/Поглед.инфо8 С.Ф. Шарапов за икономическото задушаване на Русия

Продължавам разговора за творческото наследство на руския икономист и общественик Сергей Федорович Шарапов (1855-1911). В основния си труд „ Хартиената рубла “ (1895), както и в другите си произведения, Сергей Федорович, от една страна, остро и много уместно критикува много аспекти от икономическия живот на тогавашна Русия и икономическата политика на тогавашното правителство; от друга страна, предлага детайлни начини за преодоляване на идентифицираните проблеми.

Изненадващо е колко от икономическите проблеми, идентифицирани от Шарапов по това време, са подобни на икономическите проблеми на Русия днес.

Кой днес в Русия не знае фразата "таргетиране на инфлацията"! Той е възприет от Банката на Русия от лексикона на "Вашингтонския консенсус" (неофициален набор от правила за икономически либерализъм, насърчаван от Вашингтон чрез МВФ). Това означава курс на Централната банка за намаляване на инфлационния ръст на цените. Прословутият „Вашингтонски консенсус” предлага на Централната банка да компресира паричното предлагане като единствен начин за такова „таргетиране”.

Когато учих в съветски университет преди повече от половин век, съвсем правилно ни казаха, че промените в цените са симптом на по-дълбоки причини, преди всичко дисбаланс между паричното предлагане и масата от стоки. Промяната в съотношението в полза на паричното предлагане поражда инфлация, в полза на стоковата маса – дефлация. И ако първото се случи, тогава би било по-правилно не да се компресира паричното предлагане, а да се увеличи предлагането на стоки.

Въпреки това, при "Вашингтонският консенсус" - идеологията на монетаризма, - не е обичайно да се мисли за стоки и реална икономика. Монетаризмът е изкуството на паричната и финансова манипулация. Така че Банката на Русия, претендирайки, че се бори с инфлацията, се занимава с парични манипулации и удушаване на реалния сектор на икономиката.

Има такъв показател - " монетизация на икономиката ". Той изразява съотношението на паричното предлагане (парично + непарично) към брутния вътрешен продукт (БВП). Според оценките на МВФ през 2020 г. тази цифра за Китай е била около 200%, за Япония е била близо 200%, за много западноевропейски страни е била в района на 100% (плюс или минус), за Съединените щати е била 70%. Но Русия има около 45%. При такова ниво на монетизация, което Банката на Русия поддържа, като се позовава на нейното „таргетиране“, се създава недостиг на оборотен капитал, парите стават скъпи (високи лихвени проценти по заеми).

В продължение на много години никога не съм чувал Неглинка поне веднъж да предлага премахване на инфлационното покачване на цените чрез увеличаване на масата на стоките. Но това не е трудно: достатъчно е да се предложат заеми на реалния сектор при умерен лихвен процент, който е по-нисък от доходността на фирмата-кредитополучател. Уви, това дори не се обсъжда.

Но така е било в Русия и приживе на Шарапов, в края на 19 и началото на 20 век. По това време няма и следа от МВФ или „Вашингтонския консенсус“, но правилото на западната финансова наука за задушаване на реалната икономика вече се прилага от Държавната банка на Руската империя и Министерството на финансите.

Това правило не е нищо повече от религиозна догма, наречена "икономически либерализъм". Правилото е: по-добре да имаш по-малко пари, отколкото повече от необходимото. Между другото, Шарапов обръща внимание на факта, че религията на "икономическия либерализъм" не може да даде ясен отговор на въпроса: колко пари са необходими на икономиката? Много ли са в обращение в момента или малко? И днес проповедниците на "икономическия либерализъм" се бъркат в отговорите на този въпрос.

В продължение на половин век (от момента на реформите от 1860-те до революцията от 1917 г.) паричните власти на Русия „изцедиха паричното предлагане“, тоест задушиха руската икономика за радост на враговете на страната ни и западни лихвари. В средата на 19 век един жител на Русия е имал средно около 30 рубли, което се равнява на 120 френски франка. До 1914 г. тази сума е намалена на 10 рубли, или 25 франка. Същият показател за западните страни е равен на: в Германия - 115; САЩ - 125; Англия - 140; Франция - 140 франка ( Антонов М. Икономическа доктрина на славянофилите. М: Институт на руската цивилизация, 2008 г., стр. 299)

Ето и обобщение на четири десетилетия (1857-1906) на финансови реформи, насочени към "парично удушаване" на руската национална икономика, направено от Шарапов в неговата лекция " Земя и свобода ... без пари ", изнесена през 1907 г.:

Към 1 януари 1857 г., според официалните сведения, в обществено обращение е имало... 2 048 297 000 рубли. Държавният бюджет през 1857 г. е 255 милиона рубли, а в империята има 65 милиона жители.

Към 1 януари 1906 г. според балансите на Държавната банка в обращение са били... 2 260 800 000 рубли. - само с 212 ½ милиона рубли, или едва 10% повече от 1857 г., докато държавният бюджет нараства със 700%, надхвърляйки 2 милиарда рубли; броят на жителите се е увеличил 2 ½ пъти, достигайки 145 милиона души, а селското стопанство, промишлеността и търговията, и всъщност цялото население, което напълно е преминало от препитание към парична икономика, се нуждае от значително повече оборотни средства, отколкото през 1857 г.“

Хората в Русия отлично разбираха, че икономическата бъркотия, бедността, разрухата на фермите, ниската конкурентоспособност на местния стокопроизводител на световния пазар се пораждат от липсата на пари, което потиска работната енергия и желанието за работа. Най-грамотните представители на народа се опитаха да се доберат до „върховете“, за да обяснят на столичните власти, че е необходимо да се включи допълнителна сума пари в обращение.

Например, ростовският търговец Г. Паршин изпраща писмо през 1885 г. до тогавашния министър на финансите Бунге. Отбелязвайки тежкото положение на индустрията и търговията, причинено от намаляването на парите в обръщение (дефлация), Паршин предлага изход от тази ситуация: „... единственият начин ... е необходимо например да се издадат например 200 милиона кредитни бележки и да се използват за започване на държавна работа в различни части на Русия за сметка на хазната ...

И че нашата рубла ще бъде евтина на задграничния пазар, защото много ще се издава, но в нашата родина ще отиде за пълна монета и това ще постигне по-малък износ на нашите стоки в чужбина и ние ще купим всичко в нашата родина ... и ако нашата рубла в казаното мнение , всичко необходимо за сградите и ежедневието ни ще се работи в нашите фабрики и нашите хора ще печелят .... Това ще постигне пълна конкуренция между Русия и чужбина “ (цитирано от: Власенко В.Е.Паричната реформа в Русия 1895-1898 г - Киев, 1949, с. 134-135).

За съжаление, руските власти пренебрегнаха подобни призиви на руския народ.

Хората направиха всичко възможно да се противопоставят на дефлационните експерименти на финансовите власти. Създадени бяха кредитни кооперации и взаимозаемни дружества. Търговците и предприемачите, където можеха, заменяха парите с менителници или бартер. Някои от най-енергичните предприемачи създадоха свои собствени пари.

Най-яркият пример са парите на С.И. Малцев . Малцев (правилно - Малцов ) Сергей Иванович(1810-1893) - руски индустриалец, кавалерийски гвардеец, генерал-майор в оставка, почетен член на Обществото за насърчаване на руската търговия и индустрия. Изключителен представител на благородното и индустриално семейство Малцови. Той създава и използва собствените си пари в своята доста автономна икономика, която се простира в няколко губернии и включва няколко десетки фабрики, заводи и други предприятия. Тези местни пари се наричаха „ касови бележки “ на фабричния район Малцовски и се разпространяваха в този район заедно със законните банкноти (виж: Парамонов О.В. „Банкноти на фабричния район Малцовски през 19 век. „Бележки“ на Негово Превъзходителство С.И. Малцов “). М.: 2001).

Шарапов се възхищава на енергията и предприемаческия талант на С.И. Малцов, свидетелствайки за предприемаческия дух на руския човек като цяло: „ И че можем да работим, че знаем как да водим бизнес, само господа, които не са запознати с бизнеса в Русия, могат да поискат доказателство за това. Толкова сме свикнали да боготворим всичко чуждо и да оплюваме всичко „домашно“ (самата дума е ирония), че изобщо не забелязваме многото отлично инсценирани афери у нас, не само че не отстъпват на „Европа“, но и надминават това е особено важно, когато онези трудности, които заобикалят руския индустриалец.

Вземете например покойния С.И. Малцев. По обема на това, което направи, по духа на работата и по голямата инициатива, която се разгърна тук, няма да ми посочите друга такава работа нито в Европа, нито в Америка.“ (Шарапов С. Чуждият капитал и нашата финансова политика).

Въпреки това известният фабричен квартал на Малцевите с десетки предприятия и десетки хиляди работници в края на 19 век започва постепенно да запада. И не става въпрос за грешките на С.И. Малцев или болестите, които започнаха да го побеждават. Факт е, че властите не можеха да допуснат никакви пари, които не се „вписват“ във финансовата теория, да циркулират на огромна територия (и дори в условия, когато Министерството на финансите се готвеше да „зарадва всички“ със „златната рубла“ ).

Шарапов горчиво заявява: „Защо това нещо умря? Единствената причина е, че на Малцев внезапно му беше забранено да печата собствените си пари (пари, които винаги вървяха и не познаваха злоупотреба), а държавни пари не получи под формата на необходимия кредит. Кръвта се отдели от жив организъм, но организмът беше роден толкова мощен, че все още диша, но - уви! – вече е инвалид и трудно може да се справя .

Липсата на пари, отбелязва Шарапов, потиска и обезценява труда: „ Политическата икономия определя капитала като концентриран минал труд, който е инструмент за нов труд. Липсата на банкноти, повишавайки плащането за наемане на капитал, го отделя, отрязва от труда на бъдещето, обезценява, парализира този труд, дава го в робство и поставя празните елементи в положение, което преобладава в страната, трудовите елементи в робството им.

Колко уместна е тази разпоредба за разбиране на настоящата политика на паричните власти на Руската федерация, "борба с инфлацията" чрез компресиране на паричното предлагане! Създаването на дефицит на пари е изгодно само за тези, които търгуват с пари, тоест лихварите.

Шарапов директно казва, че при сегашната финансова система в Русия бяха заменени само формите на крепостничеството, а новата форма на крепостничество се оказа още по-трудна: „ Опитвайки тези съображения в живота, е лесно да се разбере, че това не е за Америка, а за Майка Русия, където само благодарение на западната финансова доктрина, която отклони очите на руското финансово ведомство през изминалия четвърт век, вместо старото добродушно правно крепостничество, се появи нова, хиляда пъти по-трудно, се създаде - икономическо крепостничество.

Господа: борсови посредници, дискаунтъри, спекуланти, рентиери, чиновници.

Роби: земевладелци, фермери, индустриалци, работници.

Ето какви са преките последици от липсата на банкноти и в същото време точните й признаци .

Любопитно е, че сред „господата“ на Шарапов са финансистите (обменници, дискаунтъри, спекуланти), но и чиновниците и служителите. Днес виждаме този „брак по сметка“ между банкери и чиновници – както в Русия, така и по света.

В Русия липсата на пари в обръщение допринесе за факта, че правното крепостничество беше заменено от икономическо крепостничество. Колко точно! Сегашната система не трябва да се нарича "пазарна икономика" или дори "капитализъм", а, както С.Ф. Шарапов описва, " икономическо крепостничество "!

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели