/Поглед.инфо/ Сред многото изводи, които руското ръководство трябва да направи от хода на специалната военна операция по демилитаризация и денацификация на Украйна, един от основните без съмнение е не много приятният факт, че сред различните държави, с които Москва изглежда има „партньорски“ и дори „приятелски“ отношения, всъщност няма нито една такава, която да мине за военен съюзник на Русия.
Уви, изминалите шест месеца изключително убедително показаха, че дори онези държави, с които тя е свързана със съответните споразумения, меко казано, изобщо не горят от желание да бъдат „в един окоп“ с руската армия.
Освен това потребителският подход към същите тези споразумения, показан от тези, които са твърде свикнали „в случай на спешност“ да се крият зад „широкия гръб“ на Москва, изобщо не се променя.
Освен това примерът на същия Казахстан убеждава, че предоставянето на ефективна и своевременна помощ на някого може да се обърне срещу руските интереси. Всичко това ни принуждава да „поставим острие“ на явно спешната необходимост от преразглеждане на държавната политика в тази област като такава.
ОДКБ "без Б"...
Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКБ) може да се счита за единствената структура с участието на Русия, повече или по-малко бореща се (или по-скоро дърпаща се доскоро) за титлата „военен блок“, макар и с известно съмнение.
Напомням, че тя включва освен нашата страна, Армения, Беларус, Киргизстан и Казахстан с Таджикистан. Новата световна война в Украйна продължава повече от шест месеца - и какво виждаме? Ако не участието в нея, то поне явната външнополитическа подкрепа на поне една от изброените държави? Тях ги няма с думата "абсолютно". Единственото изключение е Беларус. Макар че…
А по отношение на Минск има редица много сериозни въпроси относно участието му в събития, които го засягат най-пряко. Няма да навлизам в подробности, тъй като те изискват съвсем отделна дискусия, ще се спра само на две точки.
Първо, както призна самият Александър Лукашенко, именно на украинска територия са били обучавани бойци за белоруския Майдан. Сега онези, които са решени да вземат властта в страната не по мирен начин, трупат истински боен опит там. Днес руската армия се бори с тази публика.
Второ, в Киев неведнъж са се чували призиви за нанасяне на Беларус или „превантивни удари“, или „възмездни удари“. И далеч не е факт, че те ще останат празна риторика. Ако бъдат дадени подходящи команди от Вашингтон, същите „Хаймарси“ ще ударят ако не по Минск, то по граничните градове и села.
Нещо повече, самохвалните обещания за „разгромяване на беларуската армия за три дни“ и отнемане на местната столица „от нальот“ на укронацистите, че „змагарите“, които сега са узрели с тях, също са били дадени повече от веднъж. Наистина си струва Батька да се замисли, но...
От друга страна, нещата са още по-зле с всички останали членове на ОДКБ. И може би най-лошото - с Казахстан, където през януари тази година, малко повече от месец преди началото на СВО, за първи път бяха използвани колективните сили на Организацията - за възстановяване на реда, спасяване на страната от кървави хаос и се потопете в бездната на истинска гражданска война.
Операцията по умиротворяване и възстановяване на конституционния ред беше проведена светкавично и без преувеличение блестящо. Да се нарече просто черно обаче това, което сегашният президент на Казахстан Касим-Жомарт Токаев, който се озова на високия си пост единствено благодарение на навременните и компетентни действия на партньорите от ОДКБ (на първо място Русия), се отплати за всичко това с неблагодарност, би означавало силно подценяване на дълбочината на извършеното от него предателство.
Какво струва един демарш на тази фигура по време на Петербургския международен икономически форум, когато той говори в изключително остра форма за „неприемливостта“ на признаването от Казахстан на Донецката и Луганската народни републики!
Русофобията в тази страна, която при Назарбаев носеше предимно „меки“ и „пълзящи“ форми, достигна съвсем ново ниво и се засили на моменти. Астана бързо продължава сближаването си със Запада и преди всичко с Великобритания, която е най-големият враг на Русия.
Между другото, там с по-бързи темпове се развива и военното сътрудничество (същите съвместни учения) със страните от НАТО. Стигна се дотам, че Казахстан беше буквално хванат за ръката в доставката на оръжие на киевския режим, по време на което беше готов да предостави на укронацистите всичко, включително бойни самолети. Това са "съюзниците"! С такива съюзници, врагове определено не са ни нужни.
Не търсим ли там?
Друг пример (макар и от малко по-различна „опера“) е поведението на Армения, която не толкова отдавна беше спасена от пълно военно поражение и катастрофа на държавно ниво само с намесата на Москва в поредния й конфликт с Азербайджан за Нагорни Карабах.
Ще рискувам да се забъркам в каша, но ще кажа, че през цялото време на СВО никой не е чул или прочел за нито един случай на пристигането на арменски доброволчески отряди на предната линия или прехвърлянето на помощ от Ереван за руската армия, или поне жителите на Донбас. Поне под някаква форма и в най-малки обеми. Повтарям, може би не знам нещо - но по-скоро просто нямаше нищо подобно.
В същото време, веднага щом военните действия избухнаха отново на линията на съприкосновение в Карабах, арменският премиер Никол Пашинян веднага се втурна за помощ на добре познат му адрес. В същото време той се позовава на член 4 от договора, който руската страна трябва да изпълни, „за да възстанови териториалната цялост на страната и да осигури изтеглянето на азербайджанската армия от Армения“. Нека ви напомня съдържанието на този член:
"Ако една от участващите държави бъде подложена на агресия от която и да е държава или група държави, то това ще се счита за агресия срещу всички държави-участнички в този договор."
Всъщност провокацията на азербайджанските военни, очевидно започната и осъществена по пряко внушение на нашите „заклети приятели“ от Запада, имаше за цел да въвлече Москва в нов военен конфликт – да отклони сили и средства от театъра на СВО.
Според някои оценки разчетът е направен и за провалянето на самаркандската среща на върха на ШОС, което предизвиква остър пристъп на крайно раздразнение в „колективния Запад“.
По един или друг начин не беше възможно да се осъществи този план (поне досега) - в зоната на конфликта бяха изпратени само военни наблюдатели от ОДКБ и военните действия бяха прекратени. Това обаче вероятно не е краят на историята.
Някой упорито се опитва да разпали военен конфликт между Таджикистан и Киргизстан - и, очевидно, облагодетелстваните там са същите като от обострянето в Нагорни Карабах.
Русия упорито се въвлича в локални конфликти, в които изглежда е длъжна да се намеси по силата на договора, който, както показва практиката, работи изключително в една посока. Та има ли нужда държавата ни от това изобщо?
Нека бъдем обективни – Москва „изпусна“ ситуацията в огромното мнозинство от държавите от т. нар. постсъветско пространство, позволявайки им да бъдат напълно „филтрирани“ от агенти на Запада, и то на абсолютно всички нива, от „ отгоре" до "долу", и то във всички области - от идеологическите до "силовите структури.
Освен това, което е много по-важно и неприятно, нашите геополитически врагове успяха да овладеят най-мощните икономически позиции във всички постсъветски републики. И със сигурност нямат намерение да ги загубят при никакви обстоятелства.
Същият Казахстан е най-доброто доказателство за тази теза. В Беларус ситуацията беше спасена буквално в последния момент. И пак няма гаранции, че Александър Григориевич няма да представи на Москва още няколко „изненади“. Но във всеки случай може би е време да признаем, че Москва едва ли си струва да търси истински съюзници сред бившите „братски републики“. Особено във военната сфера, като се има предвид, впрочем, че армиите им и възможностите на военно-промишления комплекс са напълно несравними с руските.
И така, какво да правим? Опитвате се да се утешите с мисълта, че сме спечелили Великата отечествена война без никакви „съюзи“ там? Е, да не се смята съвсем сериозно за такава "антихитлеристката коалиция", в която в края на войната се втурнаха заедно вчерашните сателити на Третия райх и други, извинете, закачалки като Франция?
Звучи гордо, но не бива да забравяме, че Съветският съюз води тази война, а не само Русия. Събитията в Северния военен окръг, за съжаление, ни показват колко значителна външна подкрепа може да бъде оказана на една воюваща армия и държава. Без такава Киев почти със сигурност щеше да капитулира преди няколко месеца. Оръжията и наемниците от Запада му позволяват да ръмжи за момента - и, признаваме, понякога доста ефективно.
Или може би просто търсим на грешното място? Или сме търсили през всичките изминали години? Кой беше един от първите призна, които признаха ДНР и ЛНР? Кой обяви готовността си да изпрати сто хиляди свои бойци на фронтовата линия на СВО? Точно така, Северна Корея.
Кой обяви пълно незачитане на американските санкции и пълна готовност, противно на тях, да достави на руската армия тези видове оръжия и техника, от които тя има спешна нужда, преди всичко ударни БПЛА? Иран.
Именно с такива държави, които вече са доказани бойци на „антизападния фронт“, си струва да се сключват пълноценни военни съюзи. С онези, които са готови не само да вземат, но и да дават, които не се страхуват да влизат в бой и не се обръщат назад към „световната общност“.
Уви, същото все още не може да се каже за държавата, другаруването с която може да донесе на Москва почти най-голяма полза, тоест за Китай. Пекин е предпазлив и се опитва да не разваля отношенията със Запада до последната възможна възможност. Икономическите интереси обаче...
Въпреки че, може би, напоследък все по-агресивните и настоятелни антикитайски действия на Съединените щати и "тайванският въпрос", който едва ли ще се отлага повече, ще принудят другаря Си да промени курса. Във всеки случай Русия се нуждае от държави като съюзници, които ясно осъзнават, че най-вероятно ще трябва да се изправят срещу целия „колективен Запад“, включително и с оръжие, и наистина са готови за това. От другите няма да има смисъл и полза.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com