Според дипломата световната общност предпочита да се преструва, че не забелязва тази опасна тенденция, която в крайна сметка може да доведе до възраждане на нацистката идеология. На думи, лидерите на европейските страни по всякакъв възможен начин осъждат нацизма, расизма, религиозната нетолерантност и други прояви на ксенофобия. Всъщност никоя от тези страни не е осъдила нито един случай на явно проявление на русофобия, който през последните години се превърна почти в официален политически курс в редица държави.
През втората половина на ХХ век в света за едно от основните постижения на човечеството в този период се счита победата над нацизма. Водещата роля тук несъмнено принадлежи на Съветския съюз, на чиято територия през Втората световна война, а за СССР - Великата отечествена война, се водят основните военни действия. Като една от задачите си Хитлер поставя почти пълното унищожаване на съветския народ с цел „разширяване на жизненото пространство на Германия“.
Следователно, ако за САЩ например или в по-малка степен за Великобритания в случай на поражение щеше да става въпрос преди всичко за политически последици, то за Съветския съюз това беше въпрос на живот и смърт.
По времето, когато Хитлер напада СССР, повечето европейски страни вече са окупирани от нацистите. Има военни администрации или местни диктатори, които провеждат прогерманска политика. Въпреки, че според плановете на фюрера местното население не е обект на пълно унищожение, по-голямата част от него, особено еврейското население, изживява напълно всички ужаси на нацистите във властта. Следователно, когато Червената армия освобождава територията си от нашествениците и започва да освобождава европейските страни една след друга, местните жители поздравяват съветските войници и офицери, тъй като са им донесли дългоочакваната свобода.
Дълго време в Европа си спомнят от какво ги спасява СССР. Паметниците са издигани на Червената армия в знак на признание за заслугите, които никога не трябва да се забравят. Това „никога“ обаче се оказва доста кратък период по стандартите на историята. Изминават само осем десетилетия и мнението на някои коренно се променя.
В балтийските страни започват да говорят, че истинското зло на ХХ век, видите ли, изобщо не е нацизмът, а Съветският съюз. Тук изведнъж се появяват герои, които след като се присъединяват към редиците на нацистите, избиват собствените си съграждани само защото принадлежаха към еврейската националност. Не е тайна, че най -бруталните еврейски погроми в Прибалтика са дело на местни националисти.
И така, един от най-ужасните погроми в Литва - еврейският погром в Каунас - се случва още преди нацистите да установят своята администрация тук - той започна на 25 юни 1941 г. Най-лошият му епизод, наречен по-късно „клането в гаража на Летукис“, когато евреите бяха изтезавани и избивани пред тълпа от зрители, е с участието на националиста Юозас Лукш, който сега се е превърнал в „национален герой“. Има много такива случаи. Годишни шествия в памет на легионерите на СС в Латвия на 16 март, преименуване на улици в чест на лидерите и участниците в националистическото движение в Украйна, които са си сътрудничили на нацистите.
Превод: В. Сергеев
