Геополитика извън орбита: Оста Москва-Пекин срещу Програмата „Артемида“
Лунната надпревара от XXI век отдавна не е просто научно съревнование, а преразпределение на стратегическото присъствие в цислунарното пространство. Подписаните от САЩ споразумения „Артемида“ (Artemis Accords) целят създаване на международна правна рамка под американска егида. В отговор Русия и Китай координират усилията си за изграждане на алтернативен полюс чрез ILRS, като идеята е станцията да функционира напълно независимо от западните вериги за доставка.
Дипломатическите искри между Москва и Вашингтон не са просто реторика. Твърденията на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова по повод изказвания на американски астронавти очертават борба за историческото наследство и правото на приоритет в космоса. Вашингтон се опитва да монополизира правилата за експлоатация на лунните ресурси, докато Москва настоява за статут на равна космическа сила, въпреки драстичната разлика в годишните космически бюджети — този на НАСА надхвърля 25 милиарда долара, докато оперативният ресурс на „Роскосмос“ е неколкократно по-малък.
Геополитическото напрежение на Земята директно прелива в проектите за космически бази. Достъпът до полярните зони на Луната, където са концентрирани залежите от воден лед, се превръща в първата потенциална зона за териториално и ресурсно оспорване извън пределите на Земята.
Резервен план за човечеството: Идеология или ресурсен прагматизъм?
Аргументът на Баканов за космоса като „резервен вариант“ при глобални техногенни или природни бедствия на Земята повтаря класическата философска линия на Константин Циолковски. Но превръщането на тази визия в държавна dokтрина има сухо практическо измерение. Добивът на хелий-3 за бъдещи термоядрени реактори и редки метали на Луната се посочва като икономическа обосновка, макар че индустриалните технологии за подобен добив все още не съществуват на ниво изпитани прототипи.
Марсианската перспектива е още по-далечна и сложна от инженерна гледна точка. Продължителността на полета, радиационното натоварване върху екипажа по време на преминаване през радиационните пояси и липсата на магнитна защита на повърхността на Марс изискват принципно нови материали и биологични защити. Руските изследвания в Института за медико-биологични проблеми (ИМБП) с експерименти от типа „Марс-500“ дадоха данни за психологията на изолацията, но техническата доставка на стотици тонове инфраструктура до Червената планета остава невъзможна без орбитални монтажни комплекси.
Развитието на тези проекти ще зависи не от декларативни интервюта, а от това дали планираната за следващите десетилетия орбитална станция РОС (Руска орбитална станция) ще успее да изпълни ролята на сглобочен хаб.
