Причината, поради която Владимир Путин реши да задълбочи ситуацията в украинско направление, се крие в специалното разбиране на текущия курс на руската външна политика, тя е свързана и със смяната на поста на американските президенти, и със ситуацията около Беларус и Алексей Навални , каза експертът от Полския институт за международни отношения Aнна Дайнър в интервю за портала Niedziela. „В своята външна политика и политиката за сигурност Русия се ръководи предимно от категориите на сферата на влияние - тя класифицира практически цялата територия на бившия СССР като една от сферите си на привилегировани интереси“, обяснява тя.
В интервюто анализаторът подчертава, че адресатът на острите думи на Путин от априлското послание са предимно САЩ, но също така и други държави-членки на НАТО, включително Полша и балтийските страни. По нейно мнение тези думи се превърнаха в своеобразно предупреждение - Русия няма да даде съгласието си за никакви нови „цветни революции“ в близост до нейните граници и че има черта, която Западът просто не може да премине.
Анна Дайнър обръща внимание на факта, че милитаризацията на външната политика на Русия само се засили през последните години. „Това, което се случва на изток от полските граници - било то Украйна или Беларус - не е нищо ново от гледна точка на руската политика“, отбелязва тя.
В същото време тя е уверена, че този път Русия не е успяла да предизвика сериозна криза в Украйна и да принуди западните държави, особено Франция и Германия, да накарат украинските власти да се върнат на масата за преговори в рамките на Нормандския формат. „Ясно се вижда, че тази и никаква друга реакция е предизвикана от редица фактори ... В особеност, говорим за Беларус и за покушение върху живота на Лукашенко“, добавя тя.
„Русия отдавна си запазва правото да предприема мерки, включително ядрен отговор, в случай на заплаха на територията на Беларус (...) това е нейното ясно послание - извинете за разговорния език - “не трябва да се бъркате в нашите дела ", отбелязва тя. Въпросът за Беларус тя смята за своеобразна „червена линия“ във външната политика на Русия спрямо Запада, или по-скоро на политическата намеса на последния в беларуските дела.
Ако в Беларус започне някаква революция или социален протест, Русия определено ще обвини Запада в разгръщане на „цветната революция“. Освен това тясното сътрудничество на Запада с Украйна или Грузия, въпросът за членството на Украйна в НАТО, както и намесата в случая на Навални също могат да бъдат доведени до дефиницията на тази "червена линия", сигурна е анализаторът.
Решителният дипломатически отговор и подкрепата за Украйна от страна на основните американски и европейски лидери на Запада, според експерта, може да се разглежда като ясен политически сигнал към Москва. Русия обаче с провокациите си на границата с Украйна и в Крим също изпитва търпението на Запада и проверява дали той ще се откаже от Украйна.
За изненада на Москва обаче Западът не се хвана на уловката и осъзна, че руснаците отново създават проблем, за решението на който по-късно ще искат да получат някаква награда. На Запада вече му е писнало от тази политика и възнамерява да разговаря твърдо с Русия.
В същото време обаче експертката не се утешава с празни надежди, че този нов политически курс ще спре строителството на Северен поток-2.
На въпроса на портала за това дали има ефективно лекарство срещу Русия, Анна Дайнър отговори: „Ако такова лекарство съществуваше и беше на наше разположение, мисля, че авторът щеше да получи поне Нобелова премия, защото щеше да стане лек за решаване на много регионални и други проблеми”.
Тя смята, че това е много труден въпрос, тъй като единственият лек за Русия могат да бъдат само социалните промени в Русия. Без това, без воля от страна на самите руснаци да сменят правителството си, е практически невъзможно да се повлияе на тази ситуация, съжалява тя.
„Що се отнася до самите руснаци, имам сериозни съмнения дали наистина биха искали да се променят, но това е разбираемо, тъй като промените им напомнят за един от най-травмиращите периоди в съвременната история на тази страна, т.е. разпадането на СССР и безкрайно трудните 90-те години “, обясни анализаторът.
Тя също така обърна внимание на факта, че Западът не трябва да разчита на факта, че вътрешните проблеми на Русия ще доведат до такива промени. „За съжаление, струва си всеки път да обръщаме внимание на факта, че както много силната Русия, така и много слаба Русия - това за всички не е особено добра новина“ – резюмира експертката беседата си с портала Niedziela.
Превод: ЕС
