идеите и представите като такива в развитието на човечеството. Това се дължи на факта, че информационните технологии променят естеството на труда: той става все по-креативен и вътрешно свободен. Плодовете му все повече стават неотчуждаеми от работника.
Именно тази неотчуждаемост на резултатите от труда е ключовата (от гледна точка на обществените отношения) разлика между информационните технологии и всички предишни.
От самото начало на производството в рамките на пазарните отношения неговият създател и организатор притежава най-важните му средства, допускайки до тях частично работника, който не може да живее самостоятелно без него. Въпреки това, с навлизането на информационните технологии, този работник носи ключовите средства за производство в главата си и паметта на своя персонален компютър. Той не само притежава своите средства за производство - те са до голяма степен част от неговия организъм. В същото време друга необходима част от средствата за производство, свързани с комуникациите и другите видове инфраструктура, е публично достъпна.
Такъв работник не трябва да влиза в наемно робство, за да се изхранва. Общата достъпност на едната част от средствата за производство и неотчуждаемостта на другата го правят самостоятелен участник в производството, наравно с неговия организатор. Той вече не продава по необходимост способността си да създава нова стойност – работна сила, като няма достъп до създадената от нея нова стойност, а дава под наем работната си сила за дял от това, което създава.
Разбира се, в повечето случаи, когато предложението му на пазара на труда не е уникално (или когато развитието на технологиите лишава работата му от творчески характер, превръщайки я в рутина), служителят все пак зависи от организатора на производството (особено ако той контролира и част от информационната инфраструктура) и не може да се реализира без сътрудничество с него.
Разбира се, наемът за неговата работна сила може да бъде по-малък от цената на директното му закупуване (редовна заплата), тоест нивото на експлоатация може да е по-високо, отколкото в индустрията (особено ако се вземе предвид разширяването на работното време в контекста на трудовата мобилност и възможността за работа от дома).
Но с информационния характер на работата си, работникът има качествено по-голяма свобода и мобилност, отколкото може да си представим в условията на индустрията.
С придобиването на творчески характер чрез труда става невъзможно отчуждението от работника на неговата работна сила. Мястото на експлоатация е заето от сътрудничеството на собствениците на различни производителни сили, взаимно допълващи се. Стойността на принудата пада, тъй като човек може (и трябва, защото малко хора искат да го правят по собствена воля) да бъде принуден да извършва рутинна, механична работа, но по самата си природа е невъзможно да се принуди най-продуктивната креативност.
Креативността е ключовата дума на ерата на информационните технологии. Благодарение на нея работата все повече се превръща от библейско проклятие в забавление. „Разумно работещият“ човек става, по думите на Йоахим Хюзинга, подхванат и разпространен от братя Стругацки повече от половин век по-късно, „играещ човек“. Интересно е, че много хора са предвидили такава трансформация. Така взаимодействието на „човека, който играе“ с обикновения свят, понякога комичен, но по-често трагичен, основан на взаимно неразбиране, е междусекторна тема на творчеството на такъв писател, толкова далеч от научните проблеми и близък до практическата аналитика, като Греъм Грийн.
В резултат на това този, които влиза в контакт с работещите в сферата на информационните технологии, вижда с изненада и завист, че „при други равни условия” те изпитват значително повече положителни емоции за единица време от него.
Причината е в самото естество на тяхната работа, която, залагайки основно на информационните технологии, е в тази част креативност и, строго погледнато, забавление.
И това е прекрасно - но все пак не можем да си представим цената, която ние и човечеството като цяло ще трябва да платим за това. В крайна сметка и социалният, и психологическият, и дори биологичният вид на човек се формира от рутинна, некреативна работа. Фундаментална промяна в труда също променя лицето, което участва в него. Заплащането за възможността за масово и ежедневно творчество е промяна в почти всички значими характеристики на хората, обусловени от функциите, които изпълняват. Много познати и скъпи за нас един в друг, много свойства и характеристики, които сме смятали за "човешки" (с изключение, разбира се, на най-стабилните биологични - и дори тогава преди масовата употреба на генното инженерство), стават нестабилни и несигурни . Не само човечеството като система – самото човешко (не само като хуманизъм, но по-широко, като определящо свойство, квинтесенция на тази система) губи стабилност, започва да се променя пред очите ни.
Начинът на живот, ценностната система, начинът на мислене – всяка от тези константи бързо се трансформира. Всички ние, които пишат или четат тази книга, както и тези, които нямат представа за нея, ще се сблъскаме с дълбоки промени и дори многократни диалектически, но не по-малко плашещи и болезнени отричания на себе си, каквито все още сме били в собствената си памет преди няколко години.
Това, което винаги се е смятало за болезнен психологически срив и е възникнало единствено в резултат на социални катастрофи, преживени дори от многострадални Русия и Китай само два пъти през целия минал век, се превръща в норма, ежедневие и бит за повечето хора.
Човечеството печели много, но и губи много. Все още всъщност не знаем какво и в замяна на какво друго придобиваме. Освен това, когато настъпи очакваната загуба, мнозинството, очаквайки и усвоявайки новото с удоволствие, може дори да не го забележи. Но днес, докосвайки се до цветовете и миризмите на обичайното ежедневие, летящо към края - и вече до голяма степен неусетно за нас самите, загубили част от тези цветове и миризми - не можем да не предвиди тази загуба и да скърбим предварително за нея .
Ето защо, смятайки периода на овладяване на информационните технологии за „епоха на забавлението“, авторът, противно на нормите на логиката и законите на руския език, го нарича „печален”.
Превод: В. Сергеев
