/Поглед.инфо/ Добрите лични отношения между лидерите на определени държави не са рядкост и това се отразява на отношенията между тези страни. Но това не винаги е така. Личните отношения на държавните ръководители са много сложно, специфично нещо. Всяка държава, разбира се, има свои национални интереси и някои противоречия. Но какво стои зад съюза между руския президент Владимир Путин и турския президент Реджеп Тайип Ердоган?

Руският президент Владимир Путин проведе нов телефонен разговор с турския лидер Реджеп Тайип Ердоган. Този път сайтът на Кремъл не посочи по чия инициатива се е случило това, въпреки че по всички признаци идва от турска страна.

Ден преди това, връщайки се от Узбекистан, в интервю с турски журналисти на борда на самолета си, Ердоган говори за това как е убедил Путин да участва в срещата на Г-20 на остров Бали в Индонезия и възнамерява да обсъди с него „стъпките които могат да вземат на този форум“. Тогава беше решено руският външен министър Сергей Лавров да представлява руската страна в Индонезия.

Според турското издание Milliyet Анкара е предполагала „разплитането на драматичен заговор в Бали за предполагаемата политическа изолация на руския лидер и се е подготвяла за това“. Но събитията започнаха да се развиват по различен сценарий. Вторият ден от срещата беше помрачен от съобщения за ракети, паднали на полска територия, след което редица европейски политици започнаха безразборно да обвиняват Москва за случилото се.

В тази връзка лидерите на Г-7 проведоха извънредна среща, поради която програмата на събитието беше изместена с няколко часа. И тогава Ердоган активно влезе в играта. На пресконференция той каза, че редица страни-членки на НАТО са обсъдили инцидента с ракети в Полша и са стигнали до извода, че инцидентът „няма нищо общо с Русия“.

Според него „за нас е важно, че Москва каза: „Ние нямаме нищо общо с това“. Така той даде да се разбере, че защитава позицията на Русия в контактите с лидерите на страните от Северноатлантическия алианс, като се застъпва за подробно разследване на случилото се.

Срещата на Г20 в Индонезия, 15-16 ноември, 2022 година, (cc) Президентство на Република Турция

С тази история интригата не свършва. По-рано имаше терористична атака в Истанбул, която беше интегрирана в единен информационно-политически сериал с падането на ракети в Полша. В Турция загинаха шестима души, а други 81 бяха ранени.

Властите обвиниха обявената за терористична Кюрдска работническа партия в участие в това. Но основното е друго. Започна да се създава впечатление, че някакви сили искат да попречат на участието на турския президент в работата на срещата, да създадат форсмажорни обстоятелства за него.

Мнозина обърнаха внимание на факта, че турският вътрешен министър Сюлейман Сойлу се изказа доста остро срещу американците, отказвайки да приеме съболезнования от тях, въпреки че Ердоган се срещна с президента на САЩ Джо Байдън в Бали.

Работата беше в това, че трагичните събития в Турция хронологично и явно неслучайно съвпаднаха с момента на лична среща в централата на турското разузнаване в Анкара на ръководителя на руското външно разузнаване Сергей Наришкин и директора от ЦРУ на САЩ Уилям Бърнс.

Самият този факт внесе нови важни нюанси в ситуацията, разкривайки наличието на различни политически настроения и тенденции в САЩ. Но за Ердоган беше важно, че подобни контакти могат да бъдат важни за отношенията между Москва и Вашингтон, а Анкара обективно действа като посредник между тях.

Ето защо е имало сериозна мотивация за телефонния разговор на Ердоган с руския президент, тъй като според турското издание Son Dakika Haberleri "лидерите на двете страни са действали като политически партньори в трудна ситуация". В края на краищата, дори по исторически стандарти, руско-турските отношения се развиват с невероятни темпове.

Експертите вече изгубиха броя на личните контакти между Путин и Ердоган. Едва от началото на кризата в бившата Украинската ССР те говориха по телефона около десет пъти и се срещнаха четири пъти. Последната среща се състоя в Астана, където се проведе срещата на върха на Конференцията за взаимодействие и мерки за изграждане на доверие в Азия (CICA).

Прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков обяснява това с факта, че Анкара заема различна позиция в много позиции в международната политика, показва желание да слуша Москва, отколкото други западни страни. Най-лесно може да се обясни подобно явление (отново според Песков) с „много широки търговско-икономически отношения“, когато страните реализират различни големи проекти.

Но по-рано Турция и Русия тръгнаха към сътрудничество, ръководейки се от принципа "икономика - отделно, политика - отделно". Днес е трудно да се разграничат тези две направления едно от друго.

Срещата на Владимир Путин с Реджеп Тайип Ердоган в Астана, 13.10.2022, (cc) Президентство на Република Турция

Според американското издание The National Interest Москва и Анкара „днес са обединени от факта, че Западът открито обсъжда сценарии за разпадането на Русия и Турция“. В същото време се твърди, че Анкара е била умишлено въвлечена в „арабската пролет“ и сирийската криза, обърквайки я в контекста на предстоящото преразпределение на Близкия изток.

Западът се опитва и през кризата в бившата Украинската ССР „отслаби Русия и след това я разчлени“. Парадоксалното е, че според характера на развитието на събитията двете страни, както смятат турските експерти, „водят нова национално-освободителна борба“.

„Ние следваме политика на лидери“, каза Ердоган.

- "Разбира се, ако аз и Путин нямахме доверие един на друг, тогава нямаше да можем да предприемем такава стъпка и да я осъществим. Взаимното доверие и уважение обаче ни насърчават да предприемаме подобни стъпки и да допринасяме за тяхното осъществяване. И така продължи през цялото това време", добави още турският президент.

Имаше и изказвания на Путин. На 27 октомври, по време на реч в дискусионния клуб „Валдай“, той говори за Ердоган по следния начин:

„Имаме много съвпадащи вектори на взаимни интереси. Ердоган никога не си позволява да му се седи на врата и не се ръководи от интересите на трети страни. Същото е и в диалога с нас", заяви той.

"Турските колеги не са лесни партньори, но в спорове и диалози стигаме до общи решения", каза Путин.

И по-рано: „Ердоган не подвива опашка, често имаме различни виждания по определени въпроси, понякога дори може да има противоположни мнения. Но това е човек, който държи на думата си, човек. Ако смята, че е добре за страната му, той отива докрай."

Владимир Путин на ХIX заседание на Международния дискусионен клуб "Валдай" 27.10.2022, (cc) Официално интернет-представителство на президента на Русия

Наистина добрите лични отношения между лидерите на определени държави не са необичайни, това се отразява на отношенията между тези страни, но това далеч не винаги е така. Личните отношения на държавните ръководители са много сложна, специфична област.

Всяка държава има свои национални интереси и противоречия с други държави. Но Путин и Ердоган отвориха страните си един за друг, започнаха решително да разбиват установените стереотипи от 18-19 век с безкрайни руско-турски войни. Въпреки че дори тогава имаше времена, когато Руската и Османската империя вървяха по "паралелен" курс, не само воюваха, но и активно си сътрудничиха.

Пикът на сътрудничеството идва през 20-те години на миналия век, когато московските болшевики започват активно да взаимодействат с Мустафа Кемал. Съветска Русия оказва решаваща помощ на Република Турция за установяване на нейната държавност.

Турция и Русия не забравиха за това, но за да бъде търсен този опит, бяха необходими други геополитически условия. Както изглеждаше, Путин и Ердоган имаха разбиране за процесите на формиране на нов световен ред след превръщането на Запада в „западащ Рим“.

Този фактор е основната основа в отношенията между Путин и Ердоган, но само "романтиците от политиката" могат да предполагат, че това бързо ще доведе до формирането на тесен военно-политически съюз между двете страни.

Постепенно, стъпка по стъпка, в Анкара и Москва узря разбирането, че потенциалът за взаимноизгодно сътрудничество между двете страни е толкова голям, че те могат да се споразумеят по спорни въпроси без ни най-малка вреда за националните интереси. Неслучайно Путин посочи този факт, като подчерта, че турският му колега отива докрай, ако прецени, че нещо е полезно за страната му.

В същото време Турция, поради различни обективни причини, известно време ще решава въпросите за осигуряване на сигурността си по отношение на Съединените щати и други западни партньори в НАТО. Но нейното геополитическо отдалечаване от американците и европейците вече е в ход. За Анкара ролята на Вашингтон като "чадър за сигурност" се променя, както и някои геополитически комбинации, включващи Турция в Близкия изток.

Вярно е, че има политици, които са сигурни, че САЩ няма да предприемат драстични стъпки, "за да не загубят напълно Турция". Те смятат, че "ако Байдън продължи да се цели в Русия, тогава отношенията между Анкара и Москва могат да бъдат подложени на трудно изпитание".

Но има и други, които са сигурни, че именно съюзът с Путин изведе Ердоган във „висшата лига на световната политика“ и това му даде солидна тежест в политическия двубой с Вашингтон. Той стана по-свободен да маневрира и самостоятелно да взема стратегически решения.

Въпреки това, пише турското издание Yeni Safak, "Ердоган тепърва ще трябва да се бори за място под слънцето на световната политика и много ще стане ясно в близко бъдеще".

Засега фиксираме само тенденцията и е рано да говорим кой и как в крайна сметка обърна ситуацията в своя полза, кой загуби или спечели.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com