/Поглед.инфо/ На 8 юни в Молдова започна поредната политическа криза, свързана с решенията на Конституционния съд на Република за „незаконността” на създаването на нова парламентарна коалиция с формирането на правителствено мнозинство.
На пръв поглед ситуацията е проста и ясна. На парламентарните избори, проведени на 24 февруари 2019 г. в смесена система, 31,15% от гласовете и 35 мандата от 101 са получени от Социалистическата партия на Република Молдова, 26,84% от гласовете и 30 мандата се падат на десния либерален блок АКУМ, 23,62% от гласовете и 30 мандата на Демократическа партия на Молдова (ДПМ). Тоест няма едноличен победител, местата в парламента между трите основни политически сили се поделят приблизително поравно, следователно трябва да се договорят за коалиция, за което по закон се дават три месеца от датата на официалното оглавяване на резултатите от изборите, които се провеждат на 9 март.
Договорите не вървят добре, защото и двете реални коалиционни варианта: лявоцентристки, с участието на ПСРМ и демократите, и дясноцентристки, с участието на ACUM и демократите – биха предвидили участието на ПДМ, чийто истински собственик е доларовият милиардер и олигарх Владимир Плахотнюк. А той предложи условия, които очевидно бяха прекомерни от гледна точка на предполагаемите му съюзници. Той смяташе, че те няма къде да ходят, че все някой от тях в крайна сметка ще се „пречупи“, не искайки излишно да рискува с предсрочни избори.
Но нещо се случи, звездите на небесата на световната политика се разместиха, но на 8 юни гръмна политически гръм – за коалиция се договориха, изглеждащи абсолютно несъвместими политически сили: проруските социалисти на Игор Додон и прозападните либерали от АКУМ начело с Мая Санду. Веднага бяха приети постановления за избора за ръководител на парламента на близкия съратник на Додон Зинаида Гречани, а след това вече под нейно председателство бе утвърден новият състав на правителството начело с Мая Санду. Конституционният съд на републиката мигновено свика заседание и обяви създаването на коалицията за незаконно, защото под определението „три месеца“, видите ли, трябва не да се разбират календарни дати, а „средностатистическите“ 90 дни, затова и конституционният срок за създаването на коалицията е изтекъл още на 7 юни. Правомощията на президента на Молдова с решение на Конституционния съд бяха предадени (не за първи път) на служебния премиер Павел Филип от ДПМ, а всички решения на новото парламентарно мнозинство се обявиха за незаконни и неконституционни. Фактически тези решения бяха подкрепени и от молдовските „силовици“, според медиите, както и от съдиите от Конституционния съд, които са тясно свързани с Плахотнюк. В отговор представителите на коалицията заявиха, че Молдова е „завзета държава”, а решенията на Конституционния съд нямат правно основание. В републиката всъщност беше създадена ситуация на двувластие.
В същото време, което е важно, служителите на Русия, САЩ и ЕС единодушно се изказаха срещу опитите на ДПМ да се възползват от властта, описвайки действията на поддръжниците на Плахотнюк като неприемливи. Въпреки това „демократите“ продължават да настояват, че са прави, като разчитат не само на финансовите и човешките ресурси на своя неформален лидер, но и на подкрепата на официален Букурещ.
С други думи, в малката постсъветска държава, „затворена” между Румъния и Украйна, възникна ситуация, уникална през последните години, в която десните либерални „западняци” са влезли в съюз с левите социалистически и проруски политически сили. С цялото си уважение към суверенитета на Молдова и спецификата на местните условия, допълнително усложнени от “приднестровския фактор”, е необходимо да се вземе предвид, че подобен съюз би бил невъзможен по принцип без глобална координация, само чрез „инициатива отдолу“. Така че може да се предположи, че “ледът” в отношенията между “колективния Запад” и Русия най-накрая се пропуква. В края на краищата, според древна китайска поговорка, дори пътят от десет хиляди започва с първата стъпка, а най-глобалните промени започват с малки движения по периферията на „големите системи“.
Превод: В.Сергеев