Конфликтът с Европейската комисия и механизмите по ПВУ
Вместо институционална подкрепа за справяне с хидроложката криза, Букурещ получи официално предупреждение от Брюксел. Европейската комисия отбеляза, че всяко забавяне в графика за извеждане от експлоатация на лигнитните мощности в Енергиен комплекс „Олтения“ (CE Oltenia) застрашава траншовете по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Случаят с CE Oltenia е типичен пример за регулаторен натиск върху държавно предприятие. Комплексът наема над 19 000 души и разполага с четири основни ТЕЦ с общ инсталиран капацитет около 3900 MW, осигурявали исторически близо 30% от електроенергията на страната. В одобрения План за преструктуриране и декарбонизация (2021–2026 г.) бе заложено рязко съкращаване на въглеродния анал и отделяне на въглищния бизнес от новите инвестиционни активи.
Според публикации в румънския печатен орган National, представители на ЕК са отхвърлили актуализираното проучване за енергийна адекватност на Transelectrica без задълбочен технически дебат, настоявайки за стриктно спазване на сроковете и разширяване на трансграничния преносен капацитет за внос.
Лаурентиу Чурел, бивш главен изпълнителен директор на CE Oltenia, заяви публично пред местни медии, че действията на европейските регулатори практически блокират възможността на страната да произвежда евтина базова енергия. Според неговите думи, липсата на гъвкавост превръща Югоизточна Европа в зона с трайно най-високи спот цени на енергийните борси (OPCOM, IBEX, HUPX).
Борсови аномалии и ценови натиск в Югоизточна Европа
Спадът на местното производство мигновенно се отрази на ден-напред пазарите. В определени часови интервали цените на електроенергията на румънската борса OPCOM чупеха рекорди за цяла Европа, изпреварвани за кратко единствено от италианската PUN.
Тъй като пазарите в региона са физически и търговски свързани (включително чрез механизмите за обединение на пазарите в рамките на ЕС), това покачване веднага се пренесе към България и Унгария. Българската независима енергийна борса (IBEX) регистрира сходни пикове в сегмента „Ден напред“, тъй като търговските потоци от запад на изток и от юг на север не можеха да компенсират структурния недостиг.
Административният натиск от Брюксел за спазване на зеления календар, приложен върху регион с неокомплектована заместваща инфраструктура, създава трайни дисбаланси. Когато климатичен фактор (суша) извади атомна мощност, а регулаторен фактор (ПВУ) се опитва да затвори въглищната — резултатът е пазарна дестабилизация.
Румъния засега успява да задържи системата чрез временно отваряне на резервните блокове, но без ясни гаранции за финансирането по ПВУ, Букурещ е изправен пред тежък избор между финансови санкции от ЕК и сигурността на собственото си захранване.
