/Поглед.инфо/ Древните историци Херодот и Птолемей пишат за митичния арабски град убар или Атлантида на пясъците. Споменава се в легендите за Шехерезада и дори в Корана. Съвременните изследователи го търсят от години. И, изглежда, не без успех.

Обречен град

Една трета от Арабския полуостров е заета от пустинята Руб ал Хали. Името говори само за себе си: „празна“ или „изгубена четвърт“. Това е една от най-големите, горещи и сухи пустини в света.

От древни времена за това място се разказват страшни легенди. Но сред тях има една, ко

ято разказва за красивия град Убар насред горещите пясъци.

Според легендата Убар е построен в сърцето на Руб ал Хали. Прохлада, вода, цъфтящи градини. И жителите на Близкия изток, и чужденците мечтаели да видят този земен рай.

Това чудо е издигнато от крал Шадат, владетелят на адитите - митично племе от великани, обитавали някога тези земи. Убар, разположен на кръстопътя на търговски пътища, бързо се превръща в това, което днес се нарича метрополис. И благодарение на безкрайните планини от тамян (ароматната смола, както знаете, в древни времена струва теглото си в злато), местните жители не знаят нужда.

Има красиви дворци с изящни колонади, инкрустирани със скъпоценни камъни и много други. Но всичко си има своя край.

Веднъж пророкът Худ е изпратен при адитите. Той има за задача да донесе на хората великата новина за единствения и всемогъщ Бог. Но жителите на Убар се възгордяват. „И тогава Аллах ги наказва: Той изпраща пясъчна буря в продължение на седем дни и нощи и покрива както самия град, така и жителите му с пясък“, казва Коранът. Има обаче по-научна версия: градът потъва в земята за една нощ.

“След което Бог насели тези земи с джинове, а оцелелите превърна в насни - създания с половин глава, едно око, една ръка и един крак. Оттогава Убар се смята за прокълнат и забранен. И пътешественикът можеше да стигне дотам само случайно - като се изгуби”, гласи легендата.

Стигнаха до дъното на истината

Минават векове и малко хора в Близкия изток (а и по света) възприемат града като нещо реално – по-скоро като красива легенда. Но любопитството все пак взе своето.

Американският режисьор на документални филми Никълъс Клап се интересува от археология от дете и решава да направи филм за Древна Арабия. Събира материали много внимателно и по пътя се натъква на забравеното произведение на английския изследовател Томас Бертрам „Благодатната Арабия“.

Той, описвайки пътуването си през южната част на полуострова, споменава, наред с други неща, Убар. Казват, че бедуините дори му показали изоставен път към съкровения град. Но те категорично отказали да ходят сами в дълбините на пустинята.

Но Клап беше готов да опита късмета си. В същото време иска да провери фактите. В началото на 90-те години, след като се разбира с НАСА, той получи аерокосмическо проучване на желаната зона Руб ал Хали. Оказа се, че пясъците там са просто прорязани от древни кервански пътища.

Режисьорът сравнява древната карта на Птолемей със съвременната и, колкото и да е странно, вижда, че те съвпадат в много отношения. Нещо повече, на стар документ той открива точка, наречена Оманум Емпориум, където се пресичат повечето пътища. Там и отива.

Шест месеца по-късно неговият екип се натъква на сухия кладенец на Шиср. А наблизо, под 12-метров слой пясък, тя разкопават монументални руини: крепостни стени, останките от гигантски дворци и малки жилищни сгради. Изглеждаше, че това е! Но има проблем: руините датират от около 15 век сл. Хр. Убар е много по-стар.

Клап се обръща за помощ към професора по археология в Университета на Мисури Юрис Заринс. Той, след като извършва допълнителни проучвания, установи, че долу има още древни руини. Предполага се, че през III-IV век тези сгради са били разрушени от силно земетресение. Това косвено потвърждава хипотезата, че легендарният град е потънал в земята.

През 1992 г. вдъхновен Клап залепва табела близо до кладенеца: „Добре дошли в Убар“. И вестниците носят заглавия: „Намерен е митичният арабски град“.

Въпросът е отворен

Но скоро Министерството на археологията на Оман обяви: през последните 15 години са открити поне дузина места, подобни на Шиср.

Британският арабист Найджъл Грум, на свой ред, не оставя камък необърнат, защото Клап разчита на картите на Птолемей. Те са виновни за „ужасни изкривявания“. Например думата “Емпориум” в оригиналния гръцки означава „място за търговия със стоки, транспортирани по море“. Това означава, че говорим за крайбрежен град, а не за центъра на пустинята.

Има редица неточности, допълни той, в топографията, което води до фундаментална грешка при избора на място за изследване.

Накрая, колегата на Грум, археологът Стюарт Еджъл, забива последния пирон в ковчега на идеята на Клап. Директорът и екипът му се ограничиха само до малка площ, където извършиха разкопки. Напълно възможно е „останките от монументални дворци“ всъщност да са били основите на прости домашни сгради. Един вид транзитна точка за бедуините.

Критиката изобщо не разстройва ентусиастите. През 2007 г. Юрис Заринс публикува статия, в която взе предвид коментарите. Но той стигна до обратното заключение. Ако Шиср е само един от многото плодородни оазиси, разпръснати из пустинята, тогава трябва незабавно да проучат останалите.

Не е известно дали новият американски епос е успешен. Нямаше сензации от сърцето на Руб ал Хали. Една от източните легенди гласи, че небето умишлено крие истината от любопитните. Очевидно местоположението на Атлантида от пясъците ще остане загадка без отговор за учените.

Превод: В. Сергеев