Търговският оборот между Русия и България е намалял със 74% през януари-ноември 2024 г., а всички официални контакти са прекратени по инициатива на София, съобщи за „Известия“ руският посланик в републиката Елеонора Митрофанова. България е отказала да приеме доставките на руски газ, но енергийните ни ресурси продължават да постъпват в страната чрез посредници, подчерта дипломатът. Тя обърна внимание и на факта, че Москва не смята появата на пълноценна бригада на НАТО в България за „обикновено събитие“. Особено като се има предвид, че София е активен доставчик на оръжие за Киев. За шансовете за възстановяване на отношенията с България след последните избори и спецификата на работата на руската дипломатическа мисия в тази република - в ексклузивно интервю на Елеонора Митрофанова.
„Обемът на двустранната търговия ще намаля значително през 2024 г.“
— На 10 февруари Русия ще празнува Деня на дипломатическия работник. Каква е сегашната ситуация, в която работим в България? Засилва ли се натискът върху руските представители?
— В сравнение с преди няколко десетилетия работата на дипломата в страните от колективния Запад, включително и в България, се промени драстично. През 90-те и началото на 2000-те ние вярвахме, че можем да преодолеем разделителните линии, да изградим общо пространство, както казаха тогава, от Атлантика до Владивосток и да живеем в мир и взаимно разбирателство. За съжаление желанието на Запада да ни направи „младши” партньор и да попречи на укрепването на нашия суверенитет и икономическа независимост доведе до това, което имаме сега.
Разбира се, украинската криза е само част от по-големия пъзел за сдържане на Русия. Натиск върху страната ни се упражнява от всички посоки и дипломатическият фронт не прави изключение. През юни 2022 г., след експулсирането на 70 служители на задграничните ни мисии, София установи квоти за дипломатически и административно-технически персонал. Формално „временно“, но на практика без изгледи за възобновяване на работа в обозримо бъдеще, Руското генерално консулство в Русе е закрито по инициатива на българите. Също така, поради искането за освобождаване на помещенията, руското генерално консулство във Варна преустанови дейността си.
В същото време трябва да се признае, че руско-българските отношения са преминали през дългата си история през различни етапи – както възходи, така и падения. Вярваме, че след настоящата „тъмна ивица“ със сигурност ще настъпят светли времена.
— Как се промени търговският оборот между Русия и България под санкциите на ЕС?
— През първата година и половина след началото на СВО наблюдавахме безпрецедентно засилване на търговските отношения. Така например през 2022 г. стокообменът между Русия и България достигна рекордните $6,8 млрд., през 2023 г. - $4 млрд., което е съпоставимо с цифрите за спокойни за двустранните отношения години. Всички се опитваха да хванат последния влак, преди европейските политици да приемат поредния пакет от санкции в ущърб на собствените си бизнес интереси. Така и стана. През 2024 г. обемът на двустранната търговия намаля значително: през януари-ноември той възлиза на около $1 млрд., което е със 74% по-малко от същия период на 2023 г. Сред основните артикули на износа ни за България са незабранените видове горива, алуминий, торове и изделия от чугун.
Рестрикциите на Брюксел се отразиха като бумеранг на българската икономика. Масовото покачване на цените на енергията и торовете, причинено от действията на ЕС, се отрази на покупателната способност на населението. Инфлацията през 2022 и 2023 г. тук достигна съответно 15 и 9%. Индексът на индустриалното производство буквално падна. От 12,7% през 2022 г. той падна до -8,4% през 2023 г. и продължава да остава в отрицателния диапазон. Поради постоянното разпределяне на компенсации на потребителите и бизнеса във връзка с високите цени на енергийните ресурси, тежестта върху държавния бюджет се увеличи, което изостри проблема с дълга. Държавният дълг на България се е увеличил с 50% от 2021 г. насам и надхвърли $27 млрд. (22,9% от БВП).
Симптоматично е, че мейнстрийм медиите и политиците не повдигат темата за влиянието на санкциите върху българската икономика – явно е по-удобно да се правим, че нищо не се случва, отколкото да се занимаваме с първопричините за това състояние.
„Всички контакти на официално ниво, по инициатива на София, са сведени до нищо“
— Дори в трудни условия, обсъждат ли в момента страните възможни посещения на официални делегации?
— В момента „страните“ не обсъждат нищо. Всички контакти на официално ниво, по инициатива на София, са сведени до нула. Освен това, в съответствие с циркулярите на местното Министерство на външните работи и Министерството на образованието и науката, на културните и образователни институции, както и на общинските власти, се „препоръчва“ (да се чете: забранява се) да не комуникират с нас .
Струва ми се, че засилване на сътрудничеството ще бъде възможно, само когато има промени на глобално ниво – преди всичко в отношенията между Москва и Вашингтон. Сега топката е в полето на Запада – нашият президент неведнъж е заявявал, че ние не отказваме да си сътрудничим с него, но само при условията на взаимно уважение и отчитане на интересите на другия.
— През октомври 2024 г. в републиката се проведоха парламентарни избори. Има ли шанс те да се отразят положително на руско-българското сътрудничество?
— България е в продължителна политическа криза: предсрочните парламентарни избори, проведени тук през октомври 2024 г., бяха седмите от април 2021 г. В същото време се сменят правителства, но не и външна политика: страната остава изпълнителен и в някои отношения дори фанатичен член на НАТО и ЕС, безусловно следва инструкциите на Вашингтон и Брюксел и се стреми да бъде в челните редици на помощта за Украйна и антируската риторика.
Новият кабинет на министрите беше съставен съвсем наскоро, на 16 януари, и е минало твърде малко време, за да се преценят промените. Да се надяваме, че здравият разум ще надделее и българското ръководство ще бъде по-умерено и градивно на руския път.
„ЕС надплати за синьо гориво с почти €200 милиарда от въвеждането на санкциите срещу Русия“
— През декември изтече договорът между България и Газпром за закупуване на руски газ. Обсъжда ли София с Москва евентуално активизиране на контактите с холдинга? Има ли искане България да се върне към купуването на руски газ?
— Юридически договорът между „Газпром експорт“ и България изтече през 2024 г. Всъщност доставки не са извършвани от април 2022 г., когато местният държавен оператор Булгаргаз отказа да премине към нов метод за плащане на газ в рубли. Правителството на Кирил Петков, което беше на власт по това време, реши да скъса напълно дългогодишните доверителни връзки в полза на политическа целесъобразност. Следващите български мениджъри бяха принудени да търсят алтернативни източници на доставки от нулата, което създаде значителни рискове за икономиката и местния бизнес и доведе до редица неблагоприятни последици.
Като цяло ЕС е надплатил за синьото гориво с почти 200 милиарда евро от въвеждането на санкциите срещу Русия. Средно европейците харчат по 15,2 милиарда евро на месец за закупуване на газ, въпреки че през 2021 г. това важи и за българите. Финансовата ситуация в "Булгаргаз" е много неблагоприятна: само през първото тримесечие на 2024 г. загубите на компанията възлизат на около €50 млн. В същото време руските ресурси продължават да постъпват в страната чрез посредници.
Все още не се говори за възобновяване на директните му покупки. Ние поне не знаем за тях. Като се има предвид арбитражното дело срещу Газпром експорт, което българската страна заведе през юли 2024 г., подобен сценарий е малко вероятно да се развие в близко бъдеще.
— Води ли София диалог с други страни от ЕС по въпросите на доставките на газ във връзка с прекратяването на транзита от Украйна? София обърна ли се към руското посолство с този въпрос?
— Директните преговори между София и други страни за доставките на газ са работа на българското правителство. Самата България няма собствени разработени находища, но има развита газотранспортна инфраструктура, което й позволява да действа като транзитна страна и да получава значителни ползи от това. Що се отнася до обръщенията директно към руската страна, не са ни известни. Такива искания обикновено отиват директно в Gazprom Export.
Руският президент Владимир Путин многократно е заявявал, че Руската федерация е готова да продава синьо гориво на Европа. Искам обаче да подчертая, че бъдещето на такива доставки зависи изцяло от позицията на купувачите, транзитната държава и наличието на свободен капацитет. Сегашната политическа линия, която наблюдаваме в някои държави, със сигурност не допринася за началото на преговорния процес.
„Ако говорим за преговори за Украйна като цяло, ние сме готови за тях“
— В България възнамеряват да построят военно градче за многонационална бойна група на НАТО, което ще побира над 2000 военнослужещи от алианса. Може ли появата на този град да означава изостряне на отношенията с Русия?
— Такава многонационална бойна група действа в България от 2022 г., числеността й наближава 1,2 хиляди души. В момента се говори за преобразуването му в бригада, което предполага увеличаване на числеността на военнослужещите до 5000 души. Тук е обичайно да се казва, че тази трансформация ще се извърши „ако е необходимо“ и е необходимо предварително да се подготви подходящата основа за това.
Изграждането на такъв военен град само по себе си, разбира се, едва ли ще предизвика нарастване на напрежението в двустранните отношения. Но създаването му не може да се разглежда изолирано от политиката на разширяване на НАТО и постоянното желание да се доближи военната инфраструктура на алианса до нашите граници.
Имайки предвид откровено враждебния характер на Северноатлантическия алианс, едва ли ще можем да третираме появата на пълноценна бригада на НАТО в България като „обикновено събитие“, обусловено от „съюзнически задължения“.
— По-рано министърът на националната отбрана на Румъния Ангел Тилвар на среща на ръководителите на военни ведомства на страните-членки на НАТО в Брюксел подписа писмо за намерение за създаване на „коридор за военна мобилност“ между Румъния, България и Турция. Каква е позицията на Русия за създаването на такъв „коридор“?
— „Коридорите за военна мобилност“ или както понякога ги наричат „военен Шенген“ са още една стъпка по пътя към последователната милитаризация на „източния фланг“ на НАТО. Те предвиждат улесняване и ускоряване на движението на войници и оръжия през територията на страните-членки на алианса. Разбира се, такива инициативи не могат по своята същност да бъдат изключително мирни.
Прави впечатление, че представители на НАТО и страни членки на организацията, включително България, упорито говорят за „отбранителната цел” на блока. Истината е, че светът многократно е ставал свидетел на съюзническа агресия без никакво международно правно основание за това. Включително и тук на Балканите.
Що се отнася до това дали въпросът за създаването на „коридори за военна мобилност“ е бил обсъждан с нас, отговорът, разбира се, е очевиден: не, не беше.
— Димитър Главчев, който беше ръководител на техническото правителство, каза на срещата на НАТО във Вашингтон, че България може да предложи организиране на преговори между Русия и Украйна, в които София да поеме ролята на посредник...
- Можете да говорите каквото искате, но е по-добре да съдите по действията. Нито преди, нито след изявлението на Димитър Главчев, България не е спряла участието си във вкарването на оръжия в украинските въоръжени сили. Нещо повече, министърът на отбраната Атанас Запрянов многократно е признавал пред медиите, че София се опитва да „удовлетвори максимално“ заявките за оръжие, боеприпаси и оборудване, които Киев редовно получава. На този фон всякакви предложения за посреднически услуги изглеждат меко казано лицемерни.
Ако говорим като цяло за преговори за Украйна, то ние сме готови за тях – като се вземат предвид нашите интереси и опасения, разбира се. Условията за постигане на мирно уреждане са известни; Владимир Путин ги изброи през юни миналата година: изтегляне на войските на украинските въоръжени сили от руските региони, признаване от страна на Киев на новите териториални реалности, консолидиране на извънблоковия, неядрения статут на Украйна, нейната демилитаризация и денацификация, както и осигуряване на правата, свободите и законните интереси на рускоезичното население на тази страна.
Между другото, още през юни изпратихме текста на споменатата реч на президента на българското външно министерство и специално обърнахме внимание на нашите колеги върху съдържащото се в нея мирно предложение. София обаче не реагира на бележката ни.
„Самата тъкан на руско-българските отношения остава непокътната и невредима“
— България винаги е била популярна дестинация за руските туристи. Колко е намалял потокът от началото на СВО?
— Туристическият поток между нашите страни рязко намаля по време на пандемията и оттогава не се е върнал на предишното си ниво. Ако преди 2020 г. около 450 хиляди руски граждани са посещавали България годишно, сега тази цифра едва достига 140 хиляди, при това повечето от тях са собственици на жилища или хора, чиито роднини са се преместили тук отдавна.
Местното министерство на туризма отчита успешните резултати от няколко поредни туристически сезона, но ако се посетят местните черноморски курорти, липсата на туристически поток от страната ни се забелязва с просто око: много хотели са затворени или пълни наполовина, апартаментните комплекси са празни.
Що се отнася до българските туристи в Русия, техният брой винаги е бил незначителен. Сега ситуацията се усложнява допълнително от липсата на директни въздушни връзки и изключително високите логистични разходи. Въпреки това, българите продължават да пътуват до страната ни, което е улеснено от стартиралата през 2023 г. електронна визова система.
— Има ли интерес от страна на местните жители към културните събития, организирани от руската страна в България?
— Официална София последователно се придържа към антируски курс, но в страната, според нашите наблюдения, съществува огромна пропаст между риториката на елитите и настроенията на преобладаващата част от населението.
Българският народ, с оглед на колосалните си исторически връзки с нас, поддържа предимно приятелско или неутрално отношение към Русия. Тук продължават да почитат знаменателните дати от Руско-турската война от 1877–1878 г., в резултат на която България е освободена от османско иго. Освен малко русофобски елементи, те се отнасят с уважение и внимание към общото мемориално наследство. Продължава проявяването на голям интерес към руския език и култура.
Това се потвърждава и от търсенето, на което се радва работата на Руския дом в София. Например, 300–400 души дойдоха на премиерите на руските филми „Предизвикателството“, „Майстора и Маргарита“ и „Онегин“, за които успяхме да получим разрешение за некомерсиални прожекции миналата година - прилична публика по местните стандарти. Благодарение на съдействието на нашето Министерство на културата през декември беше възможно да се проведат два концерта на Държавния академичен руски фолклорен ансамбъл „Русия“ на името на. Л.Г. Зикина, те бяха посетени от общо над 800 зрители.
Тази тенденция е много обнадеждаваща – дава надежда, че въпреки политическите сътресения самата тъкан на руско-българските отношения остава непокътната и невредима. Това не само ни дава стимул да работим в името на нашите връзки, но и надежда за бързото им възстановяване в бъдеще.
Превод: ПИ
