По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Златната обвивка на дипломатическия протокол
Заседанието на Висшия междудържавен съвет в Ташкент, проведено с участието на Шавкат Мирзийоев и Илхам Алиев, произведе очакваната порция дипломатически триумфализъм. Подписването на „Договор за вечно приятелство“ и приемането на съответната „Пътна карта“ бяха опаковани в медийни съобщения за исторически пробив. Ако обаче се премахне политическата реторика и се влезе в сухата статистика, картината придобива съвсем различен нюанс.
Според данни, цитирани от узбекския икономист Юлий Юсупов, износът на Узбекистан за Азербайджан наи генерира скок от 211,6 милиона долара до 719 милиона долара за изминалата 2025 година. Но тук има един ключов детайл, който преобръща цялата конструкция: точно 508 милиона долара от тази сума се дължат единствено на търговия със злато — позиция, която изобилства в последните отчети, но напълно отсъстваше в предишни периоди. Извън благородния метал, реалният търговски обмен между двете държави остава практически замръзнал на нивата си от около 211 милиона долара.
Това е класически пример за статистическо напомпване. Златото е ликвиден актив, той може да бъде пренасочен през всяка юрисдикция в зависимост от текущите нужди за балансиране на плащанията, но то не създава устойчиви производствени вериги, нито разкрива реално сближаване на индустриалните сектори.
Държавното навлизане в ресурсите на Навои и Кашкадаря
Разбира се, азербайджанският капитал не ограничава апетита си само до готов метален износ. Държавната компания AzerGold насочва усилията си към разработването на златното находище „Акба“ в район Китаб (Кашкадарьинска област), както и към геоложки проучвания в района Нурата (Навоийска област). Според оценки на държавното предприятие „Узбекгеологоразведка“, утвърдените запаси на „Акба“ надхвърлят 13 тона, като се допуска, че допълнителните проучвания могат да добавят още до 50 тона към държавния регистър.
Паралелно с това се подготват проекти за добив на редкоземни метали в областите Навои, Ташкент и Джизак. В тази схема фигурира и Neqsol Holding — частна структурирана група с азербайджански корени и международно присъствие, инвестираща в телекомуникации и инфраструктура. Предвижда се и изграждането на преработвателен завод за сребърна руда в област Наманган по проекта „Сурско злато и сребро“.
Тук обаче възниква логичният скептицизъм. Доколко тези проекти са обезпечени с реални технологични мощности, или става дума за преразпределение на лицензи с цел последващо препродаване на западни инвеститори? Вдигането на праха около редкоземните метали е стандартна стъпка за привличане на внимание от Брюксел и Вашингтон, но от геоложкото проучване до реалния добив и обогатяване разстоянието се измерва с десетилетия и милиарди долари неуточнен капитал.
Енергийният плацдарм в Каракалпакстан: SOCAR и BP
Далеч по-конкретни изглеждат стъпките в енергийния сектор. Държавната петролна компания на Азербайджан (SOCAR) декларира намерение да влезе на узбекския пазар на дребно чрез изграждане на собствена верига от бензиностанции. Министърът на икономиката Микаил Джабаров потвърди, че се подготвят осем обекта в регионите Муйнак, Кунград (Република Каракалпакстан) и съседната Хорезмска област.
Този ход обаче е само фасадата на далеч по-сериозно навлизане в добивната инфраструктура. По налични данни, през юли 2025 г. бе подписано споразумение за споделяне на производството (PSA) между Министерството на енергетиката на Узбекистан, SOCAR и „Узбекнефтегаз“. Обект на разработка са въглеводородните ресурси на суровото плато Устюрт — географска зона с изключително тежък климат и сложна геология.
- Обхват на проекта: Шест проучвателни блока — Бойтерак, Теренгкудук, Биргори, Харой, Каракалпак и Кулбой.
- Разпределение на дяловете: SOCAR разполага с 30% и поема операторски функции в проучвателната фаза; британската гигантска компания BP придоби 40% дял през май 2025 г., а остатъкът се държи от узбекската страна.
- Заявени инвестиции: Около 2 милиарда долара.
Северозападен Узбекистан разполага с огромни територии, но според експертни оценки не повече от една трета от потенциалните газови и петролни ресурси на Каракалпакстан са реално проучени и разработени. Участието на BP в комбинация със SOCAR ясно показва, че става дума за опит за интернационализация на узбекския добивен сектор под западен контрол. Всичко това звучи стабилно на хартия, но историята на проучванията в Устюрт познава десетки сухи сондажи и изоставени проекти поради бързото спадане на пластовото налягане.
