И все пак Хегемон е този, който за пръв път прекоси дипломатическия Рубикон. Управляващите зад холограмата Джо „Ще направя каквото поискате от мен, Нанс“- на Байдън прошепнаха в слушалката да маркира руския президент Владимир Путин като бездушен „убиец“ в средата на интервю.
Дори в разгара на Студената война свръхдържавите не прибягват до атаки ad hominem. Резултатът от такъв удивителен гаф беше да се накара практически цялото руско население да застане зад Владимир Путин - защото това се възприема като атака срещу самата руска държава.
След това дойде хладнокръвният, спокоен, прибран и доста дипломатичен отговор на Путин, който трябва да бъде внимателно обмислен.
Тези остри като кама думи са може би най-опустошително мощните пет минути в историята на международните отношения в епохата на пост-истината.
В „За Левиатан е студено в Аляска", прогнозирахме какво може да се случи на срещата на върха между Съединените щати и Китай 2 + 2 в пробития хотел в Анкоридж, с добавени евтини купи с бърза юфка като допълнителен бонус.
Китайският хилядолетен дипломатически протокол установява, че дискусиите започват около общи точки, които след това се възхваляват като по-важни от разногласията между преговарящите страни. Това е в основата на концепцията „без загуба на лице“. Едва след това страните обсъждат своите разногласия.
И все пак беше напълно предсказуемо, че куп аматьори, нетактични и безмозъчни американци ще разбият тези основни дипломатически правила, за да покажат „сила“ на родната си публика, дестилирайки пословичната ектения на Тайван, Хонконг, Южнокитайско море, „геноцид“ над уйгурите и тнт.
О Боже. Нямаше нито един трик от Държавния департамент на Съединените щати с минимални познания за Източна Азия, за да предупредят аматьорите, че не бива да се забъркват със страховития ръководител на Комисията по външни работи в Централния комитет на ККП Ян Джиечи.
Видимо стъписан, но контролирайки раздразнението си, Ян Джиечи отвърна на удара. И риторичните изстрели на Джиечи се чуха из целия Глобален юг.
Американците трябваше да включат основен урок за маниерите:
„Ако искате да се справите правилно с нас, нека имаме взаимно уважение и правим нещата по правилния начин“.
Но това, което се открояваше, беше язвителна, кратка диагностична комбинация от история и политика:
"Съединените щати не са квалифицирани да разговарят с Китай снизходително".
"Китайският народ няма да приеме това. Трябва да се основава (диалогът) на взаимно уважение, за да се общува с Китай и историята ще докаже, че тези, които се стремят да удушат Китай, ще страдат в крайна сметка", категорично показа Джиечи.
И всичко това, преведено в реално време от младия, атрактивен и свръхквалифициран Джан Дзин, който неизбежно се превърна в суперзвезда за една нощ в Китай, спечелвайки удивителните 400 милиона кликания с плюсче в социалната мрежа Weibo.
Некомпетентността на „дипломатическия“ орган на администрацията на тандема Байдън-Харис отказва да вярва.
Използвайки основна маневра на Сун Дзъ, Ян Джиечи обърна масите и изрази преобладаващите настроения на преобладаващото мнозинство на планетата.
Скрийте се с вашия едностранен „основан на правила ред“. Ние, нациите по света, предпочитаме Хартата на ООН и примата на международното право.
Така че това е, което руско-китайското едно-две постигна почти мигновено: отсега нататък Хегемонът трябва да бъде третиран в целия Глобален Юг с най-малкото, поне презрение.
Неизбежен исторически процес
Преди Аляска американците преминаха в очарователна офанзива в Япония и Южна Корея за „консултации“. Това е без значение. Важното е след Аляска и решаващата среща на Сергей Лавров-Уанг Йи на външните министри в Гуилин.
Винаги невъзмутимият Лавров поясни в интервю за китайски медии как стратегическото партньорство Русия-Китай вижда сегашната американска дипломатическа катастрофа
Всъщност те до голяма степен са загубили уменията на класическата дипломация. Дипломацията се отнася до отношенията между хората, способността да се изслушват, да се чуват и да постигат баланс между конкуриращи се интереси. Това са точно ценностите, които Русия и Китай пропагандират в дипломацията.
Неизбежните последици са, че тандемът Русия-Китай трябва да „консолидира своята независимост:
"Съединените щати обявиха за своя цел ограничаването на напредъка на технологиите в Русия и Китай. И така, трябва да намалим излагането си на санкции чрез укрепване на нашата технологична независимост и преминаване към сетълменти в национални и международни валути, различни от долара. Трябва да се отдалечим от използването на контролирани от Запада международни платежни системи. "
Русия-Китай ясно са идентифицирали, както изтъкна Лавров, докато „западните партньори“:
„Популяризират своя идеологически насочен дневен ред, насочен към запазване на тяхното господство, като задържат напредъка в други страни."
"Техните политики противоречат на обективното международно развитие и, както казваха в даден момент, са от грешната страна на историята. Историческият процес ще влезе в своите права, независимо какво се случва", заяви още руският министър.
Като ярко представяне на неизбежен „исторически процес“, той не става по-кристално чист от това. И предсказуемо не отне време „западните партньори“ да се върнат отново в - какво друго - в същата си стара санкционна торба с трикове.
Ето отново: "алиансът" на Съединените щати, Великобритания, Европейският съюз, Канада санкционира избрани китайски служители, защото, по думите на държавния секретар Антъни Блинкен:
„КНР [Китайската народна република] продължава да извършва геноцид и престъпления срещу човечеството в Синдзян“.
Европейският съюз, Великобритания и Канада не са имали смелостта да санкционират ключов играч: шефът на партията в Синдзян Чен Куангуо, който е член на Политбюро. Отговорът на Китай би бил - икономически - опустошителен.
И все пак Пекин нанесе удар със собствените си санкции - насочи се, от решаващо значение, към германската крайнодясна евангелистка развинтена шайба, представяща се за „учен“, който създаде по-голямата част от напълно развенчаното „доказателство“ за милион уйгури, държани в концентрационни лагери.
За пореден път „западните партньори“ са непропускливи за логиката. Като допълнение към вече ужасяващото състояние на отношенията между Европейския съюз и Русия, Брюксел избира да противопостави и Китай въз основа на едно фалшиво досие, като играе право в не точно тайната програма за разделяне и управление на Хегемона (т.е. Съединените щати).
Мисия (почти) изпълнена: брюкселските дипломати ми казват, че Европейският парламент е готов да откаже да ратифицира търговско споразумение между Китай и Европа, старателно договорено от канцлера Ангела Меркел и президента Макрон.
Последствията ще бъдат огромни.
Така че Антъни Блинкен ще има причини да бъде весел, когато се срещне с различни еврократи и бюрократи на НАТО тази седмица, преди срещата на върха на Северноатлантическия алианс.
Човек трябва да аплодира жлъчката на „западните партньори“. Навършват се 18 години от операция "Шок и ужас" - началото на бомбардировките, инвазията и унищожаването на Ирак.
Навършват се 10 години от началото на пълното унищожаване на Либия от НАТО и неговите слуги в страната, с тандема Обама-Байдън „водейки отзад“.
Изминаха 10 години от началото на дивото унищожаване на Сирия чрез проксита - извършено чрез джихади, маскирани като „умерени бунтовници“.
И все пак „западните партньори“ са толкова ужасени от тежкото положение на мюсюлманите в Западен Китай.
Поне има някои пукнатини в рамките на илюзионисткия цирк на Европейския съюз. Миналата седмица Съвместният кръг за размисъл на френските въоръжени сили (CRI) - всъщност независим мозъчен тръст на бивши висши офицери - написа изумително отворено писмо до генералния секретар на НАТО Столтенберг.
Де факто те го обвиниха, че той се държи като американски актив от плана на НАТО 2030. Френските офицери направиха правилния извод: комбинацията Съединените щати / НАТО е основната причина за ужасяващи отношения с Русия.
Тези мартенски иди
Междувременно санкционната истерия напредва като влак-беглец. Тандемът Джо Байдън - Камала Харис вече заплаши да наложи допълнителни санкции върху вноса на китайски петрол от Иран.
И има още много неща - за производство, технологии, 5G, вериги за доставка, полупроводници.
И все пак никой не трепери от страх. Точно следвайки Русия-Китай, Иран засили играта, като аятолах Хаменеи издаде насоките за завръщането на Техеран в Съвместния всеобхватен план за действие.
Американският режим не е в състояние да прави нови искания или промени по отношение на ядрената сделка.
Днес Съединените американски щати са по-слаби, отколкото когато беше подписан Съвместният всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма.
Сега Иран е в по-силна позиция. Ако някой може да наложи нови искания, това е Иран, а не САЩ.
И с това имаме троен кучешки шамар от Русия-Китай-Иран по Хегемона.
В последния ни разговор / интервю, което скоро ще бъде пуснато в пакет с видео и стенограми, Майкъл Хъдсън - може би най-добрият икономист в света - удари сърцевината на въпроса:
"Борбата с Китай, страхът от Китай е, че не можеш да направиш с Китай, това, което направи с Русия."
"Америка би се радвала да има фигура на Елцин в Китай, която да каже, нека просто дадем всички железопътни линии, които сме построили, високоскоростната железопътна линия, нека дадем богатството, нека дадем всички заводи на частни лица и позволим на физическите лица да управляват всичко и тогава ще им заемем парите или ще ги изкупим и тогава ще можем да ги контролираме финансово", заяви Хъдсън.
"И Китай не позволява това да се случи. И Русия спря това да не се случва също", каза ми той.
"И яростта на Запад е, че по някакъв начин американската финансова система не е в състояние да поеме чужди ресурси, чуждестранно земеделие. Остават само военни средства за тяхното заграбване, както наблюдаваме в Близкия изток. И сега виждате в Украйна", заяви още Хъдсън.
Следва продължение.
В настоящия си вид всички трябва да се уверим, че мартенските иди - версията от 2021 г. - вече са конфигурирали чисто нова геополитическа шахматна дъска. Двойната спирала Русия-Китай на високоскоростна железопътна линия е напуснала гарата - и няма връщане назад.
Превод: СМ
