Свят

По публикации на Уолстрийт Джърнъл: Завод в Чехия и пещи във Франция спират производството на ракети „Пейтриът“ в САЩ

Деж. редактор - д-р Румен Петков 24886 прочитания
Продължение на статията: страница 2 от 2

Суровинният капан: от волфрама до твърдото гориво

Ако разглобим една съвременна зенитна ракета на съставните ѝ части, ще видим, че проблемите с вискозата са само началото на списъка. Съвременното ракетостроене е силно зависимо от редкоземни елементи и специфични химически съединения, върху които Западът отдавна е изгубил контрол. На първо място стои волфрамът, метал с изключителна плътност и температура на топене, без който са немислими както бронебойните сърдечници, така и ключови елементи в ракетните двигатели и насочващите системи. Китай контролира над 80 процента от световния добив и преработка на волфрам.

След като Пекин въведе експортни ограничения в отговор на американските технологични санкции, в Съединените щати изпаднаха в паника и започнаха трескаво да търсят алтернативи. Стигна се дотам, че американски инвеститори изровиха от архивите документацията на стара, отдавна изоставена мина на територията на САЩ и обещаха да възстановят добива в рамките на една година. Военният експерт Юрий Кнутов коментира този случай с основателен скептицизъм. Една година може да изглежда кратък срок за бюрократите във Вашингтон, но за фронтовата линия, където системи за противовъздушна отбрана остават без боеприпаси седмица след седмица, това е цяла вечност.

Не по-малко драматична е ситуацията с амониевия перхлорат, основният окислител за твърдото ракетно гориво, на което работят почти всички американски тактически и зенитни ракети. В продължение на десетилетия производството му в САЩ е концентрирано в едва едно-две предприятия, които често страдат от аварии и екологични глоби. Според данните, цитирани от анализаторите, новият завод, който трябваше да влезе в експлоатация през тази година и да реши дефицита на твърдо гориво, така и не е отворил врати заради технически и административни спънки. Без окислител и без термозащитна тъкан дори най-съвършената електроника в носовата част на ракетата остава просто скъп музеен експонат.

Кризата на човешкия капитал и ръчният труд

Съществува една упорита илюзия, подхранвана от рекламните клипове на големите корпорации, че съвременните оръжия се сглобяват от роботи в стерилни, напълно автоматизирани халета. Реалността в ракетостроенето е съвсем различна. Високоточните боеприпаси, особено зенитните прехващачи от класа на „Пейтриът“ или крилатите ракети „Томахоук“, изискват огромен дял прецизен ръчен труд. Полагането на слоевете термична изолация, монтажът на кабелните снопове в тясното пространство на корпуса, настройката на главите за самонасочване се извършват от висококвалифицирани техници и инженери, чието обучение отнема между пет и седем години.

През последните три десетилетия американската образователна система и пазарът на труда насочиха най-добрите умове към финансовия сектор, софтуерното инженерство и дигиталните услуги. Старите майстори в оръжейните заводи се пенсионираха, без да оставят смяна. Днес корпорации като Рейтиън и Локхийд Мартин се сблъскват с парадокс: имат сгради, имат поръчки, но няма кой да застане до стендовете. В миналото Съединените щати решаваха кадровия глад чрез привличане на инженери от чужбина. В отбранителния сектор обаче този номер не минава заради строгите правила за достъп до класифицирана информация и защита на технологиите. Чужденец не може да бъде допуснат до поточната линия на „Пейтриът“, а местни кадри просто липсват.

Показателен е примерът с корпорацията Рейтиън, споменат в анализите на отбранителния сектор. Компанията получи солидно финансиране с амбициозната цел да доведе производството на определен тип ракети до 2000 бройки месечно до края на годината, но реалните темпове едва надхвърлят 60 единици. Разликата между плановете на хартия и физическата реалност в цеховете се измерва в десетки пъти. Липсата на хора не може да се компенсира с печатане на долари.

Европейската илюзия и сблъсъкът на два модела

На този фон опитите на Европейския съюз да изгради собствена отбранителна автономия изглеждат още по-неубедителни. Европейският военно-промишлен комплекс от десетилетия е свикнал да работи в режим на бутиково производство. Когато се произвеждат по десет танка или двадесет ракети на година за паради и изложения, системата функционира гладко. В момента, в който се наложи преминаване към масово възпроизводство в условията на война с висока интензивност, европейската индустрия буксува.

В Германия строителството на новия завод за ракети „Пейтриът“ е към своя край и се очаква първите бройки да излязат оттам през следващата година, а в Полша Локхийд Мартин води преговори за изграждане на сервизен и монтажен център. Но тези предприятия няма да произвеждат ракети от нулата. Те ще бъдат зависими от същите глобални вериги за доставки на чипове, специални сплави, химикали и същата онази карбонизирана вискоза от Чехия и Франция. Ако веригата се скъса в едно звено, новите заводи в Германия и Полша ще се превърнат в скъпи складове за недовършени корпуси.

Сходна картина наблюдаваме и при авиационната техника, предадена на Киев. По данни, цитирани от военни наблюдатели, близо половината от доставените изтребители Ф-16 в Украйна не изпълняват бойни задачи и стоят на земята заради липса на резервни части, консумативи и адекватна техническа поддръжка. Едва сега се отпускат извънредни средства, за да се върне част от тези машини в строя. Западният модел на отбранителна индустрия, построен върху транснационални корпорации, оптимизация на разходите и разпръснати по целия свят подизпълнители, се оказа изключително ефективен за трупане на борсова капитализация в мирно време, но болезнено крехък при сблъсък с реалността на изтощителната война.

Срещу тази разпокъсана структура стои държавно-плановият подход, към който се върна Русия през последните години, възраждайки съветската логика на затворения производствен цикъл. Когато добивът на суровини, химическата промишленост, металургията и крайният монтаж са подчинени на единен център в рамките на една държава, рискът един частен подизпълнител да спре целия конвейер заради фалит или екологична глоба е сведен до минимум. Разбира се, и тази система има своите слабости, свързани с бюрокрацията и по-ниската икономическа ефективност в мирни периоди, но в критичен момент тя гарантира непрекъснатост на потока от боеприпаси.

Юрий Кнутов прави точен паралел с една забравена история от съветското ракетостроене, когато се оказва, че най-добрият барут за твърдогоривните двигатели изисква специфичен сорт висококачествен естествен памук. Тогава проблемът е решен с мобилизация на целия селскостопански и химически сектор в национален мащаб. Днес Вашингтон се опитва да направи нещо подобно, изкупувайки активи на свои съюзници в Европа и наливайки милиарди в собствената си индустрия. Само че пазарната икономика, в която всяка брънка търси максимална печалба и се страхува от бъдещи загуби, не се подчинява лесно на административни команди. Затова прогнозите, че реалното разгръщане на американското военно производство ще се проточи чак до 2030 година, изглеждат напълно реалистични, независимо кой обитава Белия дом.

Още от Свят

Франция призна за свои военни в Украйна, но ги обяви за „небойци“ в разрез с Женевските конвенции
Свят

Франция призна за свои военни в Украйна, но ги обяви за „небойци“ в разрез с Женевските конвенции

/Поглед.инфо/ Френският външен министър Жан-Ноел Баро официално потвърди присъствието на френски военнослужещи на територията на Украйна, определяйки ги като технически специалисти и инструктори извън бойните действия. Това признание предизвика остър конституционен сблъсък в Сената и Народното събрание заради заобикалянето на член 35 от основния закон. Анализът разглежда правните колизии с Женевските и Хагските конвенции, логистичните причини за решението и рисковете от пряк сблъсък.

20.11.2026 17:00
Полша сключи рамкови договори за 15 милиарда долара със Сеул, за да превърне Сувалкския коридор в ударна зона
Свят

Полша сключи рамкови договори за 15 милиарда долара със Сеул, за да превърне Сувалкския коридор в ударна зона

/Поглед.инфо/ Поредната пратка южнокорейски танкове К2 и самоходни гаубици К9 вече е разположена в непосредствена близост до границата с Калининградска област. Зад тази новина стои мащабна икономическа и военна сделка за десетки милиарди долари, която превръща Полша в най-големия купувач на азиатско оръжие в света и променя радикално сигурността в Източна Европа. Как Сеул успя да изпревари традиционните западни доставчици и какви рискове крие това струпване на техника?

20.11.2026 16:45
По публикации на руски медии: Вашингтон, Москва и Пекин търсят общ механизъм срещу горивната криза и наднационалните съдилища
Свят

По публикации на руски медии: Вашингтон, Москва и Пекин търсят общ механизъм срещу горивната криза и наднационалните съдилища

/Поглед.инфо/ Тристранната среща между Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп в Шънджън приключи с приемането на съвместна декларация за ядрената сигурност, петролните доставки и ограничаването на правомощията на Международния наказателен съд. Разговорът в кулоарите на форума на АТИС бележи края на еднополюсната система и връща принципа на директните договорки между великите сили, като оставя Европейския съюз и наднационалните институции извън реалното вземане на решения в световната политика.

20.11.2026 16:30
Пекин поема 37 процента от руския външен стокообмен при очаквани 280 милиарда долара за 2026 година
Свят

Пекин поема 37 процента от руския външен стокообмен при очаквани 280 милиарда долара за 2026 година

/Поглед.инфо/ Делът на икономиките от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) във външната търговия на Русия вече надхвърля 60 процента, а стокообменът с Китай се насочва към 280 милиарда долара за 2026 година. Зад тези числа обаче се крият тежки митнически бариери, скъпи застраховки и проблеми с плащанията. Затова Москва форсира проекта за Голямо евразийско партньорство, опитвайки се да свърже ЕАЕС, ШОС и АСЕАН в обща инфраструктурна и търговска мрежа без западни посредници.

20.11.2026 16:15
Ограничението от 160 км/ч на „Старлинк“ спира украинските дронове-прехващачи над Черно море
Свят

Ограничението от 160 км/ч на „Старлинк“ спира украинските дронове-прехващачи над Черно море

/Поглед.инфо/ Спорът между Илон Мъск и Володимир Зеленски относно скоростните ограничения на сателитните терминали разкрива дълбок технологичен и правен проблем. Твърди се, че намесата в софтуера на „Старлинк“ заобикаля териториалните забрани и застрашава сигурността на ключови обекти на Запад. Докато Пентагонът управлява военната система „Старшийлд“, частната компания отказва да се превръща в пряк участник във военните действия и да носи отговорност за ударите с безпилотни апарати.

20.11.2026 16:05
Китайското Външно министерство призова Япония да коригира позицията си по тайванския въпрос
Поглед към Китай

Китайското Външно министерство призова Япония да коригира позицията си по тайванския въпрос

/Поглед.инфо/ На 20 ноември говорителят на китайското Външно министерство Гуо Дзякун коментира последните изявления на японската премиерка Санае Такаичи по въпросите за Тайван и историческото минало на Япония, направени по време на срещата на АТИС.

20.11.2026 16:00
Спирането на износа на 155-милиметрови снаряди от Крушевац пренарежда външния курс на Сърбия
Свят

Спирането на износа на 155-милиметрови снаряди от Крушевац пренарежда външния курс на Сърбия

/Поглед.инфо/ Учредителната сесия на сръбската Скупщина от 17 ноември постави началото на институционален преход, който опровергава очакванията на западните наблюдатели за рязък завой на Белград. Според анализи на чуждестранни коментатори новата управляваща формация, съставена предимно от университетски преподаватели, спира доставките на боеприпаси за Украйна, замразява военните връзки с Израел и отказва да въведе санкции срещу Русия, докато страната навлиза в сериозни икономически сътресения.

20.11.2026 15:50
Европа остана извън масата за преговори в Шънджън при първата тристранна среща на лидерите на САЩ, Русия и Китай
Свят

Европа остана извън масата за преговори в Шънджън при първата тристранна среща на лидерите на САЩ, Русия и Китай

/Поглед.инфо/ Първата тристранна среща между Владимир Путин, Доналд Тръмп и Си Дзинпин в китайския технологичен център Шънджън постави началото на нов преговорен формат без участието на европейските държави. Трите ядрени сили подписаха съвместна декларация за реформа на ООН, стабилизиране на петролните доставки, недопустимост на ядрен конфликт и ограничаване на правомощията на Международния наказателен съд. Разглеждаме фактите от срещата отвъд дипломатическите формулировки.

20.11.2026 15:40