Поглед към Китай

Китайско-европейски иновационен център ще бъде създаден в България

/Поглед.инфо/ Центърът има за цел да се превърне в платформа за сътрудничество между образователни институции, научни организации, индустрията и бизнеса от Китай, България и страните от Югоизточна Европа. Това стана ясно след посещението на българска бизнес-делегация в Китай и проведената непосредствено след завръщането им среща в посолството на КНР в София, по време на която очертани бъдещите насоки на търговското сътрудничество между България и Китай.

5175 прочитания
Китайско-европейски иновационен  център ще бъде създаден в България

Българският депутат от 52-то Народно събрание г-жа Катя Стайкова, Директор на Клъстър „Тракия икономическа зона“ и на Българо-китайската асоциация за бизнес развитие, заедно с колегите си, които бяха в Китай, разговаряха с Н.Пр. посланик Дай Цинли. В срещата взеха участие търговският съветник към Посолството на КНР в България г-жа Сун Хуейцин, както и инж. Пламен Панчев, Мартин Панчев и Ирина Белева, генерален консул на България в Шанхай (2011-2015), съучредител и старши съветник в Българо-китайската асоциация за бизне-развитие, икономист, китаист и дипломат. Те споделиха впечатленията си от новите инициативи за развитието на българо-китайските отношения, дискутирани по време на официалната церемония в Шънджън, където бе подписан Меморандум за създаването на Китайско-югоизточноевропейски иновационен център – Sino-South-Eastern European Innovation Center (SEEIC) между Шънджънската политехника (Shenzhen Polytechnic University – SZPU) и Клъстер Тракия икономическа зона (КТИЗ). Центърът ще бъде изграден с подкрепата на един от най-престижните университети за приложни науки в Китай и има амбицията да се превърне в платформа за сътрудничество между образователни институции, научни организации, индустрията и бизнеса от Китай, България и страните от Югоизточна Европа.

Меморандумът беше подписан на 9 юни 2026 г. от президента на Shenzhen Polytechnic University Сю Дзянлин, съоснователя и изпълнителен директор на Тракия икономическа зона /ТИЗ/ и председател на КТИЗ инж. Пламен Панчев и проф. д-р арх. Георги Георгиев (SU, WUNU, ISRD), който ще изпълнява функциите на научен директор на SEEIC. Ключова роля в срещата имаха и представителят в Китай на БКАБР Кръстьо Белев, Мартин Панчев - главен оперативен директор на ТИЗ - най-мащабната публично-частна индустриална зона в Източна Европа и доц. д-р инж. Никола Шакев – директор на Техническия университет София – филиал Пловдив.

Първите конкретни инициативи вече са договорени. Те предвиждат двустранен обмен на студенти и преподаватели, както и съвместни проекти в областта на изкуствения интелект, роботиката, електромобилостроенето и автоматизацията. В процеса ще бъдат използвани експертизата и технологичният потенциал на Шънджънската политехника и нейните стратегически партньори, сред които са лидерът в производството на електромобили BYD и телекомуникационният гигант Huawei. По време на срещата бе отделено специално внимание на приноса на българския депутат г-жа Катя Стайков, която постави началото на сътрудничеството между Шънджънската политехника и българските университети преди повече от 12 години. Стайкова е сред основните двигатели на редица образователни и икономически инициативи между двете държави, включително процесите по изграждане на дългосрочни институционални партньорства между България и китайския мегаполис Шънджън.

Пред китайския дипломат бяха представени и идеите за поредица от нови партньорства и инвестиционни перспективи, като един от тях е проектът на ZS Europe - дъщерно ружество на Unison Shanghai Aluminium - продължава динамичното си развитие в ТИЗ. Завършва се вторият производствен завод, а компанията вече доставя произведени в България изделия на Tesla Berlin, Volvo и Volkswagen. Инвестицията има потенциал да достигне 250 млн. евро - най-голямата китайска инвестиция в България. Ръководството на фирмата-майка смята, че българската инвестиция се развива най-добре от всички обекти в чужбина.

П.Пр. посланик Дай Цинли бе запозната и с подписаните по време на визитата няколко стратегически документ, сред които - съвместният проект с Huashuo Gaoke в сферата на зелената енергия и електро-инфраструктурата, който предвижда реализирането на първите инвестиции още през 2026 г. и е важна стъпка към ниско въглеродното бъдеще на ТИЗ. Bosom от Ханджоу - пионер в шприцването на пластмаси - изяви сериозен интерес за влизане в ТИЗ. Компанията обслужва водещи имена в автомобилната индустрия, но и европейски лидери като Schneider Electric – фирмата вече има два завода в ТИЗ. От Bosom коментират и съвместна работа с техния развоен екип от 200 инженери.

Не по-малко внимание бе обърнато и на обмена в културната сфера между двете страни. Това се случи по време на срещата с Central and Eastern European Countries Economy and Culture Association, чието ръководство изяви желание БКАБР да стане почетен член. Обсъдени бяха обмен на артисти, провеждане на изложби и музикални събития. Китайска делегация ще посети България през септември 2026.Срещата с Hong Kong Electronics Industries Association (HKEIA) - организация, сред чиито ключови партньори е Lenovo донесе поредно признание за иновативния климат в Българи, бе оценката си на двете страни. Партньорите предвиждат конкретни посещения в България през ноември 2026.ТИЗ имаше честта да стане член на China-CEEC Modern Agricultural Science and Education Innovation Alliance. Нашите делегати представиха взаимно разработките си с Shandong Agricultural University, а подписването на меморандум ще доведе до обмен на студенти и учени, както и съвместна работа по Smart Agriculture.По време на посещението бяха подписани стратегически документи за сътрудничество в сферата на зелената енергия, електроинфраструктурата, индустриалното производство, образованието и културния обмен.

След като се запозна с резултатите от бизнес визитата в Китай, Н. Пр. Дай Цинли подчерта необходимостта от откриването на директна въздушна линия между София и Пекин, определяйки я като важен инструмент за насърчаване на търговията, инвестициите и контактите между бизнеса и образователните институции на двете държави, както и за развитието на туризма. Според нея необходимостта от подобна връзка става още по-актуална на фона на предстоящото откриване на директни полети между Китай и Румъния, както и между Китай и Хърватия.