/Поглед.инфо/ Разкрита е интригата от последните години, която е най-важна за руско-американските отношения и за вътрешната политика на САЩ. Оказа се кой точно е източникът на най-известното обвинение срещу Доналд Тръмп: че той е изнудван от руските специални служби заради секс оргия в московски хотел. Кой е този човек и какво общо има той с Русия?

Основният източник на т. нар. "Досие на Стийл" (набор от фалшиви компрометиращи доказателства за Доналд Тръмп, които бяха събрани от пенсионирания британски разузнавач Кристофър Стийл в продължение на няколко години) Игор Данченко заяви, че се страхува за живота си. Този компрометиращ материал, както знаете, активно се използва от политическите опоненти на Доналд Тръмп през последните няколко години, за да го дискредитира. Тази тема се обсъжда особено от Демократическата партия на САЩ.

Данченко направи изявленията си, след като името му беше оповестено публично в Сената на САЩ като „основен източник“ на цялата история. В първото си интервю Игор Данченко казва, че е бил жертва на клеветническа кампания от американския президент Доналд Тръмп и републиканския сенатор Линдзи Греъм. И двамата многократно са заявявали, че Данченко е предполагаем руски шпионин, който е предавал дезинформация на бившия служител на MI-6 Кристофър Стийл “, пише “Гардиън”. Досието на Стийл, припомняме, беше използвано в САЩ за изявления, че Тръмп е руски шпионин. И дори се превърна в едно от основанията за опит за импийчмънт на американския президент.

Данченко твърди, че не е агент на Русия. Той добави, че обвинението го е направило мишена на радикалната десница, подкрепяща Тръмп и на практика го е лишило от работата му. „Това е клеймо. Да си „руски шпионин“ изобщо не означава да си Джеймс Бонд. Това са митове - каза той. Данченко също щеше да съди президента Доналд Тръмп, който всъщност публикува коментар в “Туитър”, наричащ Данченко  „руски шпионин“.

Кой е този Данченко и защо трябва да се интересуваме от него? Как ли не наричат този човек. „Украински политолог“, „руски анализатор“, „агент на Кремъл“, „високопоставен офицер от руските специални служби“, „източник в Москва“ и така нататък. Нищо от това не отговаря на истината.

Игор Данченко е на 42 години. Той наистина е роден в Украйна, но тогава това е СССР. Завършва юридическия факултет на Пермския университет. В края на 80-те той се озовава в САЩ по програма за обмен; оттогава той няма нищо общо с Русия. Още повече с Украйна. В САЩ той учи в Луисвил, в Америка е и дипломиран адвокат. Той никога не е работил по професията си, но почти през целия си живот работи с Кристофър Стийл, бивш разузнавач на MI6, който е работил в посолството в Москва от 1990 до 1993 г., а след това е станал ръководител на руския отдел в Лондон.

Стийл се пенсионира и основава собствена разследваща агенция, специализирана основно в антируски теми. Данченко, от друга страна, работи в Института “Брукингс” във Вашингтон под ръководството на Фиона Хил, емблематична фигура за Демократическата партия на САЩ и така наречената академична общност. Хил дава отлична препоръка на Данченко, но подчертава, че Данченко върши отлична работа най-вече в намирането на информация. Може да седи с часове в библиотеката и да търси нещо там. Но анализът не е неговата силна страна. Стийл периодично плаща на младия Данченко няколкостотин долара за „ровене из източниците“.

За първи път човечеството чува за Данченко през 2006 г., когато той пише статия, в която обвинява Владимир Путин в плагиатство, докато пише докторската си дисертация. Човечеството не обръща никакво внимание на това, но Данченко сега твърди, че са започнали да му звънят и да го заплашват. След това Данченко помага на Фиона Хил да напише работата си „Господин Путин. Агент в Кремъл. " Събира информация в Ленинската библиотека в Москва.

Той е бил задържан няколко пъти от полицията на различни американски щати за пиянство и сбиване. Но на публични събития той винаги е спретнат, добре облечен, очарователен и свеж. Американците наричат такива млади кариеристи "остри", "лъскави" за прекаленото отношение към това как изглеждат и какво впечатление правят.

И през 2016 г. Стийл инструктира Данченко да отиде в Москва и да изрови малко мръсотия за Тръмп там. Желателно е за изнудване или връзки с разузнаването. Стийл плащаше на Данченко 5000 долара на месец. Самият той е печели 168 хиляди долара от тази история. За Стийл това са жълти стотинки, офисът му е трупа печалба от двадесет милиона за десет години.

Бързо стана ясно, че Данченко няма връзки в Москва. Едва изсмуква от пръстите си известната история за оргията на Тръмп в московски хотел. Когато е разпитан от ФБР, той първо казва, че е „шега“, която той е измислил пиян с приятели. А написаното в доклада му е чиста измислица. Че самият той не вярва на всички тези клюки и че уж е предупредил Стийл предварително, че източникът е ненадежден. Пред генералният инспектор на Министерството на правосъдието на САЩ Майкъл Хоровиц Данченко също е заявил, че цялата му информация се основава на „разговори с приятели на бира“.

Независимо от това, закаленият разузнавач Стийл приема всичко за чиста пара. Как е управлявал “Руския дом” толкова години? Може да се предположи, че Стийл просто не е имал достатъчно материали и той е попълнил "досието" като цяло с всичко, което е имал, включително откровените брътвежи на Игор Данченко.

Сега Стийл и Данченко имат защитници, включително сред руските либерални медии. Аргументира се, че просто няма нужда да се обръща внимание на тази история. Твърди се, че досието на Стийл не е изиграло решаваща роля в разследването на “Ръшагейт”.

Всъщност всеки отделен материал, който демократите се опитаха да покажат на Тръмп, се оказа или фалшификация, или пристрастна интерпретация на случайни събития. И Стийл сега се оправдава с факта, че уж първоначално не е знаел за кого работи, а когато го е направил, „го е заболяло главата“. Последното изглежда вярно, тъй като между офиса на Стийл в Лондон и предизборния щаб на Хилари Клинтън (която излъчи тази мръсотия пред пресата) има няколко фирми посредници, през които минават парите. И Данченко фиктивно е работил в някакво бюро по заетост, тъй като там му е плащал британският гражданин Стийл.

А Данченко, който е искал да отвори свой собствен лобистки офис (за това е необходимо разрешение от ФБР, Тайната служба и специално разрешение), няма право да получава заплата от чуждестранен гражданин. В резултат на това парите от Стийл му идват през фиктивна американска фирма. И всичко това включва персонала на централата на Клинтън, представители на академичния елит и известни американски журналисти. И именно те учат другите да живеят, да се бори с корупцията и да зачита човешките права.

Сега Данченко е изтрил всичките си профили в социалните мрежи, но незнайно защо продължава да твърди, че е прав. “Гардиън” пише: „Досието на Стийл твърди, че Кремъл е развивал Тръмп от поне пет години. В него се казва, че шпионската агенция ФСБ тайно е заснела Тръмп по време на пътуването му до Москва за конкурса за красота "Мис Вселена" в президентски хотелски апартамент с две секс работнички. Тръмп категорично отрича това твърдение. Данченко казва, че не може да обсъжда източниците си в Русия или методите си. Но той твърди: „Аз стоя зад първичните си разузнавателни данни“. Според него сочният материал в досието представлява малка част от 35-страничния документ. Той потвърждава, че е пътувал до Москва и Санкт Петербург през 2016 г. като част от проекта Тръмп-Русия.

Най-перверзният опит да се оправдае е тази конструкция: е ФСБ установил, че техният агент Доналд Тръмп иска да разкрие и умишлено излъчи откровено фантастичните глупости на Данченко, за да дискредитира самата идея за разследване на връзките на Тръмп с Москва. Тук ще се въздържим от коментари.

Междувременно Данченко се опитва да спечели пари от този скандал, доколкото може. Той обявява набиране на средства за дело срещу Тръмп. Той също така твърди, че „не може да се върне в Русия, дори Путин да си отиде“. Как да се оцени това? Човек почти в юношеска възраст замина за Съединените щати за светло бъдеще, целият му съзнателен живот той е там, в светлото бъдеще, където хули Родината, а сега се притеснява, че уж „не може да се върне“. Сякаш тук някой го чака.

Сега сериозно. Институтът “Брукингс”, в който е работил Игор Данченко, изиграва почти основната роля в разпространението на фантастичното досие на Тръмп. И на първо място, неговата „менторка“ (той самият я нарича така) Фиона Хил, която за кратко стана служител на Съвета за национална сигурност на САЩ като експерт по Русия. Тя беше и „звезден свидетел“ срещу Тръмп през ноември миналата година по време на опита за импийчмънт на американския президент.

А директорът на Института “Брукингс”, Строуб Талбот, известен като главен съветник на Бил Клинтън по руските въпроси, разпространява досието на Тръмп из Вашингтон, преди то да бъде оповестено публично. Двама водещи анализатори от Института “Брукингс” Бенджамин Уитис и Сюзън Хенеси са пряко свързани с блога Lawfare, източник на партенки и конспиративни теории срещу Тръмп.

Оказва се, че цялата кампания срещу Тръмп е конспирация на елитна Вашингтонска клика от „ястреби“, повечето от които идват от прословута академична среда, която има критично влияние върху политическия живот в САЩ. А как навремето руските либерали се шляеха с Талбот в Москва. Той изглеждаше като едва ли не основният интелектуалец в администрацията на Бил Клинтън и голям приятел на Русия. И сега е достатъчно да се разобличи роденият в СССР не много симпатичен мъж, за да се събере целият този пъзел в една картинка.

Превод: В. Сергеев