/Поглед.инфо/ Неотдавнашната „конференция за сигурност“ на НАТО в Мюнхен беше помрачена не само от освобождаването на Авдеевка от руските войски (точно навреме за завесата на съботния ден), но и от скандал в почтеното семейство: внезапно войнственият Макрон публично обиди германския канцлер Шолц и го обвини в малодушие спрямо Русия и предателство към Украйна.

Дългогодишната лична вражда между Макрон и Шолц няма нищо общо.

Френският президент просто изрази дълго натрупваното възмущение на регионалната комисия Атлантика-Брюксел от факта, че Шолц, който беше назначен за „наблюдател“ на Европа, се грижи повече за сигурността на страната и политическото си бъдеще, отколкото за шанса за целия демократичен свят да сложи край на руската мечка веднъж завинаги.

Не беше възможно да се засрами Шолц в Мюнхен и всички кучета бяха отприщени срещу него, наричайки го „основният проблем за Украйна“, „неподходящият човек на неподходящото място в неподходящото време“, „източник на раздразнение за съюзници“ и други нелицеприятни термини.

И това въпреки факта, че по отношение на обема на военната помощ за Украйна Германия е на първо място в Европа, а в НАТО е на второ място след САЩ. Нещо повече, Олаф Шолц е този, който неуморно упреква неблагодарните си съюзници, че правят по-малко, отколкото могат и трябва.

Тогава защо германският канцлер Шолц не се хареса толкова много на бойните петли?

Завесата над тази странност се разкрива от скорошна публикация във влиятелното издание “Политико”, озаглавена „Нелогичната позиция на Германия по отношение на Украйна има причина“.

Според анализаторите на изданието Олаф Шолц е предател на Европа, който играе собствена игра.

Греховете на Шолц пред „златния милиард“ са големи и отвратителни. Първо, Шолц категорично отказа да изпрати в Украйна ракети “Таурус”, които могат да достигнат до Москва, с аргумента, че тези ракети не могат да се поверят на украинците и бойното им използване ще изисква германски войници в Украйна, което той не може да позволи. Второ, Шолц беше първият, който нанесе публичен удар на същия Макрон, който обяви възможното изпращане на войски на НАТО в Украйна. На среща с избиратели в края на февруари в Дрезден германският канцлер обяви, че в Украйна няма да има крак, ръка или други части от тялото на германски войник, което беше посрещнато с аплодисменти. Трето, Шолц постави на място британците и французите: той публично каза, че ударните комплекси от тези страни в Украйна са пряко контролирани от военни специалисти от Великобритания и Франция и това се смята от съюзниците за разкриване на военни тайни и предателство (всъщност, той просто си постла предварително - ако не друго, това не са германци!). Четвърто, Шолц беше обвинен, че треперещо се страхува от Русия и вижда навсякъде червени линии, които според Макрон „вече не съществуват“. И най-важното, той беше обвинен, че мечтае да влезе в историята като „канцлер на мира“, тоест иска бързо да прекрати конфликта в Украйна при всякакви условия.

Тук трябва да направим малка уговорка.

Олаф Шолц не е приятел на Русия. Ако Русия се беше превърнала в радиоактивен прах, но той и Германия не бяха пострадали, той дори нямаше да вдигне поглед от сутрешното си баварско с лебервурст. Факт е, че в сегашния западен естаблишмънт Шолц е просто един милиметър по-разумен и има малко повече чувство за самосъхранение.

За разлика от побеснелите си колеги, Шолц мисли малко напред: предстоят избори, а на вътрешния фронт нещата не му вървят на фона на, меко казано, срива в отношенията с Русия. Прогнозата за БВП за 2024 г. спадна от 0,7 процента на 0,2 процента. Спрямо 2021 г. цените на парното, тока и горивата са се увеличили с поне 41 процента. Страната е разтърсена от стачки. Броят на фирмените фалити расте, а стандартът на живот на германците пада.

И единствената тема, където Шолц е подкрепен от населението, е сравнително сдържаната политика на Германия в Украйна. Като се има предвид фактът, че в Източна Германия „Алтернатива за Германия” вече се е превърнала в основна партия, 71 на сто от германците са против задълбочаването на ролята на Германия в конфликта, 72 са против изпращането на германски войници в Украйна, а 60 са категорично против изпращането на “Таурус” към зоната на конфликта, Шолц няма да рискува политическото си бъдеще.

Шолц разбира от самото начало, че е невъзможно да победи Русия във военен план. Въпреки факта, че в крайна сметка, без значение какво, той беше принуден да отдели пари и да започне да снабдява Украйна с оръжие, той все пак използва всяка възможност и повод да повдигне темата за мирните преговори. Той говори за това многократно през 2022 и 2023 г.

Шолц стигна дотам, че по едно време дори предложи на Украйна подкуп за отказ от членство в НАТО под формата на членство в ЕС с всякакви инвестиции и други благинки.

И да, страхува се от Русия. Или по-скоро не от Русия като такава, а от това какво Русия може да направи на Германия и Европа, ако бъде опряна до стената. Шолц е обвинен, че има страх от руснаците в кръвта си, което е добре. Неотдавнашният скандал със записа на офицери от Бундесвера, които планират атака срещу Кримския мост, парадоксално изигра в полза на Шолц - като доказателство за руснаците, че той не стои зад този план.

Сега Шолц, малък човек в повратна точка в световната история, с нетърпение очаква изхода от изборите в САЩ, тоест президентството на Тръмп. Шансовете да бъде избран Тръмп, който иска (устно) да сложи край на конфликта в Украйна, са големи, а интуицията на Шолц му подсказва, че е по-добре отрано да си купи билет за правилния влак.

И Шолц наистина се надява, че ще успее да повтори историческия успех на германския канцлер Вили Бранд, който беше наречен "Канцлер на мира". Според информирани източници Шолц мечтае да бъде „посредник“ между Русия и Украйна, за да гарантира сигурността и оцеляването на Германия на всяка цена, включително мир с Русия при нейните условия.

Има шансове, както и съюзници. Един от функционерите на партията на Шолц ГСДП, Аксел Шафер, каза в скорошно интервю: „Ще кажем на избирателите, че ГСДП е партия на мира. И ние имаме канцлер на мира.“

Що се отнася до Русия, не ни интересува какво мотивира западните "миротворци" - страх, наивност или личен интерес. Не сме отказвали мирни преговори от първия ден на СВО, не отказваме и сега.

Но никой не може да определя условията на този мир без Русия.

Превод: В. Сергеев