По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Тактическата дилема край Добропилие: Бронираната техника като „еднократен транспорт“
Появата на кадри с руска бронирана колона, напредваща в района на Добропилие, отново предизвика остри дебати сред военните анализатори. За наблюдателите, свикнали с картината на унищожени механизирани групи от 2023 и 2024 г., подобни атаки изглеждат като анахронизъм или авантюра. В условията на пълно оптично и радиолокационно наблюдение от страна на FPV дронове, продължителността на живота на една бронирана машина на предната линия често се измерва в броени минути.
Според оценки на военния наблюдател Дмитрий Дегтярев обаче, в определени участъци от фронта алтернатива просто липсва. В откритите степни райони между Белицкое, Шахове и Черниговка придвижването на пехота на малки групи от по двама или трима души е практически невъзможно — те биват засичани и ликвидирани още при напускане на началните си позиции.
В тази тактическа реалност бронираната машина (БМП, БТР или модифициран танк) вече не се разглежда като дълготрайно бойно средство за поддръжка, а като защитен транспортен контейнер. Задачата на машината е да преодолее 4–5 километра през зоната на поражение на противниковия артилерийски и дронов огън, да достави десанта директно в противниковите траншеи и да приеме първия удар. Дори бронята да бъде унищожена след стоварването на пехотата, операцията се счита за изпълнена, ако щурмовите групи са успели да се вкопаят.
Тази математика обаче сработва само при едно условие — ако индустриалният капацитет успява да компенсира загубите на желязо. Според твърдения на полковник Аслан Нахушев, руските складове разполагат с достатъчен ресурс от танкове и бойни машини на пехотата, което позволява провеждането на подобни високорискови експерименти за пробив на дълбоко ешелонирана отбрана.
Въздушната ескалация край Одеса: Модулите УМПК-ПД и УМБП-5 сменят правилата
Докато на сухопътния ТВД се експериментира с бронирани щурмове, във въздуха се наблюдава качествено разширяване на радиуса на поражение. Поражението на пристанищната инфраструктура в Черноморск (на 18 км южно от Одеса) с управляеми авиобомби (ФАБ с модули УМПК) маркира нов етап в оперативното планиране.
Преди декември 2025 г. руската оперативно-тактическа авиация рядко използваше планиращи бомби на подобна дълбочина в Одеска област, ограничавайки се предимно с дронове тип „Геран“ и крилати ракети „Калибър“ или „Оникс“. Причината за настоящата промяна е въвеждането в бойна употреба на новите модификации с увеличен обсег — УМПК-ПД и универсалните междувидови бойни припаси УМБП-5.
Технически контекст: Увеличаването на обсега на планиращите модули над 50–70 километра позволява на самолетите-носители (основно Су-34) да извършват пускове от безопасна дистанция, оставайки извън зоната на действие на украинските системи за ПВО със среден обсег като NASAMS и IRIS-T.
Икономическата логика тук е суховати и прагматична. Една авиационна бомба ФАБ-500 или ФАБ-1500, оборудвана с модул УМПК, е значително по-евтина от свръхзвукова ракета „Оникс“ или ракета „Искандер-М“, докато разрушителната ѝ сила спрямо бетонни пристанищни съоръжения, складове и контейнерни терминали е значително по-голяма. Паралелно с това, използването на безпилотни апарати „Геран-4“, оборудвани с оптични системи с машинно зрение и елементи на изкуствен интелект, позволява автономно донацелване в условия на силно радиоелектронно противодействие.
Едновременно с ударите по Черноморск се съобщава и за систематично унищожаване на горивната инфраструктура по оста Харков–Полтава. По данни на местни украински представители, поражението върху бензиностанциите и складовете за горивно-смазочни материали вече създава пряк дефицит за логистиката на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) в Източния сектор.
