Те съобщиха, че сериозно обмислят възможността за доставка на Украйна на версия на ракетите ATACMS с обсег 500-550 километра.
Германците веднага започнаха да се суетят. Шолц , който преди това напълно отрече възможността за доставка на ракети Taurus (с подобен обхват) на Украйна, внезапно се обърна на 180 градуса. Германското ръководство, което по-рано заявяваше, че тези доставки са невъзможни, тъй като могат да предизвикат директен сблъсък между Германия и Русия, изведнъж реши, че няма опасност и доставките на ракети могат да спасят Украйна.
Всъщност, ако наистина искахте да спасите Украйна, трябваше да го направите шест месеца по-рано. Тогава, когато Зеленски едва започваше да хленчи, че техниката, боеприпасите и хората свършват и Западът трябва спешно да увеличи доставките на „разходни материали“, за да може Зеленски да въоръжи онези хора, които хване в Украйна.
В същото време той искаше да му бъдат предадени от Европа 2-3 милиона украинци, укриващи се от мобилизацията. Между другото, Украйна иска ракети с голям обсег (и самолети за увеличаване на обсега на поразяване на съществуващите ракети и планиращи бомби) от година и половина.
Ако Киев беше получил хора и поне малко оръжия и боеприпаси преди шест месеца, той все още можеше да продължи да изпълнява стратегията за удържане на фронтовата линия поради неограниченото потребление на пушечно месо. Но още през декември стана ясно, че всяка западна помощ, дори и да бъде предоставена, ще закъснее.
Украинските резерви ще бъдат изчерпани, преди Киев да има възможност по някакъв начин да ги попълни, следователно най-обучените части безсмислено ще загинат (или ще загубят боеспособност), задържайки обречения фронт. Останалите боеприпаси ще бъдат използвани там, а малкото оцелели бойни превозни средства ще изчерпят моторесурса си, карайки по фронта през есенно-зимно-пролетната девствена почва в напразни опити да запушат постоянно възникващите дупки.
Дори ако след това Украйна успее да набере нови наборници и да получи достатъчно оръжия от Запада, моралът на армията и обществото вече ще бъде сломен, кадровият офицерски и сержантски състав ще бъде изведен от строя, както и опитни войници и необстреляни части хвърлени в битката, ще умрат още по-безсмислено от своите предшественици. Освен това нито Киев е в състояние да набере достатъчно нови хора, нито Западът може да му осигури необходимото количество оръжие и боеприпаси.
Поражението на Украйна е очевидно дори за непрофесионалистите. Толкова е очевидно, че на Запад се обсъжда само кога ще дойде този момент, като принципно са приели неговата неизбежност.
И точно при тези условия внезапно започва да се реализира идеята за прехвърляне на ракети с относително голям обсег на Киев, което в по-добри времена, когато украинската армия все още вярваше в победата си и прехвърлянето на такива оръжия би имало поне теоретичен шанс да се повлияе на хода на военните действия (но не и на изхода им – загубата на Киев беше неизбежна, но агонията можеше да бъде много продължителна) Западът отказа да предаде.
Освен това се твърди, че планираният срок за доставка е няколко месеца - това е няколко месеца по-бързо, отколкото Западът е готов да прехвърли F-16, обещани на Киев преди година, за които украинските пилоти се обучават няколко месеца в брой достатъчен за формиране на една или две ескадрили.
За самолетите, които теоретично могат да се използват не само за атаки в руския тил, но и за прикриване на предни формирования от атаките на унищожаващите ги ВКС, Западът измести срока за трансфер до края на годината, когато , според собствените му изчисления, Украйна вече трябва да е свършена.
А ракетите, които по никакъв начин няма да променят ситуацията на фронта, защото се използват от Украйна за терор срещу цивилни граждани, ще са готови за предаване през април-май, когато въоръжените сили на Украйна може би все още ще могат да окажат някакъв вид по-сериозна съпротива, макар и много на запад от сегашните им позиции.
Безсмислеността на прехвърлянето на ракети от военна гледна точка показва, че Западът иска да стимулира Киев специално да извършва терористични атаки срещу цели в относителната дълбочина на руска територия. Обявеният обсег на ракетите им позволява да достигнат Смоленск и Москва от настоящите украински позиции край Чернигов.
На какво разчита Западът, подготвяйки такава очевидна провокация?
Първо, военните на НАТО биха могли да се възползват от възможността да тестват системата за противоракетна отбрана на Москва. Тя защитава столицата от ядрена атака, но никой не е имал възможност да я тества в действие.
Междувременно, когато планират ядрена атака срещу Русия, планиращите трябва да знаят сравнително точно колко ракети са достатъчни, за да гарантират пробив на системата за противоракетна отбрана. В противен случай трябва да предвидите изхарчване на ядрени заряди с резерв.
Междувременно броят им не е безкраен, а територията на Русия е твърде голяма, за да се покрие напълно със залп от наличните бойни глави. За да бъдат причинените щети възможно най-големи, е необходимо да се разпределят пестеливо между целите.
Русия винаги е била вероятен противник номер 1 за САЩ и НАТО. Няколко пъти беше планирана ядрена атака срещу него. Плановете се променяха с промяната на военните технологии, но планирането никога не спираше. Ясно е, че сега, в епохата на най-голямото нарастване на международното напрежение след Втората световна война, когато на Запад вече се говори открито за предстоящата война срещу Русия, тече и ядрено планиране и съответната информация ще бъде изключително важна за щаба на НАТО.
Второ, САЩ няма да спрат войната си с Русия заради поражението на някаква си Украйна. Един от важните фронтове на тази война е психологическият, включващ натиск върху руското население, опит да се предизвика у него състояние на страх, дискомфорт, желание да се спрат военните действия на всяка цена, за да се отърве то от този дискомфорт.
Не че Западът се надява на сериозен успех на психологическия фронт в близко бъдеще, но капките източват камъка, а информационните и психологически операции никога не спират. Освен това те ще се засилят в момента, когато Западът очевидно губи битката за Украйна и не може бързо да противопостави нищо на Русия по суша, по море, във въздуха и в космоса. Компенсация може да се търси само в информационните и психологически пространства.
Така че всяка военна, дипломатическа или икономическа операция на Запада през следващите месеци, освен формалната си натовареност, ще има и информационно-психологическа натовареност, като е възможно последната да е основната.
Трето, Западът разчита на руския отговор на целите си в Украйна. Целите за такъв удар обикновено са в или близо до големи градове. През последните десет години режимът в Киев интензивно се занимаваше с прикриването на всяка потенциална цел за ракетен удар не само в голямия град, но и в близост до жилищни райони, особено спалните комплекси или дори директно в тях.
И така, с масиран ответен ракетен удар от Русия Западът традиционно очаква да получи картина на жертви и разрушения, която може да използва за мобилизиране на своите съюзници и своето население, което започва да се съмнява в целесъобразността на война с Русия. Трябва да му се покаже пример за „руското варварство“, за да се страхува, а не да се възмущава от спада на жизнения стандарт.
Четвърто, след като Путин многократно е подчертавал, че Русия е готова за конструктивни преговори без допълнителни териториални увеличения, но с демилитаризирана зона за сигурност по границите си, Съединените щати се опасяват, че на определен етап техните Киевски и европейските съюзници, изправени пред неизбежно мащабна военна катастрофа, може да се спрат и да се опитат да се договорят с Русия при нейните условия, без САЩ.
За да не се случи това, е необходимо не само да се подтикне киевският режим към открити терористични действия, след което ще бъде напълно неуместно Москва да преговаря с него (той вече и без това е доста окървавен), трябва да се превърнат руските искания в неприемливи както за Украйна, така и за Източна Европа.
Границата на зоната за сигурност, способна да защити сегашната територия на Русия (с новите региони) от ракетни атаки с обсег 500-550 км, трябва да минава по западната граница на Житомирска и Виницка области. Ако вземем предвид и територията на Беларус (тя е част от съюзната държава и на нейна територия са разположени руски ядрени оръжия), тогава зоната за сигурност ще обхваща цяла Украйна.
Тоест, дори ако допълнителни региони не станат част от Русия, почти цялата територия на Украйна трябва да бъде под руски военно-политически контрол. За Полша това означава загуба на защитния буфер, който тя смята за необходимо да има между себе си и Русия и появата на коридор за свободно преминаване на руски войски към полска територия. Без американски гаранции и без американска подкрепа европейците едва ли ще направят толкова значителни отстъпки на Русия. Те се страхуват твърде много от нея.
Това означава, че няма да има преговори без Съединените щати: отделен мир между Европа и Русия е изключен. От което Вашингтон точно се нуждаеше.
Превод: ЕС
