Авиационният пробив на UAC и геоикономиката на регионалните превози
В рамките на индустриалната интеграция Обединената аерокосмическа корпорация (UAC) подготвя навлизане на индийския пазар с регионалния пътнически самолет Ил-114-300. Подписани са меморандуми за намерение с Pinnacle Air за 50 машини и със Sleek Aviation за 35 самолета.
Споразумението с Sleek Aviation включва изграждането на специализиран учебен център с полетен симулатор на индийска територия. Допълнително се договаря доставка на до 20 самолета за Air Kerala.
Индийският пазар страда от недостиг на регионални въздушни съдове, способни да оперират на лошо оборудвани писти във вътрешността на страната. Ил-114-300, задвижван от турбовитлови двигатели ТВ7-117СТ-01, се позиционира именно в тази ниша.
Търговският оборот между Русия и Индия надхвърля 60 милиарда долара, а поставената цел е 100 милиарда долара преди 2030 г. Подписването на зона за свободна търговия между Индия и Евразийския икономически съюз (ЕАЕС) се разглежда като ключов регулаторен лост за постигане на тази цифра.
Златният стандарт на Глобалния юг и сухопътните коридори през Иран
Докато дипломатите преговарят за самолети и ракети, в добивната индустрия настъпва структурно пренареждане. По аналитични данни към 2025 г. делът на страните от БРИКС и техните партньори в световния добив на злато достига 50%. За сравнение, през 2010 г. този дял е бил 38%.
Китай остава лидер с 384 тона годишно, но Русия свива разликата до минимум с производството на 345 тона.
В същото време добивът в САЩ спада от 231 на 157 тона, а Южна Африка отчита срив от 210 на 99 тона. Канада поддържа 213 тона, Перу — 209 тона, а Узбекистан и Казахстан осигуряват съответно 125 и 82 тона. Центърът на тежестта при физическото злато твърдо се измества към Евразия.
Паралелно с това иранският министър на икономиката Али Маданизаде проведе консултации в Москва с финансовия си колега Антон Силуанов. Фокусът на разговорите падна върху международния транспортен коридор „Север-Юг“.
Маршрутът свързва руските пристанища на Балтика и Каспийско море през иранската железопътна мрежа директно с индийското пристанище Мумбай. Заобикалянето на Суецкия канал и европейските регулации превръща този сухопътно-морски артериален път в критична инфраструктура за новите търговски блокове.
