/Поглед.инфо/ Вашингтон е изключително обезпокоен от възможността в скоро време да се появят нова военноморска база и няколко военновъздушни бази на Руската федерация в западната част на Средиземно море. А именно в либийското пристанище Тобрук.

Предварително споразумение за подготовката на съответното споразумение между двете страни, твърди Bloomberg, е постигнато преди два месеца, по време на септемврийското посещение на 79-годишния маршал Халифа Хафтар, главнокомандващ Либийската национална армия (ЛНА) и срещата му с Владимир Путин. В замяна, пишат американците, Хафтар би искал да получи модерни системи за противовъздушна отбрана от Русия.

Етапът, на който са преговорите, не е известен. Но САЩ явно са раздразнени от случващото се. Bloomberg дава красноречиво мнение по този въпрос от бившия специален пратеник на САЩ в Либия Джонатан Уайнър.

Според задграничния дипломат Белият дом приема възникващата заплаха „много сериозно“. Според него Вашингтон се е опитал да предотврати появата на големи руски военни контингенти на брега на Средиземно море навсякъде, освен в Сирия.

„Ако Русия получи пристанища там, това ще й даде възможност да шпионира целия Европейски съюз“, каза Уайнър.

По принцип публикацията на Блумбърг за големия интерес на Москва към Западното Средиземноморие не е такава новина. Още през септември, когато маршал Хафтар току-що беше напуснал руската столица, Wall Street Journal съобщи за вероятни устни споразумения с него относно създаването на наши военни бази в Либия.

Експертите на WSJ отбелязаха, че в Москва главнокомандващият на ЛНА, която контролира около 70 процента от територията на страната му, се е срещнал не само с Путин, но и с руския министър на отбраната Сергей Шойгу, както и с неговия заместник Юнус - Бек Евкуров.

Ако се вярва на официалните доклади, на преговорите се е обсъждала изключително хуманитарна помощ за либийците. Но тогава, неразбираемо, Wall Street Journal резонно попита: какво общо имат Шойгу и Евкуров с това?

Ако основната тема на разговорите на либийския маршал в Москва беше доставката на руско оръжие в замяна на възможността да започне изграждането на военноморска база в Тобрук, то всичко изглежда повече от логично. И това е тревожно за американците.

Но първо, няколко думи за това какво представлява пристанището на Тобрук. Това е много привлекателно дълбоководно пристанище в източна Либия от военноморска гледна точка. Едно от най-добрите в Средиземноморието.

Дълбочините на входа на залива достигат до 15-20 метра. В средната си част - до 8-16 метра. Дължината на фронта за акостиране е около 4 километра. Следователно подводниците и корабите от класовете крайцери и миноносци могат да акостират тук без никакви проблеми.

Но засега основните гости тук са петролни танкери с дедуейт до 150 хиляди тона. Защото Тобрук е крайната точка на петролопровод, простиращ се от най-големите находища на Серир в южната част на страната до Средиземно море.

И несъмнено това обстоятелство диктува и тревогата, с която Западът следи все още плахите опити на Русия да се наложи в тази посока. Никой няма да ни позволи да контролираме толкова важен източник на въглеводороди за Европа без скандал.

Междувременно темата за военноморското присъствие на Русия в Либия не се повдига за първи път. Още през 2008 г. тя беше инициирана от Муамар Кадафи.

Още по това време неговият конфликт със Запада навлизаше в смъртоносна фаза не само лично за „лидера на либийската революция“, но и за целостта на неговата Джамахирия.

Той търси спасение навсякъде. Един от вариантите, които той виждаше, беше възможно най-тясното сближаване с Москва. Ето защо той отлетя за руската столица, за да се срещне с тогавашния руски президент Дмитрий Медведев.

Пресата съобщи, че основната тема на преговорите преди 15 години е била и откриването на руска военноморска база в Либия. Не в Тобрук, а в Бенгази, на половин хиляда километра на запад.

„Според плана на либийския лидер руското военно присъствие ще се превърне в гаранция за ненападение срещу Либия от страна на САЩ, които въпреки многобройните помирителни жестове от Триполи не бързат да прегърнат полковник Кадафи“, пише „Коммерсант“ в време.

Има много косвени доказателства, че и ние много бихме искали идеята на Кадафи да се осъществи възможно най-скоро. Защото сирийското пристанище Тартус, което скоро щеше да бъде на наше пълно разпореждане, тогава дори не беше обсъждано.

Но би било хубаво да има поне някакъв вид подслон във водната зона за увереното завръщане на руския флот в Средиземно море. И е изгодно от геостратегическа гледна точка. Така че защо не Бенгази?

Ясно демонстрирайки сериозността на нашите намерения, през октомври 2008 г. отряд бойни кораби от Северния и Балтийския флот, предвождани от тежкия атомен ракетен крайцер „Петър Велики“, посети Либия с работно посещение.

Година и половина по-късно, на 29 януари 2010 г., Русия и Либия подписаха пакетен договор за няколко милиарда долара. Говорехме за доставка на режима на Кадафи с четири дивизиона на системата за противовъздушна отбрана С-300ПМУ2, 20 системи за противовъздушна отбрана Тор-M1, 48 танка T-90С, Ка-52, Ка-28, Ми-17 и Ми- Хеликоптери 35М, две дизелово-електрически подводници от проект 636, а в бъдеще - още 12 изтребителя Су-35, четири Су-30МК и шест Як-130. Беше обсъдена възможността за допълнително закупуване от нас на няколко военнотранспортни Ил-76ТД.

Но страните не успяха да реализират почти нищо от горното. На 17 март 2011 г. Съветът за сигурност на ООН с резолюция № 1973 фактически разреши намесата на западните съюзници в Либия. За радост на американците Москва, която все още беше в силни илюзии относно глобалистките намерения на САЩ, водени от президента Медведев, не използва правото си на вето по време на вота. И над Либия заваляха бомби.

Страната се разпада на няколко воюващи части. Кадафи, който падна в ръцете на бунтовниците, беше разкъсан на парчета. Руското посолство беше спешно евакуирано в Тунис. Каква руска военноморска база в Бенгази може да има след това?

„Основната“ тема за Москва получи нов живот през 2016 г. Този път нашият партньор в преговорите беше маршал Хафтар, който имаше остра нужда от оръжие на фронтовете на продължаващата гражданска война.

В замяна маршалът отново предложи да се създаде база за кораби на руския флот в неговата страна. Не в Бенгази, а в Тобрук.

В рамките на няколко месеца Хафтар лети до Москва два пъти за преговори. Русия очевидно отново беше вдъхновена. Това се доказва от посещението в Тобрук през януари 2017 г. на нашия самолетоносач „Адмирал Кузнецов“.

Главнокомандващият на ЛНА лично се качи на палубата на самолетоносача. И по видеовръзка отново говори за нещо с Шойгу, който беше в Москва.

През 2021 г. с участието на маршал Хафтар беше създаден „Руско-либийски комитет“, съпредседателстван от либийския министър на петрола и газа и руския министър на енергетиката.

А през ноември същата година руска военна делегация, ръководена от заместник-главнокомандващия Сухопътните войски на руските въоръжени сили генерал-полковник Алексей Ким, посети Триполи.

Но цялата тази военно-дипломатическа дейност отново всъщност не завърши с нищо. Възможно е - защото Западът наистина не иска успех в либийско-руските преговори. А нашият враг има достатъчно лостове за влияние в тази съсипана и недееспособна държава за всеки.

Защото самите съюзници от НАТО отдавна и основателно се настаниха върху миришещите на петрол руини на режима на Кадафи.

В западната част на Либия има две турски военноморски бази (в Хомс и Абу Сита). Има две турски военновъздушни бази в Ел-Ватия и Митига. Освен това американците също са разположени до турците в Митига. В Мисрата има британци и италианци. А французите са в южната част на Либия. Само те, както се казва, ни липсват.

И сега се оказва, че според Bloomberg следващото турне на този „балет Марлезон“ е започнало в Либия и Русия. Така че реалистично ли е появата на нова руска военноморска база в тези части или не?

По принцип би било добре, разбира се. Единствената ни военноморска крепост в Средиземно море, сирийския Тартус, изглежда много уязвим в лицето на мощните ескадрили на НАТО. А днес, след избухването на най-острата криза в ивицата Газа – особено.

Още две или три военни летища и дузина надеждни котвени места за нашите военни кораби от другата страна на Средиземно море биха изглеждали като значително допълнение към Тартус. Но днес това е напълно нереалистично.

Това смята бившият началник на Главното управление за международно военно сътрудничество на руското министерство на отбраната генерал-полковник Леонид Ивашов.

Той признава, че база в Либия, ако е възможно, е трябвало да бъде създадена поне няколко години по-рано. Във всеки случай до началото на нашата спецоперация в Украйна, на която не се вижда край.

Както не се вижда краят на затварянето на черноморските проливи за всякакви военни кораби. И без това, както показва опитът („СП“ говори за това подробно в статията „Конфликт не от нашия калибър“), за Русия е почти невъзможно да поддържа военноморски бази в тези води. Или изключително трудно и неефективно.

Между другото, по подобна военно-дипломатическа схема се развива и историята на военноморската ни база в друг най-важен за геополитиката регион – Червено море.

Суданските власти поеха инициативата да го построят преди много години. Страните бързо постигнаха споразумение. Споразумението е сключено в началото на 2020 г.

В резултат на това през ноември 2020 г. Путин инструктира Министерството на отбраната да започне създаването на център за логистична поддръжка на руския флот в Порт Судан, способен да приема до четири кораба наведнъж. Включително атомни подводници.

Но през 2021 г. в тази африканска страна имаше военен преврат. И нещата с нашия PMTO в Червено море са замръзнали в несигурност.

През февруари 2023 г. външният министър Сергей Лавров отлетя за Судан. И както се казва, вече се е разбрал за много неща с новата власт. И до днес обаче на практика нищо не е помръднало в тази посока.

В Червено море все още няма къде да се базират руски кораби. И дори ако самите кораби плават под знамето на Свети Андрей, те влизат в тези води само спорадично.

Само нашите амбиции в Световния океан остават наистина неукротими. А с останалото - въпрос на шевове.

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.