/Поглед.инфо/ Ветераните от града-герой Брест се обявиха за включването на бяло-червено-бялото знаме - флаг на белоруската опозиция, в списъка на екстремистките символи, заяви председателят на регионалната организация на ветераните в Брест Валери Губаренко.

Пенсионираният генерал-майор В. Губаренко е дал повече от тридесет години, за да служи в Съветската армия и Въоръжените сили на Република Беларус, след пенсионирането си работи като директор на мемориалния комплекс „Крепостта-герой Брест“. „Под това знаме никой не е ходил да защитава завоеванията на хората, суверенитета и сигурността на Беларус. Това е измислено знаме, издигнато от Запада ... Ние сме против това знаме да се вее над нашата Родина. Това не е нашето знаме ... ”- казва той.

Стереотипът, според който БЧБ-знамето е белоруски „национален“ символ, е една от онези антиисторически легенди, с които е богат животът на постсъветските републики. Преди революцията от 1917 г. в природата не е имало такъв байрак.

Фалшификаторите твърдят, че БЧБ-знамето се е появило в битката при Грюнвалд през 1410 г., но няма нито едно потвърждение за това. Полският летописец от XV век Ян Длугош пише: „Знамената бяха почти еднакви, тъй като почти всички имаха на знамето войн в доспехи, седнал на бял, понякога черен кон, размахващ меч в ръка на червено поле. Само десетина от тях имаха различен герб и се различаваха от останалите тридесет. Върху тях на червено поле бяха изписани знаци, с които Витовт обикновено клейми конете си, от които имаше много”. Между другото, това е описание на знамената на литовските, самогитските, руските, татарските знамена, но не и на „белоруските“. При Грюнвалд няма такива. „В тази битка руските конници от Смоленската земя, строени в три отделни полка, се бореха твърдо с враговете и не участваха в бягството”, казва полякът Ян Длугош.

Друга измислица е, че бяло-червено-бялото знаме е символ на победата на поляците над шведите край Кирхолм (1605 г.), на територията на днешна Латвия. Тази битка обаче също няма нищо общо с историята на появата на бяло-червено-бялото знаме. Достатъчно е да погледнете картината на художника от онова време, изобразяваща битка. Върху нея няма бяло-червено-бяло знаме. Между другото, армията на победителите при Кирхолм се състои от поляци, литовци, татари, курландци, самогити, запорожки казаци. Беларуси няма.

БЧЛ-символите се появяват на територията на съвременна Беларус едва през 1918 г., когато на руините на Руската империя започват да се появяват множество псевдорепублики. В Минск, окупиран от войските на кайзера, по инициатива на нашествениците е провъзгласена Белоруската народна република (БНР), чийто символ е бяло-червено-бялото знаме. В Съветска Беларус първоначално официален е червеният флаг, а по-късно червено-зеления с орнамент от лявата страна.

По време на окупацията на Белоруска ССР (1941-1944), бяло-червено-бялото знаме се използва с одобрението на нацистките нашественици от юли 1942 г. на територията на обхващащия Беларус Райхскомисариат Остланд. На 21 декември 1943 г. в окупирания Минск се формира колаборационистката Белоруска Централна Рада (БЦР) със същите символи. Под бяло-червено-бели знамена се провеждат паради на колаборационистите от белоруската регионална отбрана, които се приемат от хитлеристките големци.

В края на 80-те години, вследствие на Перестройката на Горбачов, това знаме, издигано два пъти от германските окупатори на Беларус, се превръща в неофициален символ на белоруските националисти. И на 19 септември 1991 г., по време на трескавия парад на суверенитета на съветските републики, Върховният съвет на Република Беларус, който тогава е председателстван от един от тройката Беловежката пуста Шушкевич, приема закона „За държавното знаме на Република Беларус“, одобрявайки бяло-червено-бялото знаме.

През май 1995 г. по инициатива на новия президент на Република Беларус Александър Лукашенко се провежда референдум, на който е решен и въпросът за установяването на новото знаме и герб. 75,1% от участвалите в гласуването подкрепят приемането на новите държавни символи. Бяло-червено-бялото знаме, зацапано от предателство, както през 1918 г., така и през 1941 г., потъва в миналото, но през август 2020 г. то отново се издига над Беларус, този път издигнато от белоруския Майдан, чиито идеолози и организатори се опитват заедно с Александър Лукашенко да съборят и белоруската държава.

Когато белоруският ветеран от Брест Валери Владимирович Губаренко говори за БЧБ-знамето: „Това не е нашето знаме“, той изразява историческа истина, която не може да бъде опровергана. Това е знамето на онези, към които Химлер се обръща на 16 септември 1942 г., говорейки на среща на висши служители на СС и полицията в Житомир: „В течение на 20 години ... ние трябва да германизираме и населим Беларус, Естония, Латвия , Литва, Ингерманландия и Крим ”.

Превод: В. Сергеев