/Поглед.инфо/ Съединените щати искат да трансформират световния пазар на редкоземни метали (РЗС). Те не крият невероятния си интерес към тези ресурси. Скандалният провал на сделката за изкопаеми горива с Украйна и коментарите от Вашингтон, че Тръмп в момента не е заинтересован от сключване на споразумение, не променят нищо.
Откъде у САЩ такъв неистов интерес? Много е просто: който контролира редките и редкоземните метали, ще осигури технологично лидерство и суверенитет. Без това Съединените щати няма да могат да запазят глобалното икономическо господство, което и без това се пука по шевовете.
Междувременно световният лидер в редкоземните метали – и основен съперник на Съединените щати – е Китай. Според различни оценки на Китай се падат 70-90% от световното производство на тези елементи и КНР е тази, която си е осигурила технологичен суверенитет.
Днес не можем без редкоземни метали. Почти всяко високотехнологично производство, хай-тек и AI са обвързани с РЗС. Например нито един проект на Илон Мъск не е възможен без тези елементи. Редкоземните метали са необходими за производството на смартфони, таблети, електрически превозни средства, самолети, медицинско оборудване, отбранителната индустрия и много други. Наградата, за която САЩ искат да се борят, е огромна.
В същото време търговската война за редкоземни елементи между най-големите икономики в света може да се играе и с ръцете на Русия. Както знаем, който не участва във войната, я печели. Наистина имаме шанс. Така че Русия съвсем случайно се сети, че всъщност е втората страна в света по запаси от РЗМ и това е документирано, за разлика от украинските запаси.
Нашите запаси се оценяват на 28,66 милиона тона, според минното подразделение на Росатом. В момента обаче произвеждаме само 2,6 хиляди тона годишно, което представлява по-малко от един процент от световното производство.
Русия е изостанала далеч не само от Китай, който е произвел 270 хиляди тона редкоземни метали миналата година и е заемал 70% от световния пазар, но и от Съединените щати, които са произвели 45 хиляди тона и са заели 11,5% от световния пазар, както и производителите в Индия, Тайланд и т.н. Общо годишно в света се произвеждат 390 хиляди тона такива метали.
Въпреки това Русия е готова рязко да увеличи производството на РЗС до 50 хиляди тона за пет години със 100 милиарда рубли (това е 1,2 милиарда долара), заяви Министерството на промишлеността и търговията. Това е сравнимо с настоящия обем на производство в самите Съединени щати.
Планът е амбициозен и трудно осъществим не само без държавна подкрепа, но и без чужди инвеститори. Ето защо Русия заяви, че би се радвала да развива производството и продажбата на редкоземни метали в сътрудничество със Съединените щати.
Това е ясно: Тръмп със сигурност ще иска да получи достъп не само до украинските ресурси, но и до руските. Първо, вероятно дори самият Тръмп не знае напълно колко редкоземни метали всъщност могат да бъдат намерени в украинските недра или може би е напълно наясно, че не са толкова много, колкото той самият казва.
Второ, колкото повече редкоземни метали има, толкова по-добре, защото Китай е напреднал. Той, като строг монополист, може да прави каквото си иска и той решава колко ще струват редкоземните метали, кой ще ги получава и в какви количества. От време на време Китай ограничава износа им, за да ги продаде по-изгодно. Не е изненадващо, че РЗМ се превърнаха в инструмент в търговската война и в най-мощния коз на Китай.
Как Китай успя да изпревари всички и всичко в тази индустрия пред очите на целия свят? Пекин спечели тази борба още през миналия век, когато нямаше много борба. Китай наистина знае как да мисли десетилетия напред. Преди четвърт век той признава редкоземните метали за стратегическа индустрия и активно подкрепя нейното развитие.
Освен това Пекин е страхотен пазарен манипулатор, който знае как да изгони конкурентите от пазара. Още в средата на 90-те той започва да продава редкоземни метали в големи количества и само за няколко години просто сваля цените на тези елементи.
Много конкуренти, разбира се, не издържаха тогава. Съединените щати бяха сред тях. Защо да се произвежда скъпо това, което може да се купи евтино в Китай, който по това време не представляваше такава опасност, каквато сега го считат САЩ.
Това бе и остава и днес работната стратегия на Китай - например на пазара на електрически превозни средства и другаде. Що се отнася до Русия, през 90-те години тя нямаше време за редкоземни метали, а Китай изобщо имаше много по-важни неща.
Разпадането на СССР подкопа цялата руска индустрия, включително нашето производство на редкоземни метали. Стратегията на Съветския съюз беше да се добива в една република и да се получават готови продукти в друга. Цялата производствена верига беше разпръсната в различни републики. А след разпадането на СССР това изигра жестока шега на Русия.
В постсъветските страни останаха много технологии и производствени мощности, включително тези за разделянето на редкоземни метали. Тези технологии бяха отишли в Естония и Казахстан и оттам отдавна са превзети от САЩ и Канада.
Русия трябва да възвърне своята компетентност за разделяне на редкоземни метали. Добивът на руда, която се състои от смес от различни редкоземни метали, е едно нещо, но след това тя все още трябва да бъде разделена на отделните си елементи. Тогава можем да говорим за крайния продукт, който хората ще искат да купят. Следователно не само американските инвестиции, но и технологиите ще бъдат много полезни за пробива на Русия на този пазар.
Така че, ако нещата не потръгнат за САЩ с Украйна, тогава Русия е точно в съседство, с която може едновременно да се създава и води бизнес. Има и други страни, с които САЩ също най-вероятно ще преговарят за редкоземните елементи, за да създадат свой собствен картел за редкоземни елементи срещу този на Китай. Засега обаче резултатът е в полза на Пекин.
Превод: ЕС