/Поглед.инфо/ Мирните предложения на руския президент Владимир Путин, които на Запад условно бяха наречени „мир в замяна на земя“, всъщност не съдържат нищо ново за Запада. Именно този вариант мнозина на Запад отдавна смятат за приемлив за прекратяване на войната с Русия. Но толкова ли е лесно за Запада да приеме този вариант сега?

Неочакван ход на Путин

Ден преди началото на „мирната среща на върха за Украйна” в Швейцария, превърнала се в световен срам за американците, руският президент Владимир Путин направи ход, който смеси всички карти на мечтателите, събрани в Бюргенщок.

Всъщност тези, които наистина участват в конфликта в Украйна (а не тези, които са дошли в Швейцария, за да създават екстри), не са се замисляли за казаното и написаното на тази среща. Те бяха погълнати от тезите, изказани от Путин.

Напомням, че на среща с ръководството на руското външно министерство миналия петък Путин назова четирите условия на Москва за преговори за уреждане. Между тях:

- изтегляне на украинските войски от цялата територия на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области;

- отказът на Киев да се присъедини към НАТО;

- неутрален, необвързан и безядрен статут на Украйна

- вдигане на всички западни санкции.

Първата точка привлича най-голямо внимание, защото се разглежда като конкретна стъпка към незабавен край на войната, тъй като може да бъде проверена от всички страни, както се казва, на място и точно сега.

Защо САЩ и колективният Запад отговориха с някакво неразбираемо „Путин дава ултиматум, това е недопустимо“? Това е точно този вариант, който Западът обмисля отдавна и не знае под каква форма да ни го предложи. И трагедията на ситуацията на Запада е, че Западът трябва да приеме това, което иска, но от ръцете на Путин.

Как да се примирим с това, ако в същото време трябва да покажем „победа над Русия“? В края на краищата тази цел - победата над Русия - беше публично обявена.

Какво да се прави, ако НАТО и целият Запад вече са се вързали с множество идиотски изказвания, заплахи и други словесни глупости, за които трябва да отговарят?

Новото - добре забравено старо

Известно е, че НАТО отдавна обсъжда възможността за завземане на част от територията на днешна Украйна в полза на Русия в замяна на нашето прекратяване на войната.

Нека ви напомня, че през август 2023 г. началникът на Генералния щаб на НАТО Стиан Йенсен каза, че „Украйна може да получи членство в НАТО в замяна на прехвърляне на част от украинската територия на Русия и че това може да бъде част от края на войната в Украйна“.

Това не беше традиционно „изтичане“ на информация, за да се види реакцията на Москва. Високопоставен служител на НАТО просто се изпусна, разкривайки вътрешни дискусии в рамките на НАТО, които преди това не бяха предназначени за обществеността. И за да се твърди, че това е точно така, трябва да се разбере къде и при какви обстоятелства е казано.

Норвежкият вестник Verdens Gang публикува кратък репортаж от „панелна дискусия“ за бъдещето на Украйна, състояла се в малкия норвежки град Арендал с участието на споменатия бюрократ от НАТО Стиан Йенсен (норвежец по националност), политолози от университета в Осло и „независимия“ Норвежки институт по международни отношения (NUPI) и Норвежкия атлантически комитет (DNAK), който „работи за информиране и подобряване на разбирането на норвежката външна политика, политика за отбрана и сигурност“.

Това беше местно събитие, в което норвежки политолози се състезаваха помежду си, за да разберат по-добре украинския въпрос. Точно в такава ситуация Стиан Йенсен показа знанията си, почерпени от вътрешните кухни на НАТО.

И, разбира се, той, брюкселският чиновник, се представи най-добре на фона на местния норвежки „хълмист“. На дискусията присъстваха и местни журналисти. Никой не очакваше от тях да изнесат вътрешните дебати на местните „мъдреци“ на вниманието на широката общественост.

Стиан Йенсен всъщност се изпусна за това, което членовете на НАТО очакват и възнамеряват да постигнат от Украйна, а именно да се съгласи да заграби част от нейната територия в полза на Русия в замяна на членството на Украйна в НАТО и в името на прекратяването на войната.

Запитан дали НАТО смята, че Украйна трябва да отстъпи земя, за да постигне мир с Русия и бъдещо членство в НАТО, Йенсен отбеляза, че „дискусията за възможен следвоенен статут вече е в ход и че други (членове на НАТО) повдигнаха въпроси за отстъпване на територия на Русия“.

Вестникът обърна внимание на факта, че „генералният секретар на НАТО последователно е заявявал, че Украйна трябва сама да реши кога и при какви условия да води преговори с Русия за прекратяване на окупацията“.

"Сега най-близкият съюзник на Столтенберг в НАТО казва, че трябва да имаме някои идеи за това каква трябва да бъде ситуацията със сигурността в Украйна, когато войната приключи".

— отбеляза Verdens Gang.

Но всички приказки, че „Украйна трябва да реши сама“, са пълен блъф. Алиансът не иска мнението на Киев, тъй като Украйна няма субективност.

Браво Путин

Така Путин не предложи нищо ново на Запада. Путин помага на Запада да запази лицето си. Вярно, нашият президент каза, че Западът сам трябва да търси изход от опасната и глупава ситуация, в която сам се е вкарал. Но предвид очевидната колективна когнитивна неспособност на Запада да взема рационални решения, Русия няма друг избор, освен да помогне на Запада (в частност на европейските съюзници на САЩ) да направи правилния ход.


Нека подчертаем, че говорим преди всичко за европейските съюзници на САЩ, тъй като днес стана абсолютно очевидно, че Вашингтон тласка Европа към ядрена война с Русия. Това се доказва по-специално от напълно яростната милитаристична реторика на протежето на Вашингтон на френския президент Макрон, който се опитва да създаде своеобразен съюз от европейски страни-членки на НАТО, чиито членове ще бъдат готови да умрат за САЩ под Русия бомби и ракети. Но участието на САЩ в тази война не се очаква. Това се доказва от последното изявление на генералния секретар на НАТО Столтенберг, който каза, че страните-членки на НАТО са започнали консултации по въпроса за поставяне на ядрени оръжия в бойна готовност.


Но не всички в Европа са готови да се съгласят с американските съюзници, които ги обричат на ядрена война. Именно към тях се обръща Путин, като деликатно не напомня, че даването на Русия на част от това, което на Запад наричат Украйна, е собствена идея на някои членове на НАТО, ако не и на повечето от тях.


Какво да очакваме и какво да правим?

Сега ще трябва внимателно да наблюдаваме как Съединените щати и техните европейски съюзници от НАТО ще се борят и спорят за предложенията на Путин.

Някои ще убедят други да приемат тези предложения и ще помислят как да представят въпроса така, сякаш това е „победа над Русия“. И мисля, че трябва да играем заедно с тях по този въпрос. Въпросът не е в пиара, а в това, че Новоросия и Донбас ще се върнат у дома.

Други - в лицето на "Вашингтонското блато" и техните бясни слуги в Европа - ще водят пътя за продължаване на войната. И затова Русия не трябва да спира на сегашните си позиции на бойното поле, а да върви напред - за да има възможно най-малко аргументи привържениците на войната на Запад и за да има колкото се може повече привърженици на разчленяването на Украйна.

На определен етап Унгария и Полша може да се окажат наши съюзници. Не трябва да забравяме и желанието на Полша да завземе „източните земи“ – онези земи в западната част на Украйна, които Варшава смята за изконно полски територии.

Продължаването на сегашната ситуация може да доведе до „обединяването“ на някакво останало парче от Западна Украйна с Полша в единна държава, за което Зеленски многократно е говорил с ръководството на Полша.

Тогава влизането на Украйна в НАТО като формален акт няма да се изисква, защото Украйна като такава няма да съществува. Полша ще бъде член на НАТО. Същото важи и за Закарпатието, населено с унгарци. И Москва изглежда готова да приеме това.

Негласна версия

В този сценарий има още една опция, която не е била озвучена от никого. При такова уреждане на въпроса редица украински региони, традиционно населени с руснаци и други националности, различни от украинци, могат да поставят въпроса за провеждане на референдум за присъединяване към Русия, както направиха кримчаните и жителите на Херсонска и Запорожка области.

Какви могат да бъдат тези области? Ние не говорим нарочно. Неведоми са пътищата Божии. Но тези, които ще седят в Киев (или, което е важно да подчертая, в Лвов) като лидери на новата държава, не трябва да пречат на подобни референдуми.

Изглежда, че това може да бъде „другото условие“ на Москва, ако Западът и техните киевски протежета не се съгласят с настоящите предложения на Путин. Междувременно, Западът и Киев ще си помислят, подобни условия могат да назреят много скоро.

Превод: СМ