От страна на Пекин заявиха, че "Тайванският въпрос е изцяло вътрешна работа, която е в сърцевината на ключовите интереси на Китай. Неговото решение е въпрос за китайците, които нямат нужда някой да им казва какво трябва или не трябва да се прави", заяви говорител на китайското МВнР.
За съжаление, вместо да се извинят за некоректните си исторически вметки и намеса в Тайванския въпрос, от МВнР на Южна Корея привикаха китайския посланик, изразявайки "силен протест" и повдигнаха въпроса до ниво на "националния интегритет".
"Тези, които си играят с огъня, що се отнася до Тайван, в крайна сметка ще се изгорят", каза китайският външен министър Цин Ган.
Въпросът е обаче, дали южнокорейските власти осъзнават сериозността на този проблем? Остава неприятното впечатление, че Южна Корея действа в този случай като изразител на позицията на Съединените щати, а не на корейския народ като цяло, който има хилядолетни исторически и културни връзки с китайците.
Как ще се чувства Южна Корея, ако Китай прави коментари по време на срещи с чужди политици, относно териториалната й цялост? Разбира се, че Южна Корея би протестирала. А как ще се чувстват Съединените щати, ако Китай почне да се меси по въпроса за суверенитета на окупираното от САЩ Пуерто Рико или дори на Хавай и Аляска? Повече от ясно е. Защо тогава на Южна Корея е позволено да прави неподходящи коментари, що се отнася до вътрешнокитайския въпрос около Тайван? Защото всъщност това са коментари на Съединените щати, които използват в този случай някои политици в Сеул като прокси.
Изглежда в Сеул са забравили, че Китайската народна република и Южна Корея възстановяват дипломатическите си отношения през 1986 година. Южна Корея, като почти всички страни на света, признава суверенитета на Китайската народна република върху остров Тайван, поради което подобни коментари повдигат недоумение? Нима Сеул поставя под съмнение това, което сам е признал?
Опитите на някои недобросъвестни и исторически некоректни коментатори да поставят на една плоскост темите за Китай и суверенитета му върху Тайван с тази за Северна и Южна Корея не издържат на сериозна проверка. Северна и Южна Корея се появяват като отделни независими държави в края на Втората световна война, като и двете са страни-членки на ООН, за разлика от Тайван. Не така седи въпросът с остров Тайван, който по всички договорености, произтичащи от победата на Китай и международната общност във Втората световна война, трябва да бъде под китайски контрол. Това, че двете земи около Тайванския проток не са де факто обединени все още, съвсем не намалява легалния суверенитет на Китайската народна република върху остров Тайван.
Повече от 180 държави, почти всички на планетата, включително самата Южна Корея, признават и подкрепят принципа за единен Китай. ООН няма съмнение по въпроса, че Тайван е част от Китай и няма отделен статут.
Тук трябва да се фокусираме и на друг факт, а именно, че южнокорейският президент направи коментарите си относно Тайван малко преди пътуването си до Съединените щати. Може ли това да е случайност? Разбира се, че не. Това са изказвания, които отразяват не националните интереси на Южна Корея, а търсят съчувствие сред американските ястребови политици, които говорят за "сдържане" и не крият намеренията си да разпалват ескалацията и напрежението в Тайванския проток и Източна Азия.
Южна Корея и Китайската народна република са партньори в рамките на Регионалното всеобхватно икономическо партньорство, което е най-голямото споразумение за свободна търговия в човешката история. Двете страни са свързани от хилядолетия обща история и културни връзки. И което е ключовото, китайският пазар представлява почти 20 % от износа на Южна Корея. КНР е най-големият търговски партньор на страната. Стокооборотът между двете държави е бил 140 милиарда долара през 2021 година. Това е колосална сума и сътрудничеството е от стратегически интерес и за двете държави.
Историята помни, че двете страни са били дори и съюзници, например, по време на китайските династии Сон и Мин и корейските Когурьо и Чосон. Конфуцианските ценности и философия стават ключови не само за китайската цивилизация, но и за Корея, а в периода 1592-1598, когато японците нахлуват в Корея, именно Китай, при управлението на династията Мин, помага на страната да отблъсне нашествениците. Излишно е да се казва, че двете страни споделят и борбата срещу японския милитаризъм през Втората световна война, когато Китай става жертва на японска инвазия, а Корея вече е била от десетилетия под японска окупация. В Корея има сериозна съпротива срещу японските окупатори, която, разбира се, се е подкрепяна от Китай.
Южна Корея и Китайската народна република могат да гарантират мира и стабилността в Източна Азия и в рамките на различни формати и проекти да насърчат междукултурния диалог, търговията и икономическото сътрудничество не просто в региона, но в цяла Евразия. Но за целта Южна Корея трябва да изхожда от своите национални и икономически интереси, а не от политиката на вашингтонските ястреби, която се фокусира върху създаването на нови железни завеси, "сдържане", военни съюзи и ескалация на напрежението.
И вместо Сеул да се занимава с Тайванския проблем, който не го касае и не е международен въпрос, а вътрешнокитайски, той трябва да се фокусира върху собствените си проблеми. Например, фактът, че след изтичането на американски документи от Пентагона се оказа, че САЩ са следили незаконно своите "съюзници", включително високопоставени южнокорейски политици и държавни служители. Защо Сеул не протестира така яростно, както протестира срещу Китай, когато Пекин очерта границата, отвъд която никой няма право да му се меси?
Най-добрият начин, по който Южна Корея може да гарантира националните си интереси, е като започне да се държи като истински суверенна държава и изразява собствени позиции, реторика и политика, а не вашингтонските. Южна Корея, ако уважава истинското международно право, добросъседските отношения и китайския народ, следва да остави настрана Тайванския въпрос, който е изцяло китайска работа, и вместо това да се фокусира върху взаимната търговия, икономически и културни връзки.
Пекин и Сеул заедно могат да спомогнат за деескалация на напрежението на Корейския полуостров и в цяла Източна Азия. Двете страни могат да работят за по-добрия живот на народите си, сътрудничейки си, още повече при положение, че крайъгълният камък на китайската политика е зачитане на взаимните интереси и това да няма недоволни и отритнати в международната политика. Но очевидно има страни като Съединените щати, които насърчават разделението и се опитват да създават скандали, включително по сложни исторически въпроси, за да се възползват и да ескалират ситуацията, точно както направиха в случая с Украйна или пък от десетилетия в Близкия изток.
Китай и Южна Корея не трябва да позволяват това, но топката е изцяло в полето на южнокорейците. Китай е очертал параметрите на допустимото и всякакви неуместни коментари за териториалния му интегритет и суверенитет, включително над Тайван, преминават тези граници и създават ненужно напрежение.
