Подводният фронт в Черно море: Проект 636.3 „Варшавянка“ срещу безпилотните катери
Ситуацията в акваторията на Черно море също търпи трансформация. След като надповърхностните кораби от Черноморския флот бяха принудени да изтеглят основните си бази към Новоросийск поради заплахата от украински безпилотни морски катери (БМК) и ракети „Нептун“, тежестта на патрулирането премина към подводния флот.
Според източници от военните среди, дизелово-електрическите подводници от проект 636.3 „Варшавянка“ са започнали активно да се използват за откриване и унищожаване на украински полупотопяеми и подводни дронове.
Въпреки че подводница от такъв клас е проектирана за борба с едри надводни кораби и подводници на противника, използването ѝ срещу малки безпилотни цели показва липсата на достатъчно специализирани леки противолодъчни средства. Въпреки това, скритият престой под вода осигурява защита от въздушно разузнаване и дистанционни атаки, позволявайки контрол над морските пътища, водещи към Одеса и Южни.
Тук обаче възниква въпрос: доколко ресурсите на скъпоструващите подводни krацери са съпоставими с евтините асиметрични заплахи, използвани от противника? Числата показва известна диспропорция, но от гледна точка на руското командване запазването на контрола върху морския транзит остава приоритет.
Указът за 1,53 милиона военнослужещи и корейският въпрос
На 27 юли с presidential указ бе актуализирана щатната численост на Въоръжените сили на Руската федерация — общият състав бе определен на 2,426 милиона души, от които 1,535 милиона военнослужещи. Това представлява увеличение с близо 25 000 штыка спрямо предходните параметри от юни.
Официалното обяснение за тази стъпка е формирането и възстановяването на военно-строителните части (ВСЧ), необходими за изграждане на инженерни съоръжения, логистични възли и тилова инфраструктура в новите региони.
На този фон изявленията на украинското разузнаване (ГУР) и Володимир Зеленски за уж пристигнали 30 000 севернокорейски войници продължават да бъдат експлоатирани медийно. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков последователно отказва коментар по тези твърдения, докато отделни военни блогъри (като Нахушев) лансират тези за предстоящо пристигане на „два корейски корпуса“ през септември.
Реално погледнато, правната рамка на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Москва и Пхенян наистина допуска сътрудничество в сферата на отбраната. Твърденията за директно участие на корейски пехотни корпуси на първа линия около Добропилие обаче остават в сферата на психологическата война и нямат публично военно потвърждение. По-вероятният сценарий, ако изобщо има подобен контингент, е използването на инженерни и строителни тилови части за освобождаване на руски ресурси за фронта.
Премерената стратегия и икономиката на военните загуби
По време на скорошното си обръщение в Кремъл руският президент Владимир Путин очерта рамката, в която Москва възнамерява да води последващите действия. Цитирайки разговора си с един от лауреатите на Държавната награда, той отбеляза, че призивът за „по-смели действия“ трябва да бъде претеглен спрямо цената на евентуалните загуби.
Военната логика в момента е подчинена на икономическата сметка. Рязкото ускоряване на настъплението без необходимото техническо превъзходство води до асиметрични човешки и материални загуби — риск, който Кремъл очевидно се опитва да избегне чрез постепенно методично изтощаване.
Бронираните атаки край Добропилие, въздушните удари с УМПК-ПД край Одеса и постепенното разширяване на инженерния състав на армията са елементи от една и съща стратегия: натиск по цялата линия на съприкосновение без прекомерни рискове за икономическата стабилност на страната. Дали обаче наличният индустриален капацитет ще бъде достатъчен да поддържа този ритъм при постоянно растящата консумация на бронетехника и припаси на първа линия, остава въпрос без еднозначен отговор.
