Хронология на един вековен апетит: От 1867 г. до днес
Желанието на Вашингтон да овладее Гренландия не е хрумване на днешната администрация, а приемствена линия в американската външна политика.
- 1867 г.: Държавният департамент за първи път проучва възможността за покупка на острова от Дания.
- 1910 г.: Изготвя се екзотичен проект, при който Дания отстъпва Гренландия на САЩ срещу територии във Филипините (Минданао и Палаван), които впоследствие да бъдат разменени с Германия за Северен Шлезвиг. Планът остава само на хартия.
- 1946 г.: Президентът Хари Труман предлага на Копенхаген 100 милиона долара в злато и дял от нефтените находища в Аляска. Дания отказва.
- 1951 г.: Подписва се първият голям Договор за отбрана в рамките на зараждащото се НАТО, даващ на САЩ широки военни права.
- 1967 г.: Администрацията на Линдън Джонсън сондира възможността за покупка на Гренландия и Исландия, отново без успех.
- 1968 г.: Инцидентът край базата „Туле“ (днес Питуфик) — стратегически B-52 с четири термоядрени бомби се разбива в леда, причинявайки тежко плутониево замърсяване.
- 2004 г.: Споразумението от 1951 г. е редактирано. Гренландия става страна по договора, а американското присъствие е свито формално до една база.
- 2023 г.: Базата „Туле“ е официално преименувана на Питуфик и преминава под прякото командване на Космическите сили на САЩ (US Space Force).
- 2026 г.: Новият тристранен договор премахва ограничението за една база и връща пълния военен периметър.
Студеният реализъм зад думите на Тръмп
В мрежата Truth Social Доналд Тръмп написа, че новото споразумение „няма да струва нищо на американския данъкоплатец“, но осигурява „пълен контрол върху сигурността“. Според неговите думи, нито един противник на САЩ няма да може да стъпи на острова без писмено разрешение от Вашингтон.
От гледна точка на международното право това означава де факто ограничаване на външнополитическия дееспособност на Нуук. Датското кралство запазва формалния си суверенитет, но отбранителната политика е напълно прехвърлена към щаба в Пентагона.
Базата Питуфик, разположена на 1524 км от Северния полюс, вече изпълнява ключови функции по космическо наблюдение и ранно предупреждение за балистични изстрелвания. Включването на допълнителни обекти в Нарсарсуак и Местерсвиг превръща Гренландия в непрекъсната оперативна линия за контрол над северните морски коридори.
Историята показва, че преместването на инуитското население през 50-те години на миналия век заради строежа на „Туле“ бе извършено без особени скрупули. Днес правната рамка е по-изпипана, но геополитическият натиск остава идентичен. Островът е интегриран в американската отбранителна архитектоника за десетилетия напред.
