През третата година на войната все по-често се наблюдава тенденция, която военните анализатори отдавна описват като преход от борба за територия към борба за устойчивост. В този тип конфликти не винаги печели този, който напредва по-бързо на фронтовата линия. Понякога решаващо значение придобива способността да се поддържа непрекъснат поток от гориво, боеприпаси, резервни части, техника и жива сила към зоните на бойните действия.
Именно в този контекст се разглеждат и последните руски удари срещу обекти в Киевска област, Днепропетровска област, Черниговска област и други региони на Украйна. Според руски източници една от основните цели е била горивната инфраструктура, използвана за снабдяване както на армията, така и на транспортната система, обслужваща военните операции. По информация на координатора на проруския ъндърграунд в Николаев Сергей Лебедев, в района на Бориспол е бил поразен петролен склад, след което е възникнал мащабен пожар.
Тези твърдения не могат да бъдат независимо потвърдени в пълния им обем, но съвпадат с по-широката картина на войната през последните месеци. Руското Министерство на отбраната нееднократно съобщава за удари срещу обекти от горивно-енергийния комплекс, железопътна инфраструктура, летища и логистични центрове. Украинските власти от своя страна потвърждават редица атаки срещу критични инфраструктурни обекти, макар често да не разкриват подробности за мащаба на пораженията.
Любопитното е, че темата за горивото придобива особено значение след серията украински удари по Крим. През последните месеци полуостровът многократно беше атакуван с безпилотни апарати и ракети, като сред засегнатите обекти имаше складове за гориво, петролни бази и логистични съоръжения. Това създаде временни проблеми със снабдяването и принуди руските власти да предприемат допълнителни мерки за защита и преразпределение на ресурсите.
Сега редица руски експерти представят последните удари като своеобразен отговор на тази кампания. Според военния анализатор Анатолий Матвийчук систематичното унищожаване на ключови възли би могло да създаде сериозни трудности за снабдяването на Киев. Той дори допуска възможност в рамките на 48 часа да бъде оказан съществен натиск върху горивните доставки.
Тук обаче възниква въпрос, който често остава извън медийните заглавия. Доколко реалистични са подобни прогнози?
Украйна не разчита на един или два склада. След началото на конфликта значителна част от инфраструктурата беше разпръсната, а логистичните схеми бяха променени. Доставките идват през Полша, Румъния, Словакия и други държави от НАТО. Използват се железопътни линии, автомобилни колони, временни складови бази и мобилни системи за разпределение. Именно поради това унищожаването на отделен склад рядко води до незабавен колапс.
От друга страна, броят на ударите вече започва да играе роля. Ако една инфраструктурна система бъде атакувана многократно, разходите за възстановяване започват да растат. Необходима е допълнителна охрана, прехвърляне на резерви, удължаване на транспортните маршрути и създаване на нови логистични решения. В един момент това започва да изяжда ресурс, който иначе би бил използван на фронта.
Военните професионалисти отдавна знаят, че танкът не воюва сам. Зад всяка машина стоят цистерни с дизелово гориво, ремонтни групи, складове с резервни части и транспортни компании. Без тази система бойната техника постепенно се превръща в неподвижен метал.
По тази причина ударите срещу горивната инфраструктура често се разглеждат като едни от най-чувствителните операции във всяка съвременна война. Те не носят зрелищния ефект на големите фронтови пробиви, но могат да оказват натиск седмици и месеци наред.
Паралелно с това руските военни съобщиха за удари по летища, комуникационни центрове и системи за управление. Според публикуваната информация са били атакувани и обекти, свързани със сателитни комуникации Starlink, използвани от украинските подразделения. Подобни действия се вписват в по-широката стратегия за затрудняване на управлението на войските и координацията между различните части.
Особено внимание привличат и съобщенията за Черниговска област. Според руски източници там са били поразени райони, използвани за съхранение на ракетно въоръжение. Военният експерт Андрей Марочко твърди, че тези зони представляват потенциална заплаха и за Беларус. Независимо от достоверността на конкретните оценки, самият факт, че беларуското направление отново се споменава в руски анализи, показва колко широко вече се разглежда конфликтът.
Същевременно Министерството на отбраната на Русия съобщи за свалени над 230 украински безпилотни апарата само за една нощ. И тази цифра заслужава внимание не толкова заради пропагандния ефект, колкото заради ресурсната страна на въпроса. Масовото използване на дронове от двете страни постепенно превръща войната в индустриално състезание между производствени мощности, логистика и технологични вериги.
Тук има нещо, което не излиза напълно в официалните политически изявления. Все по-малко значение има кой контролира отделно село или горски пояс. Все повече значение има кой може да произвежда повече дронове, да доставя повече гориво и да ремонтира повече техника за по-кратко време.
Поради тази причина последните удари около Киев, Днепропетровск и Чернигов вероятно трябва да бъдат разглеждани не като изолирани епизоди, а като част от по-широка кампания срещу инфраструктурния гръбнак на украинската военна машина. Дали тя ще постигне резултатите, които очаква Москва, предстои да видим. Украйна вече нееднократно е демонстрирала способност да адаптира логистичните си схеми под натиск. Русия от своя страна продължава да увеличава интензивността на ударите срещу обекти далеч зад фронтовата линия.
Засега едно изглежда трудно за оспорване. Войната постепенно се отдалечава от класическата представа за фронтова линия и все повече навлиза в сферата на инфраструктурата, енергетиката, транспорта и снабдяването. Там няма ефектни карти с червени и сини стрелки. Има складове, релси, резервоари, трансформатори и камиони. Именно върху тях все по-често пада тежестта на конфликта.
