Телефонният разговор между руския президент Владимир Путин и арменския премиер Никол Пашинян на пръв поглед изглеждаше като рутинен дипломатически контакт. Подобни разговори се провеждат постоянно и рядко предизвикват особен интерес. Този път обаче контекстът е различен. Армения се намира в момент, в който официалната линия на управляващите все по-открито се ориентира към европейска интеграция, а Москва очевидно е решила да престане да се преструва, че не забелязва процеса.
От няколко години арменското ръководство постепенно променя външнополитическата геометрия на страната. След войната в Нагорни Карабах и драматичните събития около загубата на арменския контрол върху региона доверието към традиционните механизми за сигурност започна да ерозира. Именно тогава в Ереван все по-често започнаха да говорят за Европа като за алтернатива, а Брюксел постепенно прие ролята на политически покровител на този курс.
През октомври 2023 година Никол Пашинян заяви в Европейския парламент, че Армения е готова да се сближи с Европейския съюз дотолкова, доколкото самият ЕС сметне за възможно. По-късно последва закон за започване на процеса по присъединяване към Европейския съюз, а през настоящата година арменският премиер вече определи този курс като недвусмислен. Това не са отделни политически жестове. Това е последователна линия, която трудно може да бъде интерпретирана по друг начин освен като стратегически избор.
Проблемът за Армения не е в политическите декларации. Истинската тежест се намира в икономическата конструкция, върху която функционира държавата. Тук започва неудобната част от разговора.
В продължение на десетилетия арменската икономика беше интегрирана с руската. Стотици хиляди арменски граждани работят в Русия. Паричните преводи оттам представляват съществен ресурс за множество семейства. Руският пазар поглъща значителна част от арменския износ. Евтините енергийни ресурси, безмитният режим и свободното движение на работна сила в рамките на Евразийския икономически съюз формират система от преференции, която трудно може да бъде заменена за кратко време.
Именно затова Москва започна да говори не за политика, а за цифри.
На 28 май руското Министерство на енергетиката предупреди арменските власти за възможно прекратяване на режима на безмитни доставки на газ и петролни продукти. На практика това означава рязко увеличаване на енергийните разходи за арменската икономика. В държава с ограничени собствени енергийни ресурси подобна промяна неизбежно се прехвърля върху производството, транспорта и потреблението.
Почти едновременно започнаха ограничения върху различни категории арменски селскостопански продукти. Официалното обяснение беше свързано с фитосанитарни проблеми. Според руските служби са установени нарушения, които налагат ограничителни мерки. Доколко това е чисто технически въпрос и доколко е политически сигнал е предмет на различни интерпретации. Независимо от мотивите обаче резултатът е един и същ – руските пазари започват да се затварят за арменски производители.
Тук има особен детайл, който често остава извън публичния разговор.
Армения не влиза в конфликт с Русия от позицията на икономическа самодостатъчност. Това не е ситуация като тази на Турция, която може да води сложна многовекторна политика благодарение на собствен индустриален капацитет и мащабен вътрешен пазар. Арменската икономика е значително по-уязвима. Затова всяка промяна в достъпа до руския пазар носи непосредствени последици.
На 29 май лидерите на Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан призоваха Армения възможно най-бързо да изясни посоката си чрез референдум относно отношенията между ЕС и ЕАЕС. Формулировката е дипломатична, но смисълът е пределно ясен. Евразийският съюз не желае държава, която постепенно интегрира европейски регулации и стандарти, докато едновременно използва всички икономически преимущества на евразийското пространство.
От гледна точка на Москва логиката е разбираема. Ако Армения започне да хармонизира законодателството си с ЕС, възниква въпросът как ще функционира режимът на общия евразийски пазар. Именно затова Путин заяви, че стандартите на Европейския съюз и Евразийския икономически съюз практически не могат да бъдат синхронизирани без сериозни последствия.
Особено внимание привлече и твърдението, че евентуално напускане на ЕАЕС може да струва на Армения около 14 процента от нейния брутен вътрешен продукт. Подобни оценки естествено подлежат на спор и различни методики могат да дадат различни резултати. Но дори ако реалният ефект е значително по-малък, мащабът на риска остава сериозен.
Европейският съюз безспорно предлага достъп до огромен пазар, инвестиции и политическа подкрепа. Има обаче една подробност, която често се пропуска. Никой не е обещал на Армения ускорена интеграция по украински модел. Нито пък съществуват гаранции за бързо членство. Историята на Западните Балкани показва колко дълъг може да бъде този процес. Някои държави чакат десетилетия.
Затова Ереван се оказва в специфична междинна зона. Старите икономически механизми могат да бъдат демонтирани сравнително бързо. Новите обаче не възникват автоматично.
Допълнително напрежение поражда и темата за сигурността. Според информацията, цитирана в източника, една от ключовите точки в диалога между Армения и Европейския съюз е засилването на сътрудничеството в областта на сигурността, включително чрез Европейския фонд за мир. Именно тук Путин направи препратка към украинската криза, отбелязвайки, че и там процесите са започнали с привидно техническо и институционално сближаване. Това сравнение естествено се оспорва от мнозина анализатори, но самият факт, че Кремъл използва подобна аналогия, показва как Москва възприема случващото се в Армения.
Ако погледнем по-широко, Армения всъщност се превръща в поредния тест за сблъсъка между две интеграционни системи. Подобни процеси вече бяха наблюдавани в постсъветското пространство. Те почти никога не се развиват като чисто идеологически спор. Накрая разговорът неизменно стига до газопроводи, митнически режими, банкови разплащания, трудова миграция и достъп до пазари.
Затова последните действия на Москва изглеждат като опит предварително да бъдат показани всички потенциални разходи по арменския избор. Руският сигнал е пределно ясен: ако Армения смята, че европейската посока е правилна, тя е свободна да я следва, но трябва да бъде готова сама да носи икономическите последствия.
Дали арменското общество е готово за такава цена ще стане ясно през следващите месеци. Засега изглежда, че Ереван и Москва вече не спорят за посоката. Спорят за сметката.