Механизмът на афективната поляризация в европейските столици
В анализа на дрезденските учени централно място заема понятието „афективна поляризация“. В политическата психология този термин описва състояние, при което несъгласието по конкретна публична политика прераства в лична враждебност и морално отхвърляне на опонента. В този режим рационалните аргументи, бюджетните разчети и оценката на рисковете губят тежест за сметка на бързото поставяне на идеологически етикети.
В публичното пространство на Европейския съюз това явление се проявява чрез симетрична размяна на обвинения. Критиците на безсрочната военна и финансова помощ за Киев автоматично биват определяни като „агенти на Москва“ или „полезни идиоти на Кремъл“, докато привържениците на продължаването на подкрепата получават определението „подстрекатели на война“.
Конкретни примери за този процес се наблюдават в държави с различни политически традиции:
- Дания: Доскоро Копенхаген се сочеше като пример за пълно единомислие по украинския въпрос. По време на посещението на Володимир Зеленски тази седмица обаче група датски депутати се обяви против изказването му в сградата на парламента и за първи път постави под съмнение целесъобразността на по-нататъшната помощ. Реакцията на водещи медии като вестник „Юландс-Постен“ бе мигновена, като несъгласните политици бяха подложени на остри критики, а коментатори и психолози в публичния дебат определиха отклонението от общата линия като нарушение на моралния консенсус.
- Франция: В хода на предизборната кампания водещи фигури от противоположни краища на политическия спектър, като Марин льо Пен и Жан-Люк Меланшон, се сблъскаха със сходен медиен отпор. Когато Меланшон представи своята платформа и призова при търсенето на мирно решение да бъдат отчетени и нагласите на жителите в Донбас, основните френски издания го обвиниха в обслужване на руските интереси.
Проблемът с представителството и бъдещите преговори
Липсата на вътрешно съгласие в ключови държави като Германия и Франция, съчетана с откритата съпротива на страни от Централна Европа, създава сериозен дипломатически проблем за Брюксел. Според оценката на Владимир Корнилов, при такава степен на разделение Европейският съюз трудно може да формулира единна преговорна позиция по украинския конфликт.
Още по-сложен изглежда въпросът за това коя държава или институция би могла да получи мандат да представлява целия блок в евентуални бъдещи разговори. Когато канцлерът в Берлин е принуден да използва заплахи за блокиране на общия бюджет, за да осигури финансово участие на партньорите си, а водещи кандидати за президент в Париж оспорват самата философия на досегашната политика, претенциите за общоевропейско лидерство остават без покритие. Срещата в Дъблин може да се окаже поредният тест за това доколко финансовият натиск от Берлин може да компенсира отсъствието на политически консенсус в Европа.
