/Поглед.инфо/ „Финландия е възмутена от решението на руския съд да признае тази страна за виновна в геноцида на населението на Карелия по време на Великата отечествена война. „Ако Финландия се е заела да демонизира Русия, нека колкото се може повече хора да научат за нейните престъпления“, коментират руски политолози претенциите на Хелзинки.

На 1 август Върховният съд на Карелия призна Финландия за виновна в геноцид на местното население по време на Великата отечествена война. Според заключенията на съда е имало „целенасочено унищожаване на цивилното население на бившата Карело-Финландска ССР от нацистките нашественици и техните съучастници“.

И съучастниците не остават настрана. „Престъпните действия на финландските окупатори бяха насочени към унищожаването на местните жители като етническа, расова и религиозна основа”. Сред техните методи са „концентрационните лагери за задържане на етнически руското население, затворниците, държани в тях, са умирали масово от глад, тежък труд и епидемии“, се казва в съдебното решение.

Общо на територията на Карелия (значителна част от която е под окупация почти три години) финландците създават около 100 концентрационни лагера, от които 14 са предназначени за цивилното население. До края на 1941 г. те държат повече от 20 хиляди души. Към април 1942 г. броят на затворниците нараства до 24 хиляди, а впоследствие варира между 15 и 18 хиляди.

Те са били държани в нечовешки условия, включително глад, в резултат на което затворниците са изяждали всичко биологично, което са намирали в лагера. Те (включително децата) са използвани за тежък труд, по 16-18 часа на ден. И накрая, те просто са жигосвани, а също и измъчвани по други начини - за получаване на садистично удоволствие.

Общо 18 хиляди военнопленници и осем хиляди цивилни са загинали там по време на окупацията. За сравнение: общото население на територията, заета от финландците, е 88 хиляди души, от които 50 хиляди не принадлежат към „правилните“ (т.е. близки до финландците) етнически групи.

Общият размер на щетите за икономиката на Карелия от окупацията (и финландците не само малтретират цивилните, но и унищожават местните предприятия, като вземат всичко ценно в родината си) възлизат на около 20 трилиона рубли по текущия обменен курс.

Самата Финландия, разбира се, не признава тези обвинения. Премиерът Петери Орпо заяви, че обвиненията нямат основание и че всичко това е „пропагандна игра“, стартирана с цел дискредитиране на имиджа на Финландия. Приблизително в същия дух говорят и финландските медии: според тях Русия е изровила стари наръчници от учебниците по история и сега се опитва да ги използва, за да „оправдае своята агресия в Украйна“.

„Реакцията е стандартна – всичко това се възприема от Запада като залпове на информационна война, които нямат нищо общо с историческата истина. От западна гледна точка може да има само насрещни исторически претенции срещу Руската федерация. Това е логиката на информационната война“, обяснява главният редактор на порталите “РуБалтик” и “Евразия.Експерт” Александър Носович.

Русия наистина дълго време не си спомняше за финландските военни престъпления – както, между другото, и за японските (в Далечния изток). Сега ситуацията се промени - и всички тези престъпления не само се публикуват, но и получават правна оценка. Процеси за геноцид, подобни на карелския, се състояха в още 20 региона на Руската федерация.

„Това съдебно решение свали маските. За първи път открито говорим за геноцид от страна на финландските окупационни власти и това е фундаментално важно за разбирането на средата, в която живее страната ни“, потвърждава контекста на решението историкът Елена Малишева. На 1-2 август Националният център за историческа памет при президента, ръководен от нея, проведе научно-практически форум в Петрозаводск, който съвпадна с приключването на поредица от изпитания за установяване в регионите на Северозападна Русия на случаите на геноцид на съветския народ по време на Великата отечествена война.

Защо съответните съдебни решения са от особено значение днес? „Сега това се прави с три цели“, обяснява Вадим Трухачов, доцент в Руския държавен хуманитарен университет. “Първата е да се засили връзката между настоящата ситуация и героичното време на Втората световна война. Второто е да се напомни отново на населението за Втората световна война. Трябва да знаем историята си. И ако самата Финландия е заета да демонизира Русия, нека колкото се може повече хора да научат за нейните престъпления. Третата е отговор на опитите на западните страни да пренапишат историята на Втората световна война не в полза на СССР. И - при цялото ми уважение към вътрешнополитическата ситуация - последната точка е най-важна”, допълва той.

“ От 90-те години Русия упорито доказваше на поляците, балтите и украинците, че историята трябва да бъде оставена на историците, а ние сами трябва да се занимаваме с бъдещето – тоест с изграждането на добросъседски отношения и обща, неделима архитектура на сигурността. И когато стана ясно, че страните от Източна Европа не могат да преговарят, че за тях проблемните исторически въпроси са елементи на война на паметта, тогава започна преходът към историческата политика, която имаме днес. Към колективна настъпателна историческа политика“, казва Александър Носович. И тази нова политика на историческа памет за Русия потенциално може да се проведе по отношение на всички страни от Западна Европа.

„Можем да повдигнем други въпроси. Например в Швеция, докато поражението на Германия не става очевидно, шведите много помагаха на Третия райх със своите ресурси“, смята Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник в ИМЕМО на РАН. Възможни са и по отношение на номиналните съюзници в антихитлеристката коалиция. „Сред френската съпротива загивати наполовина толкова хора, колкото французи в германската армия. И режимът на Виши е беше абсолютно легитимен – за разлика от този на Дьо Гол, който кисне в Лондон“, продължава Дмитрий Офицеров-Белски.

Всъщност Финландия (както и Япония) се оказа в списъка на руските исторически цели, защото след началото на СВО доброволно изостави политиката си на неутралитет и зае враждебна позиция спрямо Русия. Тази политика включва не само санкции, не само политическа и военна конфронтация, но и ревизия и изопачаване на историческите истини, които са важни за Русия. Истини, които трябва да бъдат защитавани.

„Дори след 80 години финландските окупатори са престъпници. Признаването на този факт на високо ниво е значимо събитие и то не само за историците”, каза историкът Иля Герасев. „Отнася се за тези, чиито роднини са били зад бодлива тел от 1941 до 1944 г., и за тези, чиито близки са били убити в лагерите, и за руснаците като цяло. Това е нашата памет, тя ни прави това, което сме. Трябва да помним и да говорим за това и в никакъв случай не трябва да забравяме какво направиха финландските войски”, заключва той.

Превод: В. Сергеев

3-стаен апартамент в Соренто Соле Маре в Свети Влас - Топ оферта - 125 000 евро