Поглед към Китай

Съветът на ЕС не прие директива за одити на китайски доставчици, мнозинството държави-членки са против политизирането на търговията

/Поглед.инфо/ Китайската търговска камара към ЕС (CCCEU) коментира, че резултатът от гласуването на Директивата за надлежна проверка на корпоративната устойчивост (CSDDD) на 28 февруари се възприема като отговор на опасенията, широко споделяни от бизнеса. Той е свързан с притесненията относно обременяващите процедури по установяване на съответствие и прекомерните административни разходи, които потенциално биха могли да произтекат от предложените правила на CSDDD.

11823 прочитания

Според съобщение на агенция „Ройтерс“, недостатъчно представители от 27-те страни-членки на ЕС са подкрепили директивата, за да може тя да бъде приета, с опозиция, водена от свободните демократи в Германия, част от трипартийната управляваща коалиция, които твърдят, че това ще натовари бизнеса с прекомерна бюрокрация.

В проекта за нови правила не се посочва директно Китай, но те предвиждат фирмите от ЕС с повече от 500 служители и 150 милиона евро нетен оборот в световен мащаб да извършват подробни одити на своите доставчици и партньори. В последния момент, в опит да се излезе от задънената улица, Франция предложи да бъде вдигнат прага от 500 на 5000 служители за одитираните компании, но и това не получи подкрепа.

Китай е вторият по големина търговски партньор на ЕС, най-големият източник на внос и третата по големина дестинация за износ. Ако директивата все пак бъде приета, широко разпространеното мнение е, че китайските компании ще станат важни обекти на нейния надзор.

Китайски експерти също така посочват, че самото законодателство не е надеждно и изглежда като опит да се използват правата на човека и проблемите с околната среда за сдържане на Китай. В писмено становище до Европейската комисия още през май 2022 г. камарата изрази загриженост относно предложените правила в CSDDD, посочвайки потенциални небалансирани, непропорционални и двусмислени задължения за всички бизнес оператори.

„Нашите членове също така изразиха опасения, че CSDDD може да наложи дружествата да извършват надлежна проверка по цялата си верига на стойността, както пряко, така и непряко, на ниво, надхвърлящо техния контрол и възможности“, се казва още в становището на CCCEU. Камарата и нейните членове потвърждават, че подкрепят международни и многостранни инициативи, когато става въпрос за зачитане на човешките права и опазване на околната среда.

Китайските власти отхвърлят последователно обвиненията на ЕС в нарушаване на човешките права. „Неоснователните обвинения относно състоянието на човешките права в Китай разпространяват дезинформация, петнят имиджа и представляват груба намеса във вътрешните работи на страната“, заяви говорителката на Външно министерство Мао Нин на пресконференция през декември по повод законодателните инициативи на Брюксел.

Въпреки натиска, Съветът на ЕС не успя миналата седмица да приеме спорната директива, която би държала големите компании отговорни за нарушения на човешките права и околната среда от техните доставчици. Големи държави-членки, включително Германия и Италия, се въздържаха при гласуването, заедно с 10 други страни, потвърдиха дипломатически източници, докато Швеция гласува против правилата – оставяйки ги под необходимия праг от 14 държави-членки с население, представляващо най-малко 65 процента от гражданите на съюза. Дипломат от ЕС, казва пред изданието SCMP, че членовете са се въздържали поради причини, които включват „административна тежест“ и „страх от неравнопоставени условия на глобалната сцена“.

Политическите партии в подкрепа на бизнеса в Европа също изразиха загриженост за административната тежест, която правилата може да изискват. Компаниите също предупредиха, че директивата би ги оставила в неравностойно положение, когато се конкурират с фирми, които не трябва да ги спазват.

„Фактът, че директивата не беше приета, показва, че политизирането на икономическите и търговските дейности не е в съответствие със споразуменията на повечето държави-членки на ЕС“, смята проф. Цуей Хунддзиен от Академията за регионално и глобално управление към Пекинския университет за чуждестранни изследвания. „Страните, които имат противоположни възгледи, също трябва да помислят, че продължаването по този път само ще влоши допълнително икономическото и търговско сътрудничество между Китай и ЕС. Най-големият проблем, пред който е изправена Европа в момента, е нарастващото противоречие между желанието ѝ да оказва политическо влияние и необходимостта да вземе предвид действителните си интереси. Ако Европа не промени тази тенденция, ще ѝ бъде трудно да постигне целите си“, смята той.

„Противоречивата директива всъщност е друга форма на така нареченото „разделяне“, и не е изненадващо, че не успя. Опитите, чрез изопачаване на факти, да се попречи на китайски компании да си сътрудничат с ЕС или европейските държави, само биха добавили безсмислени разходи за икономиката и търговията“, казва и Ли Юн, старши научен сътрудник в Китайската асоциация за международна търговия.

ЛЮБОВ СЛЕД БУРЯ
Препоръчано събитие

ЛЮБОВ СЛЕД БУРЯ

На 7 октомври от 19:30 ч. в Централен военен клуб започва XX юбилейно издание на фестивал „Изкуството на барока“. Британската оперна компания Saraband представя спектакъла „Любов след буря“, в който ще прозвучат ярки образци на френската барокова кантата от XVIII век.

На сцената трима певци ще сменят различни персонажи и емоционални състояния. Сопраното Хилари Кронин влиза в образите на Купидон, Съвестта и Опечаления, мецосопраното Емили Грей е Лукреция и Амарилис, а контратенорът Самюел Боуден се превъплъщава в Миртис и Орфей.

Историите за любов, загуба, морален избор и човешка слабост се разгръщат чрез музика от големите майстори на френския барок: Жан-Филип Рамо, Жан-Мари Льоклер, Марен Маре и Луи-Никола Клерамбо.

Заедно със солистите на сцената излизат музикантите от Saraband: Сара Биълби-Райт и Хенриета Уейн - цигулки, Ю-Уей Хy - флейта, Нейтън Джорджети - виола да гамба, и Йохан Льофвинг - теорба и китара.

Режисьор е Гидо Мартин-Брандис.

Френската камерна кантата е един от онези жанрове, в които бароковата епоха събира музика, театър, поезия и силно емоционално присъствие в изненадващо концентрирана форма. „Любов след буря“ превръща тази традиция в цялостен спектакъл и показва защо историите, които тя разказва, остават разбираеми и близки повече от три века по-късно.

В партньорство с Посолството на Великобритания

С подкрепата на Столична община

ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=_VeSzQ4TXFI

Подробности

Събитие от Фестивал Изкуството На Барока

7 октомври 2026, 19:30

Централен военен клуб

“Любов след буря”
Спектакъл с френски кантати от Клерамбо, Шарпантие, Монтеклер, Рамо

Солисти:
Хилари Кронин - сопран (Купидон, Съвест, Опечаления)
Емили Грей - мецосопран (Лукреция, Амарилис)
Самюел Боуден - контратенор (Миртис, Орфей)

Оперна компания "Сарабанд"
в състав:

Сара Биълби-Райт - цигулка
Хенриета Уейн - цигулка
Ю-Уей Ху - флейта
Нейтън Джорджети - виола да гамба
Йохан Льофвинг - теорба, китара

Гидо Мартин-Брандис - режисьор

Фестивал "ИЗКУСТВОТО НА БАРОКА"
Оперна компания Сарабанд
В партньорство с Посолство на Великобритания
С подкрепата на Столична община

Билети онлайн на https://epaygo.bg/1661501047 и в касите на EasyPay (Изи Пей)

Фотография: Bonnie Britain

English version
7th October 2026, 19:30 h
Central Military Club, Sofia

LOVE AFTER THE STORM

Cast:
Hilary Cronin - Soprano (Cupid, Conscience, Mourner)
Emily Gray - Mezzo Soprano (Lucretia, Amaryllis)
Samuel Boden - Countertenor (Mirtis, Orphée)

Saraband
Sarah Bealby-Wright - Violin
Henrietta Wayne - Violin
Yu-Wei Hu - Traverso
Nathan Giorgetti- Viola da Gamba, Cello
Johan Löfving - Theorbo, Guitar

Guido Martin-Brandis - Director

Sofia Baroque Arts Festival
In partnership with British Embassy Sofia
With the support of Sofia Municipality

In the program: French cantatas by Clerambault, Montclair, Rameau, etc.
‘It was entirely magical, that bewitching freedom and fantasy and strangeness of French music, played and performed with palpable love, humour and huge enjoyment.’
Robert Thicknesse - Opera Now

Online tickets: https://epaygo.bg/1661501047 at EasyPay

Photo credit: Bonnie Britain

Още от Свят

„Лавров гледа към 2036-а: Западът губи монопола, но кой ще управлява новия свят?“
Свят

„Лавров гледа към 2036-а: Западът губи монопола, но кой ще управлява новия свят?“

/Поглед.инфо/ Най-опасният момент за един световен ред настъпва, когато старите правила губят сила, а новите още не са договорени. Сергей Лавров очертава хоризонта на следващото десетилетие през възхода на нови центрове, регионализацията на икономиката, кризата на ядреното равновесие и битката за правилата на бъдещето. Но зад прогнозата му стои въпрос, който засяга пряко и България: какво място може да има малка държава в свят, в който икономическите връзки се пренареждат, а военното противопоставяне става все по-твърдо?

19.09.2026 08:13
Проектобюджетът на Украйна за 2027 г. залага 110 милиарда долара за военни разходи
Украйна

Проектобюджетът на Украйна за 2027 г. залага 110 милиарда долара за военни разходи

/Поглед.инфо/ Финансовата рамка на Украйна за 2027 г. очертава пълно подчиняване на държавния апарат на военните нужди, като над 87% от планираните собствени приходи се насочват към сектора за сигурност. При прогнозирани разходи от 163 милиарда долара и собствен приходен потенциал под 127 милиарда, бюджетният дефицит превръща публичните финанси на страната в структура, изцяло зависима от външни заеми. Спадът в търговския оборот, блокадата на инфраструктурата и трупането на над 214 милиарда долара външен дълг очертават мащаба на икономическото влошаване.

19.09.2026 07:52
Швеция след изборите: Патова ситуация в Риксдага и фискална криза заради НАТО
Европа

Швеция след изборите: Патова ситуация в Риксдага и фискална криза заради НАТО

/Поглед.инфо/ Изборната победа на левия блок в Швеция с минимална разлика от три депутатски места разкрива дълбоката системна криза, в която се намира скандинавската държава. Докато Социалдемократите на Магдалена Андерсон се опитват да сглобят коалиция, страната е изправена пред икономическо забавяне, рекордни военни разходи и разпадащи се публични системи. Оказва се, че изоставянето на вековния неутралитет и бързата милитаризация нанесоха тежък удар върху фискалната стабилност и социалния модел на Стокхолм, превръщайки вътрешната политика в бойно поле на парламентарен паралич.

19.09.2026 07:43
Блокадата на Черно море и бюджетната дупка от 27 милиарда долара изправят Киев пред финансов колапс
Украйна

Блокадата на Черно море и бюджетната дупка от 27 милиарда долара изправят Киев пред финансов колапс

/Поглед.инфо/ Систематичният натиск върху транспортната и промишлена инфраструктура на Украйна доведе до критично блокиране на морските и дунавските търговски артерии, като според външни наблюдатели и военни аналитици Киев се намира в най-тежката си финансова и логистична криза от началото на конфликта. Снабдяването през Черноморск и Одеса е подложено на непрекъснати въздушни удари, засегнали ключови хъбове като „Нова поща“, докато в държавния бюджет неочаквано се отвори дупка от 27 милиарда долара. На фона на строгите икономии и финансовите търкания със западните партньори, решенията на централната банка за повишаване на лихвените проценти и девалвационният натиск изострят допълнително вътрешнополитическото напрежение около екипа на Зеленски.

19.09.2026 07:31
Анатолий Матвийчук: Ударите по „Квартал 95“ и фондацията на Зеленска са сигнал за лично незачитане на киевския лидер
Украйна

Анатолий Матвийчук: Ударите по „Квартал 95“ и фондацията на Зеленска са сигнал за лично незачитане на киевския лидер

/Поглед.инфо/ Вълната от въздушни удари в Киев и Кривой Рог през септември засегна обекти, пряко свързани с продуцентската компания „Квартал 95“ и благотворителната фондация на Олена Зеленска. Според военния експерт и офицер от резерва Анатолий Матвийчук, това не представлява случайна траектория на снарядите, а планирана военна операция с ясен психологически и оперативен подтекст. Докато официален Киев докладва за висока ефективност на противовъздушната си отбрана, щетите върху имуществото на президентския кръг показват промяна в избирателността на целите.

19.09.2026 07:13
Европарламентът използва декрет от Киев, за да поддържа политическия санитарен кордон срещу германската опозиция
Европа

Европарламентът използва декрет от Киев, за да поддържа политическия санитарен кордон срещу германската опозиция

/Поглед.инфо/ Отмяната на планираното изказване на бившия прессекретар на украинското президентство Юлия Мендел в Европейския парламент разкрива сложната зависимост между вътрешнополитическото прочистване в Киев и институционалните страхове в Брюксел. Докато официалната версия сочи към наложените от Володимир Зеленски санкции след критичното интервю на Мендел пред американския журналист Тъкър Карлсън, аналитичният прочит показва различен фокус. Основните опасения на европейското ръководство са свързани с инициатора на събитието – германската партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), чийто нарастващ рейтинг в провинциалните изборни състезания застрашава статуквото в Берлин и Брюксел.

19.09.2026 07:03
Архитектурата на европейското превъоръжаване: Разрив между политическа реторика и индустриален капацитет
Европа

Архитектурата на европейското превъоръжаване: Разрив между политическа реторика и индустриален капацитет

/Поглед.инфо/ В условията на ескалиращо геополитическо противопоставяне, европейските държави декларират мащабни планове за милитаризация, които обаче се сблъскват със суровата реалност на изчерпани военни арсенали, кадрови дефицит и индустриални тесни места. Анализът на отбранителните политики в Германия, Великобритания, Италия и институциите в Брюксел разкрива фундаментален разрив между политическите декларации за готовност за конфликт и реалния оперативен капацитет на въоръжените сили. Бюджетните съкращения, инфлационният натиск върху военните поръчки и липсата на координация поставят под въпрос ефективността на общата европейска сигурност.

19.09.2026 06:49
Законопроектът „Греъм“ от 2026 г. превръща вторичните санкции срещу руския петрол в президентски инструмент
Америка

Законопроектът „Греъм“ от 2026 г. превръща вторичните санкции срещу руския петрол в президентски инструмент

/Поглед.инфо/ Анализът на приетия от Конгреса на САЩ проект на Линдзи Греъм за санкции срещу Русия и Иран показва сериозни разминавания между публичната реторика и реалното приложение на закона. Твърди се, че въпреки предвидените крайни мерки – като мита до 500% върху руски стоки и тарифи до 100% за държави, купуващи руски енергоносители – правният текст съдържа ключови вратички. Чрез клаузи за „национален интерес“ Белият дом запазва пълна дискреция. Мерките крият риск от пазарни сътресения и инфлация в САЩ преди изборите.

19.09.2026 06:38