Парламентарните избори в Армения приключиха с резултат, който на пръв поглед изглежда напълно убедителен. Според официалните данни партията „Граждански договор“ на Никол Пашинян получава 49,81 процента от гласовете. В повечето парламентарни системи подобен резултат би бил разглеждан като сериозна победа и потвърждение на общественото доверие към управляващите. Само че политиката рядко се определя от голите числа. Значение има контекстът, а именно той прави арменския случай далеч по-сложен.
Кампанията се проведе в условия, при които държавният апарат работеше в полза на действащата власт. Опозиционни представители твърдят, че са били подложени на натиск, а срещу част от тях са били образувани наказателни производства. Най-яркият пример е бизнесменът Самвел Карапетян, лидер на „Силна Армения“, който според официалната информация се намира под домашен арест. Именно неговата партия се превърна в основен конкурент на управляващите и събра над 23 процента от вота.
Паралелно с това представители на блока „Армения“ обявиха, че са регистрирали множество нарушения по време на изборния процес. Част от тези обвинения включват организирано придвижване на избиратели и административен натиск върху държавни служители. Тези твърдения предстои да бъдат проверени и не могат да бъдат независимо потвърдени, но самият факт, че подобни обвинения съпътстват изборите, показва нивото на политическо недоверие в страната.
Особено внимание привлече въпросът за арменската диаспора. Милиони арменци живеят извън пределите на републиката, като значителна част от тях се намират в Русия. За разлика от много други държави, където се организира активно гласуване зад граница, този път подобна възможност не беше предоставена. Решението предизвика сериозни критики, тъй като именно руската арменска общност традиционно демонстрира по-скептично отношение към политиката на Пашинян.
Тук започва да се вижда и по-големият проблем. Последните няколко години премиерът постепенно изведе страната към сближаване със Запада. Отношенията с Москва преминаха през серия тежки кризи. Арменското ръководство публично постави под съмнение ефективността на Организацията на Договора за колективна сигурност. Беше ограничено участието в някои формати на военно сътрудничество. Започнаха интензивни контакти с Брюксел, Париж и Вашингтон.
Само че географията трудно се променя чрез политически декларации. Армения остава държава без излаз на море, с ограничена индустриална база и силна зависимост от външни икономически връзки. Значителна част от външната търговия продължава да бъде свързана с държавите от Евразийския икономически съюз. Русия остава ключов партньор в енергетиката, транспорта, банковия сектор и паричните преводи.
Точно тук числата започват да изглеждат по различен начин. Ако почти половината от избирателите са подкрепили други политически сили, това означава, че бъдещите решения на правителството няма да разполагат с онзи политически резерв, който обикновено съпътства мащабните геополитически завои. Защото преориентирането към Европа не е само въпрос на външна политика. То засяга търговски маршрути, митнически режими, инвестиционни потоци, трудова миграция и дори функционирането на ежедневната икономика.
Показателен е примерът с енергийната зависимост. Армения продължава да получава руски природен газ по преференциални условия. Значителна част от енергийната инфраструктура е изграждана именно в рамките на десетилетното сътрудничество с Москва. Замяната на подобни механизми не става с политическо решение или дипломатическа декларация. Тя изисква години, огромни инвестиции и готовност обществото да понесе икономически разходи.
Същото важи и за трудовата миграция. Хиляди арменски граждани работят в Русия и изпращат средства обратно в страната. Тези парични потоци са съществен елемент от потреблението и вътрешната икономическа стабилност. Ако отношенията между Москва и Ереван продължат да се влошават, неизбежно възниква въпросът как подобни процеси ще се отразят върху арменската икономика.
В западните столици често се говори за подкрепа за Армения. Въпросът е какво точно означава тази подкрепа. Военната помощ има своите ограничения. Финансовите програми също не са безкрайни. Европейският съюз сам преминава през сложен период, белязан от забавен растеж, високи разходи за отбрана и продължаващи спорове около бюджетните приоритети. Това не означава, че помощ няма да има. Означава, че ресурсите не са неограничени.
Поради тази причина резултатът от изборите изглежда по-малко като триумф и повече като аванс за бъдещи решения. Избирателите не дадоха на Пашинян безусловен картбланш. Те му предоставиха възможност да продължи курса си, но едновременно с това очертаха границите на политическото търпение.
Има и друг детайл. Властта традиционно е най-силна непосредствено след изборна победа. Ако дори в този момент управляващата партия не успява да премине убедително прага от 50 процента, възниква въпросът как ще изглежда обществената подкрепа след година или две, ако икономическите условия започнат да се усложняват.
Наблюдателите обръщат внимание и на необичайно високата степен на външнополитическа ангажираност около изборите. Телефонният разговор между Пашинян и френския президент непосредствено след обявяването на първите резултати беше възприет от мнозина като политически сигнал. За едни това е доказателство за международната подкрепа за арменския премиер. За други е знак за все по-силната външна намеса в политическия живот на страната.
Каквато и интерпретация да бъде избрана, фактът остава непроменен. Армения влиза в нов политически цикъл с общество, което остава дълбоко разделено по стратегическия въпрос за бъдещето на страната. Едната част вижда спасение в ускореното сближаване със Запада. Другата смята, че скъсването с Русия създава рискове, които малката кавказка държава трудно може да понесе.
Това прави изборната победа на Никол Пашинян особена. Формално тя му осигурява нов мандат. Политически обаче го поставя в ситуация, при която всяка следваща стъпка ще бъде наблюдавана много по-внимателно от предишните. Особено ако икономическите показатели започнат да се разминават с политическите обещания.
Арменските избори приключиха. Спорът за посоката на страната едва започва.
