По публикация на аналитичния екип на вестник National и румънски енергийни експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Водният дефицит на Дунав и отказът на охладителните системи
Когато нивото на река Дунав при кота Черна вода падне под критичните прагове за водовземане, реакторите тип CANDU-6 (канадски дизайн с тежка вода под налягане) чисто физически не могат да получат необходимия дебит за вторичния охладителен кръг. Това не е теория, а хидравлична реалност, пред която Националната компания Nuclearelectrica се изправи в условията на продължително засушаване. Спирането на капацитет от АЕЦ „Черна вода“ мигновено извади от регионалния баланс стотици мегавати базова мощност.
Румънският електроенергиен системен оператор Transelectrica реагира с публикуването на технически доклад, съдържащ стряскащи изчисления: при пълно извеждане от експлоатация на три основни въглищни централи, системният дефицит на електроенергия в критични пикови периоди надхвърля 36 000 MWh. При подобно системно натоварване нито един оператор в Югоизточна Европа не разполага с достатъчно оперативен марж за балансиране.
Всичко това се случва на фона на вече крехката регионална инфраструктура. В България например съседният АЕЦ „Козлодуй“ също ползва дунавска вода за охлаждане (чрез помпените станции за промишлена вода), което показва, че целият нисък дунавски басейн е системно уязвим при климатични аномалии.
[ Засушаване на р. Дунав ]
│
▼
[ Спад в охлаждането на CANDU ]
│
▼
[ Спиране на мощности в "Черна вода" ]
│
▼
[ Риск от 36 000 MWh дефицит (Transelectrica) ]
│
▼
[ Активиране на ТЕЦ "Ровинари" & "Парошени" ]
│
▼
[ Натиск от ЕК за спазване на ПВУ графиците ]
Спешният рестарт на ТЕЦ „Ровинари“ и административната блокада
За да се предотврати пълният срив на честотата в мрежата и последващ чернаут, румънското министерство на енергетиката спешно задейства аварийни протоколи. В експлоатация бе върнат блок 4 на ТЕЦ „Ровинари“, работещ с лигнитни въглища, който осигури незабавно 300 MW твърда мощност. Паралелно бе активирана и ТЕЦ „Парошени“ в Долината на Жиу.
Правителството в Букурещ прокара през парламента нормативни промени, забраняващи окончателното затваряне на въглищни блокове, докато в експлоатация не бъдат въведени заместващи мощности на природен газ (като планираните съоръжения в Ишалница и Турчени) или възобновяеми източници. Чрез тази законодателна спирачка експлоатационният живот на редица горивни инсталации бе удължен за периода 2027–2029 г.
Но реакцията на индустрията вече бе факт. Автомобилните заводи на Dacia в Миовени и Ford в Крайова бяха принудени временно да редуцират и преструктурират производствените си смени, за да свалят пиковото натоварване от 110 kV и 220 kV мрежи. В общини като Яш местните власти въведоха нощни ограничения за уличното осветление. Това са мерки от кризисен характер, които румънската промишленост не бе виждала в подобен мащаб от десетилетия.
Дали обаче газът е реално решение? Проектите за газови централи с комбиниран цикъл (CCGT) изискват устойчиво захранване, а добивът от находището „Нептун Deep“ в Черно море все още се сблъсква с административни и логистични забавяния.
