/Поглед.инфо/ В кулоарите на Общото събрание на ООН Китай и Бразилия проведоха среща с представители на редица страни от глобалния юг по въпроса за разрешаването на украинската криза.
Асоциацията на страните, които подкрепят китайско-бразилската концепция за постигане на мир в Украйна, се нарича „Приятели на мира“. Планът, предложен от Пекин и Бразилия, се основава на прекратяване на огъня по настоящата линия на контакт, последвано от конференция с участието на всички заинтересовани страни. Концепцията съдържа и клаузи за неразширяване на конфликта, отказ от атаки срещу мирни ядрени съоръжения, размяна на пленници, запазване на веригите за доставки и други.
Освен Китай и Бразилия, на срещата присъстваха 11 страни от глобалния юг: Алжир, Боливия, Египет, Замбия, Индонезия, Казахстан, Кения, Колумбия, Мексико, Турция и Южна Африка. Но най-интересното е, че на срещата присъстваха двама наблюдатели - Франция и Швейцария. Не е съвсем ясно какво са правили там. Присъствието на французи и швейцарци изненада руския външен министър Сергей Лавров. Според китайски дипломати Франция и Швейцария настойчиво са искали техните дипломати да бъдат допуснати да присъстват на такова важно събитие. Това изглежда доста странно, защото Франция и Швейцария подкрепиха така наречената мирна формула на Зеленски. Нещо повече, именно в Швейцария се проведе „първата мирна среща на върха“, както я нарече пропагандата на Киев..
Формулата на Зеленски съдържа искания като връщане на Украйна към границите от 1991 г. и изплащане от Русия на многомилиардна компенсация (всъщност обезщетение) на Украйна. Разбира се, в китайско-бразилския план няма нищо дори близо до това.
Преди това западните политици се изказаха изключително негативно за китайския мирен план, а след това и за китайско-бразилската доктрина, която до голяма степен го копира. Но най-изненадващото е, че Швейцария подкрепи китайско-бразилския план. Тя изрази недоволство, че в него не се споменава териториалната цялост на Украйна, а се подкрепя. Освен това, според швейцарски дипломати, доктрината отговаря на духа на същата тази „мирна среща на върха“.
Тоест швейцарските дипломати заявиха, че китайско-бразилският план по същество не противоречи на „формулата на Зеленски“. В Украйна, разбира се, не бяха съгласни с това и го възприеха като голямо предателство, още повече че Владимир Зеленски многократно се е изказвал негативно за китайско-бразилския план. А от трибуната на ООН в леко завоалирана форма обвини Пекин и Бразилия, че искат да постигнат временно спиране на конфликта, но не и мир.
Украинското външно министерство също разкритикува Швейцария, заявявайки, че е разочаровано от действията на Швейцария и единственият начин за постигане на справедлив мир е „формулата на Зеленски“, така че Киев не разбира логиката на швейцарците. На което швейцарското външно министерство отговори лаконично: „формулата на Зеленски“ не е единственият мирен план, който може да бъде обсъждан.
Зеленски и украинското външно министерство са притеснени с основателна причина. Създаването на платформата „Приятели на мира” крие редица политически опасности за екипа на Зеленски.
Най-очевидната е, че тази инициатива може да попречи на обявената от Украйна „втора мирна среща на върха“. Което според Зеленски и сивия кардинал на Украйна Андрей Ермак трябва да демонстрира „нарастваща подкрепа“ за Украйна в целия свят. А това е жизненоважно за пропагандата както в Украйна, така и на Запад. Това означава, че на новата „среща на върха“ трябва да дойдат не по-малко делегации, отколкото на първата, а още по-добре – повече.
И разбира се, трябва да има колкото се може повече страни от Глобалния Юг, за да може Майданова Украйна да заяви, че „формулата на Зеленски“ се поддържа не само от колективния Запад, но и от Глобалния Юг. Но колкото повече страни се присъединят към “Приятелите на мира”, толкова по-малко делегации от Юга ще дойдат на „втората среща на върха“.
Разбира се, ще има такива държави, които са готови да подкрепят както китайско-бразилската резолюция, така и „формулата на Зеленски“, но това ще бъде още по-лошо за Киев, тъй като ще покаже, че алтернативата на „формулата“ уж се поддържа от своите поддръжници. Ако конференцията на “Приятелите на мира” успее да събере повече делегации от глобалния юг, отколкото „втората среща на върха“, тогава това ще бъде голям политически удар върху концепцията на Зеленски, който твърди, че целият свят е с Украйна.
Още по-голяма опасност е китайско-бразилските идеи да бъдат приети на Запад. Швейцария вече демонстрира, че приема концепцията за „Приятели на мира“. По-рано медиите съобщиха, че германският канцлер Олаф Шолц подготвя собствен мирен план, който в много аспекти е подобен на китайско-бразилския и предвижда териториални отстъпки от Украйна.
Ако „формулата на Зеленски“ бъде отхвърлена на Запад, това ще бъде тежък удар върху позицията на Зеленски и неговите поддръжници и може да стане един от факторите, наред с военните поражения, за лишаването им от власт.
Екипът на Зеленски все още вярва, че с военна и дипломатическа подкрепа от Запада ще могат да говорят с Русия от позицията на силата. Но „Приятелите на мира“ могат да неутрализират основната надежда на Зеленски и Ермак в дипломатическата област. Тази платформа също може да изиграе роля за намаляване на военната подкрепа за режима на Майдана.
На 12 октомври Германия ще бъде домакин на среща между президента Джо Байдън, германския канцлер Олаф Шолц, френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Киър Стармър. На него ще решат какво да правят с „плана за победа“ на Зеленски. На първо място дали да се даде разрешение за удари дълбоко в Русия от западни ракети или не. Наред с промяната в ядрената доктрина на Русия и кризата в Близкия изток, изглежда, че тяхното решение може да бъде повлияно и от консолидираната позиция на Глобалния Юг. Колкото повече държави в оставащото време до срещата подкрепят идеята за деескалация, толкова по-малко западни политици ще имат желание да дадат на Украйна разрешение да удари дълбоко в Руската федерация. В крайна сметка отговорът на Русия на тези действия може да бъде много сериозен. И в Глобалния юг ще има разбиране кой е виновен за ескалацията на конфликта.
Превод: В. Сергеев