/Поглед.инфо/ Осмият търговско-икономически диалог на високо равнище между Китай и ЕС във вторник и няколко други двустранни разговора между Китай и Европейския съюз и държавите-членки на ЕС са тъжно напомняне, че такива жизненоважни механизми сега липсват в отношенията между Китай и САЩ. А това са най-важните двустранни отношения на 21 век.
През по-голямата част от моите осем години и половина работа в Съединените щати до средата на 2018 г., обхващайки двустранни разговори, като Китайско-американския стратегически и икономически диалог, Съвместната комисия по търговия и консултациите на високо равнище относно обмена на хора, преди това бяха годишни акценти. Като цяло имаше 90 механизма за двустранен обмен между Китай и САЩ в широк кръг от сектори.
Няколко американски служители ми казаха, че постепенните подобрения, постигнати от преговорите, са доста обнадеждаващи - от защита на правата на интелектуална собственост до изграждане на военно доверие. Разбира се, имаше дебати за това как да направим разговорите по-ефективни. Но да имаш ангажименти определено е по-полезно, отколкото да нямаш никакъв ангажимент, камо ли да се ангажираш.
В речта си в библиотеката на Никсън в Калифорния на 23 юли държавният секретар на САЩ Майк Помпео разби двустранните отношения, изграждани през последните 40 години и определи Китай като "империя на злото". Той също така призна, че е планирал скорошните координирани, жестоки атаки срещу Китай със съветника по националната сигурност Робърт О'Брайън, директора на ФБР Кристофър Рай и американския генерален прокурор Бил Бар.
Подобни клеветнически кампании, колкото и да са безразсъдни, не могат да пренапишат историята. През последните четири десетилетия Китай изведе над 700 милиона души от бедността и се превърна във втората по големина икономика в света, най-голямата търговска държава и най-големият търговски партньор на повече от 120 национални икономики, като същевременно допринесе за 30 процента от глобалния икономически растеж през последните години.
Китай изигра отговорна роля на световната сцена, от най-големия принос на войските към мироопазващите сили на ООН сред петимата постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН до подпомагане на страните след глобалната финансова криза през 2008 г. И до изграждане на пътища, железопътни линии и електрически мрежи в страните от Централна Азия, Африка и Латинска Америка.
Кишоре Махбубани, учен и бивш сингапурски дипломат, отхвърли критиките на Помпео срещу Китай като нелепи. Наскоро Махбубани попита: ако Китай е наистина толкова лошо място, защо 150-те милиона китайци, пътуващи всяка година в чужбина, все пак се връщат у дома?
Лъжите на Помпео са толкова нелепи, че дори колегите републикански експерти по външна политика не могат да ги усвоят. Ричард Хаас, председател на Съвета по външни отношения и бивш директор на политическото планиране в Държавния департамент на САЩ, нарече речта на Помпео като "погрешно представяне на историята". В изданието от 25 юли на „Вашингтон пост“ Хаас разкритикува катастрофалната политика „Първо в Америка“ и двойния стандарт, към който САЩ прибягват по въпроси като човешките права. Той каза, че Помпео се стреми да ангажира САЩ по път, който непременно ще се провали. "Не е в нашите сили да определяме бъдещето на Китай, още по-малко да го трансформираме", каза Хаас.
Кристофър Хил, бивш помощник-държавен секретар на САЩ по въпросите на Източна Азия и Тихия океан, заяви в туит на 25 юли, че "страхът и омразата към Китай не са заместител на самочувствието и единството на целите".
А демократите от Сената, в доклад във вторник, разкритикуваха Помпео за неправилното му управление на Държавния департамент. Озаглавен "Дипломация в криза: Десетката на администрацията на Тръмп от Държавния департамент", докладът е мощен обвинителен акт срещу Помпео.
Докато Помпео беше зает да прокарва новата си програма за "студената война" срещу Китай, дори австралийският външен министър Марис Пейн, която беше във Вашингтон тази седмица на двудневна среща, заяви, че Австралия няма намерение да навреди на важните си отношения с Китай. И европейците, които пострадаха най-много по време на Студената война, също не са проявили интерес да се присъединят към новата "Студена война" на Помпео.
Следователно е време Помпео да спре новата си мания "Студена война".
Авторът е шеф на China Daily EU Bureau със седалище в Брюксел.
Превод: ЕС