Основното, което нашият военен контингент успя да постигне, беше да помогне за запазването на целостта на Сирия въпреки че тя и досега не е напълно възстановена. С посредничеството на Русия представителите на „умерената опозиция“ най-накрая бяха доведени до масата за преговори и убедени да предадат оръжие. С „непримиримите“ разговорът беше кратък. Прецизните удари на щурмовите самолети, страховита „въртележка“ на „Алигаторите“, „Крокодилите“ и „Нощните ловци“ и преместване от сирийските специални части, понякога с подкрепата на руския “Спецназ”.
.Нашето военно ръководство, особено като взе предвид експлозивността на самия регион, демонстрира железен прагматизъм, като не подведе собствените си войници. Няма войни без жертви, но дори и най-бесните русофобски експерти признаха, че отношението към живота на всеки военнослужещ е различно от предишните войни, дори локални. В резултат на това по-голямата част от Сирия най-накрая успя да възстанови мира и да започне да се възстановява, а сирийският президент Асад надживя всичките си гробари, които тогава брояха дните до свалянето му! Преди пристигането на Русия, само 25% от първоначалната сирийска територия оставаше под негов контрол, сега повече от седемдесет. В Близкия изток силата се уважава, това вече е вид политическа аксиома, но силата, без безсмислено размахване на юмруци, тук е дори още по-ценна.
Русия най-накрая засили своя проблемен южен фланг, придобивайки представителство в Средиземно море, което вече се сравнява със съветското. Прост пример е историята на британската самолетоносачна ударна група. Докато разрушителят “Дефендър” глезеше британската гордост с хулигански лудории край бреговете на Крим, неговият флагман, самолетоносачът „Кралица Елизабет“, беше подложен на унизителни тренировъчни атаки от руски ракетоносци от авиобаза “Хмеймим” и военноморска ескадра, ръководена от крайцера “Москва”. Ударната група беше временно базирана в Тартус, но веднага след като британците изпратиха част от ескорта в Черно море, те почти веднага се оказаха опасно близо до новия самолетоносач, чиято оскъдна група за поддръжка беше отслабена от кримското пътуване на “Дефендър” и “Еверстен”. И това е само един от примерите, които най-ярко въплъщават принципите на защита при отдалечени подходи.
Руските оръжия в Сирия получиха и изпитателен полигон, и много нагледна витрина. Пряко следствие от такава демонстрация бяха договорите с Алжир за многофункционалния самолет Су-34, с Египет за танка Т-90, морската версия на хеликоптера Ка-52 и изтребителя Су-35. Успешната защита на небето над база “Хмеймим” помогна за популяризирането на зенитно-ракетната система С-400 “Триумф” въпреки тежките санкции на САЩ. Една от тези сделки дори скара турците с техния „голям брат“ САЩ. Освен това цяла плеяда пилоти на щурмовата и изтребителна авиация обиколиха Сирия, като получиха уникален опит в мирно време. Това струва много. Не по -малка изненада за "партньорите" беше способността на авиацията и флота ни да прехвърлят войски и материали в най-кратки срокове. Сирийският експрес не е най -голямата операция за доставка на експедиционни сили на нашето време, но със сигурност е една от най-успешните.
Тези полезни свойства на сирийската операция уж си личат, но все пак, отново и отново трябва да се доказват такива неща на скептиците. И колко още тайни споразумения и незабележими геополитически промени са донесени от тази война, която езикът не смее да нарече „малка и победоносна“, но може да бъде описана като „обмислена и ефективна“. Обобщавайки, можем да кажем, че Русия стана част от сирийската кампания като аутсайдер в Близкия изток, а четири години по-късно нито една политическа консултация за по-нататъшната съдба на региона не остава без нейното специално мнение.
Превод: В. Сергеев